Запознайте се с ученията, съставящи ядрото на будизма, за да се уверите сами, че поученията на Буда и днес са толкова актуални, колкото са били преди хилядолетия. В крайна сметка човешката ни същност не се е променила – продължаваме да се опитваме да проумеем света и мястото си в него.
Поетично и ясно Тик Нят Хан ни предава утешителната мъдрост за природата на страданието и неговата роля за придобиване на любов, радост и състрадание – трите качества на просветлението. Разяснявайки основните учения за Четирите благородни истини, Благородния осморен път, Трите врати на освобождението, Трите печата на Дхарма и Седемте условия за пробуждане, книгата е мъдро ръководство както за начинаещите, така и за посветените в будистката философия.
288 с., мека/твърда корица, 19.90 лв./23.90 лв.
Тик Нят Хан (1926–2022) е виетнамски дзен будист, монах, учител, писател, поет и пацифист. Дълго време живее в изгнание, като му е разрешено да направи първото си завръщане в родния Виетнам едва през 2005 г. Пребивава в медитационния център Плъм Вилидж в Южна Франция и пътува по света, за да провежда събори и да изнася речи. Автор е на над 100 книги, от които над 40 пише на английски. Нят Хан е активен участник в пацифисткото движение, като работи за намирането на ненасилствени решения на различни конфликти.
Пристъпвайки в сърцето на Буда
Буда не е бил бог. Бил е човешко същество като вас и мен и е страдал също както ние страдаме. Ако застанем пред Буда с открито сърце, той ще ни погледне с преизпълнени със състрадание очи и ще ни каже: „Тъй като в сърцето ти има страдание, възможно е да влезеш в моето сърце.“
Мирянинът Вималакирти е казал: „Тъй като светът е болен, болен съм и аз. Тъй като хората страдат, трябва да страдам и аз.“ Буда твърдял същото. Не мислете, че не можете да общувате с Буда, защото сте нещастни, защото има болка в сърцето ви. Напротив, тъкмо болката в сърцето ви прави общуването с него възможно. Нашето страдание ни осигурява достъп до сърцето на Буда, то също осигурява на Буда достъп до нашето сърце.
В продължение на четирийсет и пет години Буда повтарял: „В моето учение става въпрос единствено за страданието и за трансформирането на страданието.“ Когато признаем и приемем собственото си страдание, Буда – имам предвид онзи Буда, който живее във всеки от нас – ще се взре в него, ще открие причината му и ще ни посъветва какви действия да предприемем, за да го трансформираме в умиротвореност, радост и свобода. Страданието било средството, което Буда използвал, за да освободи себе си, но то може да стане и вашето средство за постигане на свободата.
Океанът на страданието е необятен, но потърсите ли с поглед, ще съзрете бряг. Семето на страданието във вас може да е упорито, но не чакайте болката да отмине, за да си позволите да бъдете щастливи. Когато едно дърво в градината ви заболее, трябва да се погрижите за него. Но не бива да забравяте здравите дървета. Макар в сърцето ви да има болка, вие сте способни да се радвате на многобройните чудеса в живота – красивия залез, детската усмивка, цветята и дърветата. В живота не е необходимо единствено да страдате. Не ставайте заложници на страданието си.
Ако сте преживявали глад, храната за вас е същинско чудо. Ако сте страдали от студ, знаете как да цените топлината. Ако сте изпитали страданието, знаете как да се радвате на миговете райско блаженство тук, на Земята. Но пребивавате ли единствено в страданието си, обръщате гръб на блаженството. Не пренебрегвайте страданието си, но не забравяйте да се радвате и на чудесата на живота, заради самите себе си и заради множеството други човешки същества.
Следващото стихотворение написах на младини. Тогава проникнах в сърцето на Буда със сърце, което беше дълбоко ранено.
Младостта ми,
неузряла слива.
Твоите зъби оставиха белезите си по нея.
Белезите и до днес пулсират.
Аз помня още
и винаги ще помня.
Откакто се научих да те обичам,
дверите на душата ми са широко отворени
за ветровете от четирите посоки.
Реалността зове за промяна.
Плодът на осъзнатостта е вече зрял,
а дверите е невъзможно да бъдат затворени.
Огънят поглъща този век,
планините и горите са дамгосани от него.
Вятърът бучи в ушите ми,
а в снежната виелица небето страшно се тресе.
Раните на зимата лежат безмълвно,
с болка по вледенения стрък,
в безпокойство и агония,
по цяла нощ.
Израснах във време на война. Навсякъде около мен цареше унищожение – умираха деца и възрастни, рухваха ценности, загиваше цялата страна. В младините си страдах много. Веднъж отворят ли се дверите на осъзнатостта в теб, не можеш да ги затвориш. И до днес раните, които войната ми нанесе, не са зараснали. Има нощи, когато лежа буден и обгръщам всичките си събратя и цялата планета със своето осъзнато дишане.
Без страдание човек не може да израсне. Без страдание не може да постигне умиротворението и радостта, които заслужава. Не бягайте от страданието. Приемете го и се погрижете за него. Потърсете Буда, седнете с него и му разкрийте болката си. Той ще прояви към вас любяща доброта, състрадание и внимание и ще ви научи как да прегръщате страданието си и да се вглеждате дълбоко в него. С разбиране и състрадание сте способни да изцелите раните в сърцето си и раните на света. Буда е нарекъл страданието Свещена истина, тъй като именно страданието може да ни покаже пътя към освобождението. Прегърнете своето страдание и му позволете да ви разкрие пътя към мира.
Книгата „Сърцето на будисткото учение“, от Тик Нят Хан, можете да закупите с 20% отстъпка, чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
