Муненори наследява школата от баща си, усъвършенства техниките ù, но най-важното: доразвива философията ù. Именно с тази цел написва Хейхо каденшо през 1632 г. Повлиян е силно от дзен будизма с представите за напълно естествен ум и за освобождаването му от привързаности. От най-голямо значение в Хейхо каденшо обаче е оригиналната концепция на Муненори за Меча, който отнема живот, и Меча, който дарява живот; именно тя става философската основа на Ягю Шинкагерю.
Мечът, който отнема живот, е пряката употреба на сила за победа над противник и налагане на мир. По-важен обаче е Мечът, който дарява живот: предвиждане на хода на противника и неговото предварително неутрализиране, или предотвратяване на хаоса, преди да е настъпил. С него се постига победа не само чрез изкусно владеене на техниките, но и чрез силата на духа. Така върховната цел на учението на Муненори е осъществяването на Пътя на Меча, който дарява живот: Път, който усъвършенства не само бойните умения, но и човека.
(Превод от старояпонски: Мартина Неделчева)
Ягю Муненори е самурай, прословут с изключителни бойни умения и отдадена вярност към шогуната Токугава. Неговото име се нарежда до това на майстори като Миямото Мусаши и Цукахара Бокуден. Муненори е учител по фехтовка и стратегия на двама шогуни, началник е на охраната на замъка „Едо“, а по-късно е ръководител на церемониала и етикета в шогунския дворец. Сред подвизите му на бойното поле е победа над седем противници наведнъж.
Великото вътрешно състояние и Великата изява
Всяко нещо има същина и изява. Когато има същина, има и изява. Например лъкът е същина, а опъването, пускането и улучването са негови изяви. Лампата е същина, а светлината – нейна изява. Водата е същина, а влажността – нейна изява. Сливата е същина, а ароматът и цветът – нейни изяви. Тачи е същина, а сеченето и мушкането – негови изяви.
Така състоянието е същина. Външните проявления и механизми се наричат изяви. Понеже сливовото дърво има същина, то разцъфва, обагря се в приятен цвят и се появява аромат. По същия начин състоянието е вътре, докато изявата се проявява отвън. Разнообразните стратегеми и уловки, позициите на атака и изчакване, различните промени в противника се натрупват вътрешно и се проявяват външно. Това представлява изявата.
„Велик“ е възхвала, която се използва, когато говорим за велико божество, велико въплъщение на Буда и велик бодхисатва. Тя показва възхищение.
Поради съществуването на велико състояние се проявява велика изява. Дзен монасите се движат напълно свободно и всичко, което правят и казват, е в съответствие с принципите. Това се нарича Велика свръхсила или Великото вътрешно състояние и Великата изява.
Великото преобразяване чрез свръхсила обаче не означава, че от небесата ще слезе божество или демон и ще извърши чудо. Означава просто да действаш напълно свободно във всичко. Различните позиции с тачи, стратегиите и уловките, боравенето с оръжията, скачането, присвояването на чуждо оръжие с голи ръце, дори ритането – всички те са Велика изява, когато се извършват свободно, извън рамките на обикновените инструкции.
Ако вътрешното състояние не се поддържа през цялото време, Великата изява няма да се задейства.
Дори когато влизаш в стая, в която си поканен, първо поглеждаш нагоре, а после – надясно и наляво, за да провериш дали случайно нещо няма да се стовари върху теб. Когато седиш до хартиена врата или параван, не забравяш, че може да паднеш. А когато си в присъствието на височайш благородник, оставаш нащрек да не се случи нещо неочаквано. И внимаваш, когато минаваш през порта. Да насочваш ума си към тези неща непрекъснато е състояние.
Състоянието винаги е вътре, но при спешен случай ще се наложи бързо да вземеш мерки. Това е Великата изява.
Изявата обаче няма да се прояви, когато състоянието не е узряло. Това ще се осъществи, ако си осъзнат непрекъснато и полагаш усилия във всички дисциплини. Ако състоянието се сгъсти или втвърди, няма да има изява. Ако узрее, ще се разстели в цялото ти тяло и Великата изява ще се прояви навсякъде: в ръцете, в краката, в очите и в ушите.
Обичайните познания и умения по изкуството на стратегията ще са безполезни и няма да можеш дори да повдигнеш ръце, ако се изправиш срещу човек с Велико вътрешно състояние и Велика изява.
Да споменем и свирепия поглед . Ако човек с Велико вътрешно състояние те изгледа свирепо, умът ти ще попадне в негов плен, ще замръзнеш и ще забравиш, че трябва да извадиш тачи с ръка. Пропуснеш ли момента, ще претърпиш загуба.
Когато котка се втренчи в мишка, мишката пада от гредата. Вниманието ѝ е погълнато от погледа на котката, забравя, че може да ходи, и пада. Срещата с човек с Велико вътрешно състояние е все едно да си мишка, срещнала котка.
В дзен се казва следното: „Няма определено правило за чиста проява на Великата изява“. „Чиста проява“ означава, че Великата изява на човек с Велико вътрешно състояние се появява пред очите ти. „Няма определено правило“ означава, че подобен човек не се съобразява с практиките. Правилото означава практика, тренировки и наредби. Наредбите съществуват във всички дисциплини, но онзи, който стигне до най-дълбоките принципи на своята област, може да ги използва, както пожелае. Това е пълна свобода, а човекът с Велико вътрешно състояние и Велика изява я притежава отвъд правилата и законите.
Вътрешното състояние изисква да не си небрежен и да очакваш всичко. Но ако осъзнатото състояние се сгъсти или втвърди, оковава съзнанието. Умът губи свободата си, защото състоянието не е узряло. Той узрява чрез продължително полагане на усилия, разстила се в същината ни и действа свободно. Това е Великата изява.
Книгата „Пътят на стратегията в Ягю Шинкагерю“, на Ягю Муненори, можете да закупите чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
