В своето вълнуващо и оригинално виждане за Вселената Ицхак Бентов предлага нова гледна точка за човешкото съзнание и безкрайните му възможности. Зад привидно познатия свят на явленията той представя провокативна картина за нас самите в една разширена, съзнателна, холистична Вселена.
В книгата Бентов изследва пресечната точка между науката, духовността и съзнанието, предлагайки уникална перспектива за Вселената и човешкия потенциал, като съчетава научни принципи с мистични прозрения, за да предложи вселенски модел, който включва както физически, така и нефизически реалности. За Бентов съзнанието е фундаментален аспект на съществуването, проникващ на всички нива – от атомите до галактиките; очарован от връзката му с физиологията, според него съзнанието пронизва всичко. Авторът освен това въвежда концепцията за махалото като метафора за колебанието между променени състояния на съзнанието и фундаменталната реалност. Творбата е ценна заради изпълненото с въображение оригинално изследване на връзката между човешкия ум и Вселената.
Ицхак Бентов (1923–1979) е роден в Чехословакия израелско-американски учен, машинен инженер, изобретател, мистик и автор. Многобройните му изобретения, включително управляемият сърдечен катетър, са помогнали за развитието на биомедицинската технология. Той е и един от първите поддръжници на това, което днес наричаме изследвания на съзнанието. Бентов съчетава блестящия си усет за механизми и структури с интерес към медитацията, за да опише квантовата физика и състоянията на по-висше съзнание по начин, който е наистина разбираем за читателите.
* * *
Ицхак Бентов: „Духовната ни същност може да е независима от физическото тяло“
Какво става, когато умрем? Организиращата жизнена енергия напуска тялото ни и то бързо започва да се разлага. Нашите ценни, носещи информация протеини се разлагат на лошо миришещи вещества в рамките на три дни. С времето, в гроба, тези вещества ще се разградят на още по-прости. Ние сме върнали на планетата веществата, които сме взели назаем от нея.
Има обаче и друг компонент на живота, освен физическото тяло. Знаем, че през живота си натрупваме и съхраняваме огромно количество информация. Тази информация също е енергия, която се организира. В детството събитията, които ни се случват, изглеждат случайни и несвързани, като някакъв вторичен продукт от света на възрастните. Когато пораснем, започваме да разпознаваме моделите на събитията и причините, довели до тях; с други думи, въвеждаме ред в тях. Този ред е аналогичен на реда, който жизнената сила е въвела в минералите, за да ги организира и интегрира в живото материално тяло. В рамките на един човешки живот, ние организираме много информация на много нива. Натрупва се емоционална информация, ментална информация и т.н. Този пакет от информация не е материален, въпреки че някои ще кажат, че той се съдържа в мозъка. Това, което имаме тук, е информационен „масив“. Това е нематериална същност, съдържаща цялото знание, което сме натрупали през живота си, включително нашите личностни черти и характер. Това е нематериалното „ние“.
В живота си имаме работа с две организиращи системи: една материална и една нематериална. В момента на смъртта физическата система се разпада и настъпва безпорядък; същото ли ще се случи и с нематериалната енергийна система? Тази система, която ще нарека „духовна същност“, е организаторът и преработвателят на информацията, а тя от своя страна се съхранява извън нашето физическо тяло. Аз твърдя, че духовната ни същност може да е независима от физическото тяло, че тази мислеща и знаеща част от нас се запазва. Тя е нематериална и следователно не подлежи на разпад след смъртта на физическото тяло. Информационният масив в крайна сметка ще бъде погълнат от големия резервоар от информация, произведен от цялото човечество, който ще нарека „универсален ум“. Това обаче ще продължи много дълъг период от време. Може да отнеме много хиляди или милиони години. По този начин нищо не се губи. Физическото тяло се поглъща обратно от планетата, а информационният масив също се връща обратно там, откъдето е дошъл. Никаква организирана енергия никога не се губи. В четвърта глава е описан експеримент, който показва, че духовната същност е отделна от физическото тяло.
Накратко, предлагам хората, които се затрудняват да приемат конструкта прераждане, да разглеждат този пакет от организирана информация като имащ продължителност във времето, докато физическото тяло служи само като временно превозно средство за духовната същност. Когато духовната същност, след като е била без физическо тяло за известно време (периодът след смъртта), реши, че се нуждае от допълнителна информация, която може да бъде получена само чрез физическо тяло, тя ще придобие такова и ще продължи да се свързва с новото тяло, докато то се износи и умре.
Природата, както се надявам да покажа по-късно, се нуждае от цялата тази информация, която е организирана енергия, и няма да позволи тя да се загуби. Тя ще бъде съхранена в голямата холограма на Природата за съхранение на информация: универсалния ум. Обикновено нямаме спомени от предишни животи заради самозащитен механизъм, подобен на този, който ни пречи да извадим на повърхността материал, заровен дълбоко в подсъзнанието ни.
Макар че през последните години сме свидетели на голям ръст в областта на екстрасензорните явления, все още по-голямата част от хората страдат от това, което може да се нарече „синдром на жирафа“: един хубав ден възрастен жител на Бронкс решава да посети зоологическата градина. Докато се разхожда, възхищавайки се на всички необичайни животни, изведнъж открива, че зяпа чифт много дълги крака. Когато вдига поглед, вижда корема на животното, свързващ тези крака; продължава да гледа нагоре и вижда само шия, шия и още шия, а след това, някъде високо в облаците, глава. „Не – казва той, – това е невъзможно. Няма такова животно.“ И с това обръща гръб на жирафа и продължава спокойно да върви, без да погледне нито веднъж назад.
Повечето хора страдат от синдрома на жирафа, когато става въпрос за тези спорни области. Особено засегнати са учените, с изключение на много малко пионери. Проблемът е, че те гледат на реалността през малък прозорец и обичат да остават в рамките на този прозорец. Те решават, че ако жирафът е прекалено голям за прозореца им, тогава жалко за жирафа; що се отнася до тях, той не съществува. За щастие, нивата на съзнанието, към които причислявам различните явления, са леснодостъпни, така че не е нужно всеки, който е готов да отдели време и усилия, да разчита на моето описание – може да отиде в зоопарка и да види нещата сам.
Книгата „Механика на съзнанието. По дирите на дивото махало“, от Ицхак Бентов, можете да закупите с 20% намаление, чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
