В този великолепен синтез на военна, технологична и социална история Уилям Х. Макнийл изследва повече от хилядолетие, по време на което човечеството претърпява дълбоки промени, и проследява пътя, по който сме стигнали до изключителните предизвикателства, пред които сме изправени днес. С еднакво майсторство Макнийл преминава от арбалета – забранен от Църквата през 1139 г. като твърде смъртоносно оръжие за християните, за да го използват един срещу друг – към ядрените ракети, от социологическите последици от ученията през XVII в. към появата на военно-индустриалния комплекс през XX в. Неговата основна теза е, че търговската трансформация на обществото по целия свят през XI в. води до все по-изразителен отговор на военното дело на пазарните сили, както и на заповедите на владетелите. „Стремеж към могъщество“ не претендира да решава проблемите на настоящето, но откритията, хипотезите и огромният обхват на знанията, представени в книгата, предлагат различен поглед към настоящите ни страхове и – както се надява Макнийл – са основа за по-мъдри действия.
* * *
„Няма резюме, което да може да отдаде дължимото на сложния, енциклопедичен подход на Макнийл... Ерудицията му е зашеметяваща, тъй като той лесно преминава от европейска към китайска и ислямска култура и от военно и технологично към социално-икономическо и политическо развитие. Резултатът е мащабен интердисциплинарен синтез, който ни казва почти толкова за историята на маслото, колкото и за историята на оръжията... По-голямото постижение на Макнийл обаче е да ни напомни, че цялото човечество има споделено минало и най-вече по отношение на избора си на оръжия и военни действия – споделен интерес за бъдещето.“ – Уошингтън Поуст Бук Уърлд
Уилям Харди Макнийл (1917–2016) е американски историк и автор, известен с теорията си, че контактът и взаимодействието между цивилизациите са движещата сила на човешката история, за пръв път постулирана във „Възходът на Запада“ (1963). Той е почетен професор по история на Чикагския университет, където преподава от 1947-а до пенсионирането си през 1987 г.
Най-известният труд на Макнийл е „Възходът на Запада: история на човешкото общество“, публикуван през 1963 г., сравнително рано в кариерата му. За него през 1964 г. авторът е удостоен с Националната награда на САЩ за исторически и биографични книги.
Макнийл получава и други награди и отличия. През 1996 г. печели престижната награда „Еразъм“, която престолонаследникът на Нидерландия Вилем-Александър му връчва в Кралския дворец в Амстердам. През февруари 2010 г. президентът Барак Обама, бивш преподавател в Чикагския университет, награждава Макнийл с Националния медал за хуманитарни науки като признание за „изключителния му талант като учител и учен в Чикагския университет и като автор на повече от 20 книги, включително на „Възходът на Запада: история на човешкото общество“, която проследява цивилизациите през 5000-годишната им история“.
***
Уилям Макнийл: „Стремеж към могъщество“ е израз на желанието за разпознаване на основни ориентири във взаимодействието на човешките популации и микропаразитите, като обръщам специално внимание на относително резките нишови промени, които организмите претърпяват от време на време, когато някаква нова мутация или проникване в нова географска среда им осигурява възможност за бързо избягване на по-старите ограничения на средата. Книгата е подобно изследване на промените в моделите на макропаразитизъм сред човешкия вид; болестотворните микроби са най-важните микропаразити, с които хората трябва да се справят. Нашите единствени значими макропаразити са други хора, специализирани в упражняване на насилие; те са в състояние да си осигурят прехраната, без сами да се грижат за храната и другите необходими за живота им неща. Следователно изследването на макропаразитизма сред човешките популации преминава в изследване на организацията на въоръжените сили, със специално внимание върху промените във видовете екипировка, използвана от воините. Промените във въоръжението наподобяват генетични мутации на микроорганизмите в смисъл, че от време на време могат да отварят нови географски зони за експлоатация или да разрушават по-стари ограничения върху упражняването на сила в самото общество-гостоприемник.
Въпреки това се въздържам от използването на езика на епидемиологията и екологията при описанието на промените в начина, по който въоръжените сили са организирани сред хората, отчасти защото това включва метафорично разширение на строгото значение на термина „макропаразитизъм“, и отчасти защото симбиотичните взаимоотношения между ефективните въоръжени сили и обществото, което ги подкрепя, обикновено надвишават паразитното изчерпване на местните ресурси, необходими за тяхната поддръжка. Микропаразитната симбиоза е важна и в екологията на болестите. Цивилизованите популации, тоест тези, които имат опит с болести, са разполагали с фатално предимство пред изолираните общности, когато някой нов контакт е излагал неопитното население на непознати инфекции. Добре екипираната и организирана въоръжена сила, влизайки в контакт с общество, което не е толкова добре организирано за война, действа по същия начин, по който действат микробите на общество, преживяло болести. При такава среща по-слабата общност може да понесе тежки загуби на жива сила в бой. По-често тя понася основните си загуби в резултат на икономически и епидемиологични нашествия, които са възможни благодарение на военното превъзходство на по-силната група. Но каквато и да е точната комбинация от фактори, едно общество, което не е в състояние да се защити със сила от чуждестранно насилие, губи своята автономност и може да загуби и колективната си идентичност.
Дълбоката двойственост е присъща на войната и на организираното човешко насилие. От една страна, социалната природа достига своя най-висш израз в актове на героизъм, саможертва и доблест. Връзките на солидарност между воините са здрави и силни. В действителност човешката същност намира най-пълен израз в това да има враг – когото да мрази, от когото да се страхува и да унищожава – и сподвижници в борбата, с които да споделя рисковете и триумфите на насилствените действия. Нашите далечни ловуващи предци са се обединявали, за да водят такъв живот, въпреки че техните врагове по-често са били животни, отколкото други хора. Но старите психични нагласи все още остават близо до повърхността на нашето съзнание и подготвят мъжете за война по най-разнообразни начини.
От друга страна, организираното и умишлено унищожаване на живот и имущество е абсолютно неприемливо за съвременното съзнание, особено с оглед на квантовия скок в човешката способност за убиване безлично и от разстояние, който е осъществен след 1945 г. Технологията на съвременната война наистина изключва почти всички елементи на мускулен героизъм и простата груба свирепост, които някога са намирали израз в ръкопашния бой. За малко повече от век индустриализацията на войната е заличила старите реалности на войнишката служба, без да променя древни, наследени психични способности за колективно упражняване на сила. Това е опасна нестабилност. Как въоръжените сили, оръжейните технологии и човешкото общество като цяло могат да продължат да съсъществуват е наистина основен въпрос на нашата епоха.
Изследването на стремежа към власт в миналото и анализирането на промените в по-старите баланси между технологиите, въоръжените сили и обществото няма да решат съвременните дилеми. Въпреки това такова изследване може да предостави перспектива и както е присъщо на историческото осъзнаване, да направи както простите решения, така и радикалното отчаяние да изглеждат по-малко убедителни. Да се промъкват пред лицето на неминуема катастрофа беше съдбата на всички минали поколения. Може би ние ще направим същото, а и други след нас. Освен това, тъй като все още трябва да вземаме решения всеки ден, вероятно е полезно да знаем малко повече за това как сме се сблъскали с настоящата ужасна дилема.
„Стремеж към могъщество“ е свидетелство за скромна вяра в полезността на подобно знание, което евентуално може да осигури основа за по-мъдри действия. Дори и това да се окаже невярно, остава бледото интелектуално, но въпреки това истинско удоволствие да знаеш нещо за това как нещата някога са били различни и след това бързо са станали такива, каквито са“.
Книгата „Стремеж към могъщество“, от Уилям Макнийл, можете да закупите чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
