Преди да кажем каквото и да е за "Сбогом, мамо", ще си позволим предположението, че скандалният филм на Мишел Бонев най-вероятно ще привлече доста публика в киносалоните и то, без това да е свързано с художествената му стойност. Просто, българо-италианската копродукция нашумя най-вече с поредицата от скандали, обвинения и твърдения, заради които голяма част от зрителите ще искат да видят за какво става дума или казано по друг начин - "и най-лошата реклама е реклама".
"Сбогом, мамо" е изключително тежък, драматичен, емоционален, но и провокативен филм, който трудно може да ви остави равнодушни. Вероятно заключенията за него ще се разделят някъде между двата полюса - положителни и негативни, но определено шансовете да сте сред безпристрастните са по-малки от 1%.
Наблягайки върху неизбежния сблъсък между поколенията, лентата разглежда взаимоотношенията между родителите и децата им (в случая - майка и дъщери).
И всичко може би щеше да е наред, ако в "Сбогом, мамо" съществуваше традиционния за седмото изкуство преход от доброто към злото или обратното. Него обаче го няма - главният действащ персонаж, майката (изиграна от Мишел Бонев), е представена като абсолютен антипод на представите ни за родител, съчетавайки в себе си толкова негативни черти, каквито трудно бихме могли да си представим в реалността.
Тук спокойно можем да посочим конкретна сцена от филма, в която невръстната дъщеря се прибира от училище със слаба оценка, а майка й я съблича, намокря с ледена вода под душа и заключва гола на терасата насред мразовитата зимна нощ за наказание. В екранния й образ няма и капка човечност, любов или каквато и да е положителна емоция, което ни дава възможност да приемем "Сбогом, мамо" като една съвсем обикновена история… стига да не бе преразказана в традициите на класици като Виктор Юго или ако предпочитате, тъй като говорим за българско-италиански филм, на Едмондо Де Амичис.
Да, в крайна сметка, това е много силен и въздействащ филм, още повече за режисьорски дебют. Фактът обаче, че е изцяло автобиографичен, в съчетание с избора на Мишел Бонев, която е предпочела да изиграе не своя образ, а този на майка си, някак ни пречат да го определим като задължителен.
Безспорно, всички имена в актьорския състав начело с Татяна Лолова, Марта Янева, Надя Конакчиева, Юлиян Вергов са блестящи в пресъздаването на персонажите си, това важи дори в още по-голяма степен и за самата Мишел Бонев, но до самия финал така и не успяхме да се отърсим от внушението, че основната движеща сила в създаването му е не толкова крайния резултат като кинематографична стойност, колкото демоните в душата на едно неразбрано от майка си пораснало дете.
Ако пък успеете да се освободите от всякакви предразсъдъци, свързани с биографията на Мишел Бонев, то вероятно "Сбогом, мамо" ще ви разтърси и хареса (или обратното), но както вече посочихме, със сигурност няма да ви остави равнодушни.
