Почина световноизвестният български оперен певец Николай Гяуров, съобщиха от Българската народна опера. Той е починал в дома си в Модена, Италия, след бронхопневмония. Той щеше да навърши 75 години през септември тази година, а в Софийската опера планираха честването на юбилея за пролетта на 2005 г.
Преди два месеца в телефонен разговор Гяуров одобри изпратения му проект за честването: с няколко спектакъла, някои от които с негово участие, и майсторски клас за млади оперни певци - каза пресаташето на операта Елена Драгостинова.
България загуби един голям човек, една институция. Той е от тези българи, които цял свят знаеше, че са българи. Това каза пред Агенция “Фокус” директорът на Националната опера Христина Ангелакова по повод неочакваната смърт на световноизвестният български оперен певец Николай Гяуров. “Безкрайно съжалявам за загубата му, защото се готвехме да му честваме 50 години творчество, да му отдадем цялото си внимание и уважение, а се случи това ужасно нещо”, допълни Ангелакова. “Това е много тежка загуба за нас. Надявам се, че следващите поколения млади български певци ще запълнят донякъде празните места, които остават хора като него, въпреки че ще бъде трудно”, каза още директорът на националната опера.
Николай Гяуров е роден на 13 септември 1929 година във Велинград. Ученик е на известния певец и педагог А. Батурин. Той следва пеене в Москва и Ленинград, възпитаник е на Христо Бръмбаров в музикалната академия – София. Талантът му е открит от композитора Петко Стайнов.
Международният конкурс по пеене в Париж през 1955 г. дава тласък в кариерата на младия Гяуров. Дебютира в Националната опера София през 1956 г. с ролята на Дон Базилио в 'Севилският бръснар' от Росини. Пее в 'Болшой театър' (1957-1958 г.), Виенската щатсопер и Парижката национална опера, в Италия - Болония и на сцената на Миланската скала, където е приет за редовен член, бас на първи роли от 1960 г.
Българският певец поема целия басов репетоар в Миланската скала от сезон 1959-1960 г. и пресъздава всички централни образи от италианския и руския репертоар.
Триумфален успех му носят ролите на Борис Годунов (Ла Скала, Залцбургски фестивал, 1965 г.) и на Мефистофел (Гранд Опера, 1957 г.). От 1962 г. работи в Ковън Гардън и Виенската опера.
Гяуров е популярен с ролите Закария в 'Набуко', Атила в 'Атила', Банко в 'Макбет', Рамфис в 'Аида', Фиеско в 'Симоне Боканегра', Филип II и Великият инквизитор в 'Дон Карлос' (Верди), Мефистофел във 'Фауст' от Гуно, Мефистофел в 'Мефистофел' от Бойто, Дон Жуан в 'Дон Жуан', Борис Годунов в ”Борис Годунов” (Мусоргски) и много други - Дон Базилио от 'Севилският бръснар', Фиеско от 'Симоне Боканегра', княз Гремин от 'Евгений Онегин', княз Ховански от 'Хованщина', Балтазар от 'Фаворитката', Креон от 'Медея'.
Носител е на редица отличия и награди: Международна награда за изкуство “Златният стрелец” (1978, Италия), “Комендаторе д`Итали” (1975 г.), Кавалер на Почетния легион (1991 г., Франция), Първа награда от V световен младежки фестивал във Варшава 1955 г., Голямата награда от международния конкурс по пеене в Париж 1955 г,. няколко пъти на международната награда 'Орфей' на Френската академия за грамофонен запис на оперни произведения, орден 'Маскани ', орден 'Луиджи Илика', Голямата награда на Френската академия за грамофонни плочи 'Шарл Кро', Голямата награда за 1977 г. на Италианската асоциация за изкуства, наука и култура 'Рома - Европа' за заслуги към световната и италианската музика. Гяуров е носител на още много титли и награди, между които Сребърен медал на мира - отличие на ООН и високи държавни български ордени и награди. По случай 40 години творческа дейност, Николай Гяуров бе удостоен с най-високото българско държавно отличие - орден 'Стара планина' първа степен, за извънредните му заслуги в оперното изкуство. Между отличията е орден '13 века България' - за изключително големи заслуги към българската култура и във връзка с неговата 60-годишнина.
Многобройни са и почетните титли и звания на прочутия бас - кавалер на френския Орден за изкуство и литература, почетен член на виенската Щатсопера, почетен доктор на Музикалната академия 'Панчо Владигеров' - София, на Московската консерватория 'Чайковски', Камерзингерин на Австрия и други.
През всичките години на зашеметяващата си артистична кариера Гяуров не забравя своята родина. 'Изкуството ми би имало смисъл, ако може да покаже на чужденците, че страната ни притежава култура, заслужаваща уважение. Затова никога не съм свалял от гърба си надписа 'България', казва певецът.
Инфо: Дарик Радио
