Как се побира цял живот между две корици? Трудно! Особено когато е минал из джунглите и пещерите на Африка, Азия и Латинска Америка, та дори и на родния парламент. Живот, отмерван не в години, а в експедиции.
В „Одисеи“ проф. Петър Берон ни повежда из личната си история, в която колкото по-голям и невероятен се оказва светът, толкова по-силно е желанието да видим всичко от него.
Това е книга за пътя – напред, но винаги към себе си. За спомените, които не стоят мирно. И за един човек, който просто не умее да отлага приключението.
Книгата описва целия живот на Петър Берон, неговите пътешествия, опита му в науката и в политиката с много интересни детайли. Приложен е списък на трудовете му, части от издадените повече от 50 негови книги в областта на спелеологията, описания на части на света, зоогеографията, политиката, високите планини и тяхната фауна, цялостна панорама на зоологията в България. В изданието са включени много снимки от личния архив на автора.
* * *
Проф. Петър Берон е една от най-значимите фигури в съвременната българска наука, световнопризнат зоолог, биоспелеолог и изследовател на фауната на високите планини. Роден в София през 1940 г., той посвещава близо половин век на работа в Института по зоология и Националния природонаучен музей при БАН, като в продължение на единадесет години е негов директор. Неговият академичен път е белязан от специализации във Франция и лидерски позиции в международни структури – бил е председател на Балканския спелеологичен съюз и член на Бюрото на Световния съюз по спелеология. Като учен с енциклопедични познания, той е преподавал зоогеография и акарология, оставяйки след себе си десетки монографии и стотици научни трудове.
Професионалният път на проф. Берон е низ от забележителни експедиции в Куба, Китай, Виетнам, Индонезия, Хималаите, Африка и Южна Америка. Той е открил и описал множество нови за науката видове пещерни и високопланински животни, което го утвърждава като един от най-авторитетните акаролози и изследователи на Стария свят. В каталога на издателство „Изток-Запад“ д-р Берон присъства като майстор на документалния и научнопопулярния разказ, успявайки да превърне научните наблюдения в завладяваща хроника на човешкото откривателство. Неговите книги съчетават прецизността на изследователя с вдъхновението на пътешественика, превръщайки се в прозорец към малко познатите кътчета на планетата.
* * *
Разговор на Покрива на света
И така, качихме се до основата на стената (4700 м), пипнахме К2 и тръгнахме обратно. Разбира се, през целия път събирах – в тези забутани места малцина зоолози бяха стъпвали, особено чужденци. Събрах добра колекция и я опазих след драматични преживявания в реката. Накрая започнахме дълго изкачване, превалихме прохода и се установихме на последния лагер към 4600 м. На другия ден трябваше да се спуснем до развалините, откъдето джип щеше да ни закара в Кашгар.
Да, но... към мен се приближиха двамата юнаци и аз вече предчувствах неприятност. Ето и задушевния разговор, който проведохме с водача:
– Ще трябва да си предадете колекциите.
– Защо?
– Забранено е да се изнасят научни материали от Синдзян-Уйгурската област.
– Защо не ми казахте по-рано? Виждате с какви трудности събрах и опазих всичко. А и можете ли да ми покажете някакъв документ, че има такава забрана?
– Както и да е, предайте ги, защото иначе ще ви ги конфискуват на летището в Кашгар или Урумчи и във всеки случай – в Пекин.
На мен ми притъмня пред очите. Винаги става така, когато някой се опитва да ме лиши от ценните, с труд събирани, колекции. Казах му следното:
– Чуй ме внимателно. Не вярвам да има такова разпореждане и във всеки случай няма да си дам колекциите. Ти видя как си рискувах живота в реката, за да ги опазя, пък и на вас за нищо не ви трябват тези паяци, стоножки и бръмбари с етикети на български. Затова виждам два изхода от тази ситуация.
Първи вариант: продължаваш да настояваш за бръмбазлъците. Тогава аз си събирам багажа и слизам обратно към реката. Доста време прекарахме заедно и знаеш, че ще го направя. Преминавам реката и се изкачвам по отсрещния склон. Достигам границата с Пакистан (която минаваше на височина между 5000 и 6000 м), слизам по ледника Балторо, отивам в Исламабад и оттам се връщам в Европа. Знаеш, че имам пухено облекло и мога да спя на ледника, имам и достатъчно воля да го направя. Вие не можете да ми попречите, защото до китайската казарма има един ден път, а дори да ме подгонят войниците (което не ми се вярва), аз вече ще съм в Пакистан. От това последствията ще са следните: разваляме си приятелството, губите подаръците, които сме ви приготвили, експедиция няма да има и вашата асоциация ще загуби доста пари и накрая и ти ще си изпатиш, че си ме изпуснал.
Вариант втори: забравяте за напълно ненужните ви буболечки, оставаме си приятели и продължаваме сътрудничеството по-нататък. Избирай, защото вече денят преваля и трябва да тръгвам.
Двамата отидоха настрани да се съветват. В това време Тошо, който знаеше, че съм капнал от умора от приключенията в реката, ме запита загрижено: „Наистина ли ще го направиш?“ Да, казах, няма да си дам колекцията по никакъв начин и ще намеря сили да се прехвърля оттатък.
След двайсетина минути китайците пак дойдоха.
– Решихме, че можете да задържите колекцията, но в Китай не го споменавайте много-много.
– Знаех, че сте разумни хора. Дай си ръката, оставаме си приятели.
Така завърши едно наистина сериозно сблъскване. Добре, че не стана по-сложно. Все пак това е Китай. В тази страна винаги е по-добре да се работи официално и с местни хора, за да няма недоразумения. Тогава, на Покрива на света, така се получи, че завърши добре.
Книгата „Одисеи“, на Петър Берон, можете да закупите с 20% отстъпка, чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
