Номиниран за един от най-обичаните американски романи, „Пазители“ е „превъзходен трилър“ („Оукланд Прес“), който би могъл да се роди само от въображението на Дийн Кунц – автор на бестселъри на „Ню Йорк Таймс“.
На трийсет и шестия си рожден ден Травис Корнел се отправя на излет в подножието на планината Санта Ана. Скоро обаче пътят му е препречен от мърляв голдън ретрийвър, който не му позволява да продължи навътре в тъмната гора.
В онази сутрин Травис отчаяно се опитва да намери малко щастие в своя самотен, сякаш прокълнат живот. Това, което намира, е приятел – куче с обезпокоителна интелигентност – и заплаха, която би могла да излезе само от най-тъмните кътчета на човешкото въображение.
Оказва се, че от свръхсекретна правителствена лаборатория са избягали две генетично променени същества. Едното е великолепно куче със смайващ интелект. Другото е хибридно чудовище с брутално жестока природа. И двете са на свобода… Самотен вдовец, безмилостен убиец, красива жена, правителствен агент – съдбите на четиримата се преплитат заради участието им в смъртоносен лов и сблъсък със зло, което надхвърля границите на човешката фантазия.
Най-ужасяващият драматичен роман на Дийн Кунц представя разтърсващата история на мъж и жена, сблъскали се с едно от най-мрачните творения на човешкия ум и попаднали в опустошителната буря на преборването на злото. „Пазители“ е неповторим трилър, изследващ теориите на конспирацията заедно със завладяващата борба за оцеляване. Идеален за почитателите на Стивън Кинг.
Дийн Кунц: Ако имам късмета да доживея до толкова напреднала възраст, че гардеробът ми да се състои изцяло от халати, широки спортни екипи, домашни чехли със зайчета и пелени за възрастни, и ако имам късмета да пиша романи в здрача на живота си, зная, че мога да очаквам да получа писмо от читателите, в което по същество се казва: „Харесва ми новата ви книга, но онази история, която написахте, когато бяхте още съвсем млад – „Пазители“, – все още е най-добрата ви творба.“ Ще се намирам на среща за подписване на книги, съпроводен от медицинска сестра и придружител, със слухов апарат, ще съм прикачен към интравенозна система за течни начос, ще съм облечен в пищно бродиран гащеризон, по-зашеметяващ от всичко, което Елвис някога е носил по време на ласвегаския си период, и докато читателите ме поздравяват и приемат подписаните екземпляри от последните ми усилия, значителен процент от тях ще ме помолят да напиша продължение на „Пазители“. Ще се усмихна, ще обещая да помисля за това, ще се постарая да не се олигавя и ще обясня, че не вярвам в написването на продължение на книгата, освен ако не съм убеден, че ще бъде равностойно на нея.
Години наред след като завърших историята за Айнщайн – генетично модифицирания голдън ретрийвър с невъобразимо повишена интелигентност – и неговите приятели, се чудех дали някога ще напиша друга книга, която да е толкова лично удовлетворяваща като тази. Когато пиша роман, преживявам мрачни периоди на дълбоко съмнение в работата си, моменти на нарастваща увереност, отчаяние, последвано от радост – макар че обикновено има повече мрачни моменти, отколкото ведри. С „Пазители“ обаче изпитвах единствено радост. Желанието да се пише добре не може да се осъществи без упорита работа, а „Пазители“ включваше толкова много часове пред клавиатурата и толкова усилия, колкото не съм полагал за никоя друга книга; но в този случай цялото време и усилия бяха чисто удоволствие, защото си давах сметка, че съм се захванал с уникална идея, необикновен материал и група персонажи, чиято дълбочина и топлота бяха по-големи от тези на героите във всички други книги, които бях написал дотогава. Дни наред се намирах в състояние на поток, както го наричат психолозите – състояние, в което човек работи далеч отвъд това, което преди е изглеждало върхът на способностите му, с повече дар слово, бързина и изящество; подобно е на това, което имат предвид спортистите, когато казват, че са в зоната.
В крайна сметка написах няколко книги, които харесвам колкото „Пазители“; но към днешна дата, докато пиша това есе, не мога честно да кажа, че съм написал някоя, която да харесвам повече. Убеден съм, че този ден ще дойде. Аз съм вечен оптимист. Вярвам, че най-великите учени на нашето време скоро ще открият лек за гъбите по дъбовете и ще усъвършенстват процеса, който придава на брюкселското зеле вкус на фъстъчено масло. Вярвам, че един ден обществото ще стане толкова състрадателно, че Голямата стъпка най-после ще може да излезе от скривалището си и ще бъде приветстван като съсед във всяка общност в тази страна, стига да се къпе редовно. И ако този ден настъпи, подозирам, че господин Голяма стъпка ще се появи на подписване на книга, за да ме поздрави лично, когато най-накрая напиша книга, по-добра от „Пазители“, защото, съдейки по мимолетните му появявания през годините, той изглежда срамежлива, добра душа. Ако не съм преценил правилно и ми откъсне ръката за обяд, ще бъда ужасèн, но оптимизмът ми няма да намалее и няма да престана да се стремя – макар и само с пет пръста – да напиша по-добра книга от историята за Айнщайн.
В анотираната библиография в „Наръчник за Дийн Кунц“ (The Dean Koontz Companion), книга за моето творчество, библиографът отбелязва следното за „Пазители“: „Тя въплъщава всички основни теми, от които [Кунц] е обсебен: лечебната сила на любовта и приятелството; борбата да преодолеем миналото и да се променим; моралното превъзходство на личността над начина на действие на държавата и големите институции; чудото както на природния свят, така и на потенциала на човешкия ум; връзката на човечеството с Бог; трансцендентността; и как поддържаме надеждата, макар да знаем, че всичко умира.“ Това наистина са основите теми в този роман.
Повечето пъти докато пишех есетата за тази поредица от издания, се стараех да са леки и забавни, защото, макар че приемам работата си сериозно, никога не приемам себе си сериозно. Човешкият вид е парад на глупаци в края на краищата и аз често съм начело на парада и въртя палката. Въпреки това за момент тук ще добавя една боя сериозност (а после ще дръпна една боя и на колата), защото „Пазители“ е толкова близка до сърцето ми.
Вярвам, че носим в себе си божествено вдъхновен морален императив да обичаме, и проучвам този императив във всичките си книги. В „Пазители“ той заема централно място в историята и аз дори оставям знаци, които обявяват темата, като тези, които са въплътени в епиграфите, използвани в началото на втора част. („Единствено любовта е в състояние да обедини живите същества по такъв начин, че да им създаде чувство за цялостност и пълноценност, защото само тя ги свързва чрез най-съкровеното в тях самите“ – Пиер Теяр дьо Шарден. И „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели“ – от Иоана свето Евангелие.) Ние имаме способността да се променяме към по-добро и да намерим достойнство като личности, а не като търтеи в едно или друго масово движение. Притежаваме способността да обичаме, нуждата да бъдем обичани и желанието да излагаме собствения си живот на риск, за да защитим хората, които обичаме, и именно в тези наши качества можем да зърнем лицето на Бог; и чрез изразяването на тези качества се доближаваме най-много до състояние, подобно на Божието.
Казвайки всичко това, най-голямата ми надежда не е да решите, че темите на този роман са достойни за анализ, а че ще ви се стори вълнуваща, суперхубава история. Надявам се, че до такава степен ще ви държи на ръба на стола, че ще получите синини по дупето от многократното падане на пода. Надявам се да ви накара да се смеете и да плачете. Един роман може да има многобройни, сложно преплетени нива от теми и символи, но е неуспех, ако преди всичко не е прекрасна приказка.
Когато съм много възрастен, ако дойдете на някое от подписванията на книгите ми – и ме видите, седнал в хавлиен розов халат или в гащеризон с бродерия, изобразяваща сцени от живота на Мо Хауард от „Тримата тъпаци“, – ще се зарадвам да чуя каквито и добри думи да прошепнете на слуховия ми апарат, дори само да кажете, че звездният ми час е бил с „Пазители“, историята с герой със собствена опашка. Ако обаче Голямата стъпка е на опашката близо до вас, бих помолил също така да ми направите услугата да проверите, че е в добро настроение и вече е изял обяда си.
Книгата „Пазители“, на Дийн Кунц, можете да закупите чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".