Има моменти, когато сме направили всичко по силите си, но без резултат. Тогава се налага да отстъпим, оставяйки Вселената да прояви непостижимото си чудо…
Сред планинските дебри малкото кученце Амая, останало само за пръв път в живота си по време на страховита виелица, търси родителите си. Докато то се лута, изгубено и само, стар вълк го избавя от неговата зла глутница.
Необичайната двойка поема на пътeшествие по дирите на луната в опит да събере Амая със семейството ѝ. Призрачни гори, забравени градове и други препятствия очакват двамата странници в това приключение.
Докато си проправят път в дивата пустош, те научават важни уроци за любовта, саможертвата и готовността да приемаш промените без страх.
От автора на „Голямата панда и Малкия дракон“, „Пътуването“ и „Котаракът, който преподаваше дзен“
Джеймс Норбъри: „Надявам се, че прочитът на тази книга ще ви вдъхнови да последвате своята луна или – ако вече сте се впуснали в това начинание – да не се отказвате. Дори ако никога не достигнем желаната цел, по пътя може да натрупаме богат опит и именно този опит (и добрият, и лошият) ни помага да оформим характера си. Когато разглеждаме нещата от този ъгъл, може да видим потенциала във всичките ни преживелици и навярно да започнем да се радваме малко повече на всеки ден“.
„Когато вършиш нещо с цялата си душа и сърце, то може да те отведе точно където трябва да бъдеш“.
(откъс)
Амая съгледа право напред странни танцуващи светлинки. Когато се приближиха, видя светулки, кръжащи над прелестно езеро.
– Невероятно – рече Амая, докато се любуваше на цветята наоколо. – Не е ли удивително, че растат в тези дебри, скрити от слънцето?
– Онова там е лотос – рече Вълка. – Корените му се спускат през водата в калта на дъното на езерото. И въпреки че животът им се заражда в мрака и нечистотията, цветовете, изящни и възхитителни, се издигат над черните води и се устремяват към небесата.
Амая доби малко унил вид.
– Аз май не мога да бъда като лотоса.
– Защо казваш това? – попита Вълка.
– Изгубих баща си и майка си и въпреки че ти ми помагаш, не зная дали някога ще ги намеря отново. Не очаквам нещата да потръгнат добре за мен.
– Лотосът цъфти – рече Вълка – тъкмо защото не се отказва. Крехкият израстък не знае колко е дълбоко езерото, не знае колко трябва да се издигне и какви препятствия могат да се изпречат на пътя му; той просто продължава нататък. А обстоятелството, че е тръгнал от много мрачно място, съвсем не го спира.
– Наистина ли смяташ, че има шанс да открием родителите ми? – попита Амая.
– Да, стига да не се откажем от опитите.
– Ами ако вървим в грешна посока?
– Възможно е, но все пак се стараем с всички сили, като изхождаме от онова, което намираме за правилно. Ако научим нещо ново, може да изберем нов път. А дотогава трябва да продължим да следваме луната. И не забравяй – майка ти е казала да я следваш „с цялата си душа и сърце“. Мисля, че е знаела какво говори…
Книгата „По дирите на луната“, от Джеймс Норбъри, можете да закупите чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
