Могат ли да бъдат заличени следите от миналото? Какво е необходимо, за да се срещнем отново със себе си - отвъд ролите на жертва и агресор? Проектът СЯНКАТА НА СВЕТЛИНАТА - дело на художника Юлиян Табаков, включва в обща рамка произведения, създадени в последните десет години, проследявайки пътя през осъзнаването и катарзиса.
Заглавието и посланието на проекта се раждат от случайно дочута фраза на улицата - „Човекът е духовно същество“, която провокира автора да се запита колко сме се отдалечили от себе си и възможно ли е завръщането днес. Така се появяват образите на пътя през тъмнината към светлината – към момента на срещата със себе си, в която намираме смелост да признаем, да простим и да приемем.
“СЯНКАТА НА СВЕТЛИНАТА е част от дългогодишно художествено търсене и отразява в две успоредни линии – следите които оставят нашите действия, опитите ни да ги преобразим и/или заличим, и вътрешните процеси през които преминаваме като индивиди и респективно като общества след момент на катарзис. Двете линии са развити в самостоятелни произведения – фотографска серия и пространствена инсталация, които заедно създават цялостното послание”, разказва Юлиян Табаков.
СЯНКАТА НА СВЕТЛИНАТА се разгръща в две концептуално свързани авторски серии, представени на различни локации в София тази есен:
Фотографската серия „Път до края на света | Camino Finisterre“ разглежда пътя като пространство на преход, осъзнаване и вътрешно търсене. Серията, създадена по пътя Севиля до Финистере – Camino Finisterre, наричан още „Пътят до края на света“, проследява вътрешните процеси, през които авторът преминава в преломен момент и околния свят като тяхно отражение. Изложбата, която зададе начало на проекта, беше представена в галерията на открито в градина „Кристал“ от 27 октомври до 3 ноември.
Пространствената инсталация „Алени петна | Scarlet Stains“, създадена в диалог с куратора Владия Михайлова, продължава изследването на следите от човешките действия и процесите на пречистване – наред с нова осъзнатост. В центъра на художественото изследване е невидимата „вибрация“ на извършеното – енергията, която остава в пространството с жестове и капсулирани спомени. Стените в галерията, плачещи с алени сълзи през безбройните дупки от пирони, напомнят, че не всичко може да бъде променено или заличено.
Инсталацията може да бъде разгледана в зала „Райко Алексиев“, Съюза на българските художници, от 12 до 30 ноември.
Вдъхновен от мисълта на Руми – „Отвъд идеите за правилно и грешно има поле. Там ще се срещнем“, проектът на Юлиян Табаков търси неутрално пространство на среща. Място, в което човек може да се освободи от позициите на жертва и агресор и да се завърне към себе си като човешко същество.
СЯНКАТА НА СВЕТЛИНАТА и отделните негови серии се осъществяват с финансовата подкрепа на Столична програма “Култура”, в партньорство с РЦСИ Топлоцентрала – Галерия КУБ, Театър Гильотин – Стокхолм и с подкрепата на Съюз на българските художници - СБХ. Специални благодарности на Марта Стаменов.
