Пети век преди Христа. В центъра на динамичните събития, свързани с гръко-персийските войни, е загадъчният Ларс Турмс. По време на странстванията си Турмс – Сина на мълнията – кръстосва почти целия познат в древността свят, съпроводен от верни приятели и красиви жени. Избран да се преражда и връща отново и отново на земята, той олицетворява вечния кръговрат на живота, определящ мистерията на човешкото битие.
„Турмс Безмъртния“ е книга за превратностите на живота във време на епохални исторически промени, за духовното израстване, за търсенията на един човек, който среща по пътя си и земна любов, и плътски наслаждения, но и духовни терзания, сърдечни мъки и необясними въжделения.
С тази книга Мика Валтари повтаря огромния успех на световния бестселър „Синухе Египтянина“. В „Турмс Безсмъртния“ класикът на финландската литература се обръща към мистицизма и вярата в прераждането. Съчетано с увлекателния сюжет и динамичните исторически събития, този роман може да се разглежда и като един от ярките примери на зараждащия се по времето на написването му жанр фентъзи.
* * *
Боряна Пелинен, преводач на книгата: В едно интервю, дадено пред Финландското книжовно дружество, писателят Мика Валтари споменава как неведнъж му се е случвало, когато замисля нов роман, не той да избира темата, а тя сама да му се налага. Така се ражда романът „Синухе Египтянина“, който по-късно става световен бестселър и бива преведен на трийсетина езика. До ден днешен Мика Валтари често е смятан за американец в САЩ, в Южна Африка, или например в Бразилия. Всъщност Мика Валтари (1908–1979) е финландец, който дебютира като писател още на седемнайсетгодишна възраст в Хелзинки. Едва двайсетгодишен, той става известен в цяла Скандинавия с първия си роман, „Голямата илюзия“.
Мика Валтари е изключително продуктивен писател, който успява да напише повече от трийсет романа през живота си. От тях особено популярни стават „дългите“ романи, като например „Синухе Египтянина“, издаден за пръв път през 1945 година. Около десет години по-късно, след като е успял да напише няколко по-кратки исторически романа, чието действие се развива в средновековна Европа, Мика Валтари се връща отново към античността, този път в периода между 520–450 година преди Христа, във времето на войните, които древногръцките градове-държави водят с Персия, с около 800 години по-късно от времената, описвани в „Синухе“.
„Турмс Безсмъртния“ не е обикновен исторически роман, въпреки че в него се споменават редица действителни исторически личности, като например философът Хераклит или етруският цар Ларс Порсена, успял да завладее Рим. Това е книга за духовното и вътрешно израстване, за търсенията и премеждията на главния герой, Турмс, който в началото на повествованието дори не е сигурен кой е и откъде е дошъл. Турмс открива етруския си произход едва след дълги и трудни криволичения по пътеката на живота. Из своя път той среща и земна любов, и плътски наслаждения, но и духовни страдания, сърдечни мъки и необясними въжделения.
Въпреки че етруските са имали писменост и дори са крепели вярата си в боговете на свои собствени, свещени писания (нещо рядко за древността), извънредно оскъдните познания на учените за тази писменост и изобщо за цивилизацията на етруските дават възможност на Мика Валтари да развихри въображението си и да пристъпи смело в неизследвани простори. С това би могъл да се обясни и фактът, че „Турмс Безсмъртния“ е далеч по-мистичен роман от „Синухе Египтянина“ и темите му непрекъснато се въртят около свръхестественото. Дори още повече – трансцендентните, мистичните и окултни детайли присъстват като основен мотив в романа, чиято централна идея е възхвалата на безсмъртието на душата и вярата в прераждането. Всичко това обаче е предадено по типичния за Валтари увлекателен и непринуден начин, който напомня на другите големи имена в този жанр, Робърт Грейвз или Гор Видал.
Турмс често има преживявания от типа на „вече видяно“, умее да предсказва по свой, интуитивен начин, дори левитира при първото си докосване до свещените тайнства на етруските, извършва астрални пътувания и предизвиква бури, дължащи се на бурите в душата му. Ако вземем например случая в храма на Афродита в Ерикс, когато героят изпада в хипнотичен транс, не бива да забравяме, че тази тема е особено модна през петдесетте години на XX век. Думите на жреца звучат психоаналитично, а преживяванията на Турмс са в духа на зараждащия се жанр „фентъзи“. През перипетиите на своя земен живот избраникът на боговете Турмс се докосва и до орфическите тайнства.
Въпреки многото мистика, съпътстваща живота на главния герой, „Турмс Безсмъртния“ носи и духа на класическите приключенски романи – в него не липсват подробни описания на прочути морски битки, на скиталчества по суша и море. Книгата ни запознава и с подробности от живота на древните племена на Сицилия, съпоставя елинската култура със заобикалящите я – смятани за по-нисши – култури на другите народи на древността.
„Турмс Безсмъртния“ е книга, която би могла да се чете просто за удоволствие, като увлекателен приключенски роман, или пък по-задълбочено, с желанието да се вникне в рядко докосвани теми от древността на Средиземноморието.
* * *
Откъс
Аз, Ларс Турмс, Безсмъртния, се събудих с пролетта и видях, че земята се е раззеленила. Огледах богатия си дом. Разгледах златото и среброто си. Разгледах бронзовите статуи и изрисуваните в тъмночервено амфори. Вдигнах поглед към фреските по стените. Но всичко това не изпълни сърцето ми с радостен трепет. Та нима безсмъртен би могъл да притежава нещо?
Сред всички свои скъпи вещи избрах проста пръстена чаша. За пръв път от много години насам изсипах съдържанието ѝ в шепата си и преброих камъчетата. Те бяха камъчетата на живота ми.
Върнах чашата в нозете на богинята и ударих бронзовия гонг. Слугите влязоха мълчаливо. Натриха лицето ми, ръцете и плещите с обгорена охра и ме облякоха в свещени одежди.
Постъпих тъй единствено заради самия себе си, а не заради града или народа си. Ето защо не пожелах да ме носят в разкошна носилка като богоравен, а тръгнах пеша през града, докато не достигнах чак до стените му. Хората, които видяха лицето и ръцете ми, натрити с червена боя, бързаха да отвърнат погледа си, децата преставаха да играят, а едно момиче, което свиреше на двоянка пред градските врати, прекъсна свирнята си.
Минах през вратите и се запътих към долината по същия път, по който бях дошъл някога. Небесната синева заслепяваше очите ми, до ушите ми достигаше чуруликането на птиците и чух как гукат гълъбите на богинята. Полските работници прекъснаха работата си, щом ме видяха. Различих мургавите мъжки и белите женски лица. После селяните ми обърнаха гръб и продължиха работата си.
Пътят ми към свещената планина не беше лесен. Нарочно отбягвах пътеката, използвана от каменоделците. Избрах свещените стълби с живописните дървени колони от двете им страни. Стъпалата бяха стръмни, а аз се изкачвах гърбом към тях, не изпусках от погледа си града и не се оглеждах. Напредвах стъпка по стъпка, опипвах с крак всяко следващо стъпало. Залитнах много пъти, но нито веднъж не паднах. Отстраних спътниците си и не им позволих да ме придържат. Те бяха разтревожени, защото никой досега не беше изкачвал по този начин свещената планина.
Слънцето беше в зенита си, когато стигнах до свещения път. Отминах портата с каменните обелиски, водеща към гробниците. Отминах и гробницата на баща си и продължих към върха на планината.
В далечината под нозете ми към всички посоки на света се простираше родният край с плодородни равнини и гористи хълмове. На север блестяха тъмносините води на езерото ми. На запад се извисяваше спокойният силует на планината, посветена на богинята, величествен обелиск над обителта на мъртвите в недрата на планината... Всичко, всичко откриха очите ми, всичко разпознаха.
Огледах се наоколо, търсех знак. На земята лежеше нежно гълъбово перо, може би току-що паднало. Наведох се да го взема и забелязах, че точно до него лежеше гладко и блестящо червено камъче. То беше последното.
Тропнах леко с крак по пръстта и казах:
– Тук ще бъде гробът ми. Изсечете гробница в скалата и я украсете така, както се постъпва с гробниците на лукумоните.
После вдигнах очи към небето и бях заслепен от ярко сияние без зрими очертания – същото, което се явяваше пред мен в редки моменти. Вдигнах напред ръце с длани надолу. Измина само миг и от безоблачното небе отекна гръмоподобен звук, който сякаш разцепи хоризонта на две – звук, който човек може да чуе само веднъж в живота си. Сякаш хиляди тръби разкъсаха въздуха и земята потръпна. Чувствах, че крайниците ми са се вцепенили и само сърцето ми бие силно. Нечуван беше този гръм, но все пак аз го познах, защото не приличаше на никой друг земен звук.
Спътниците ми изпонападаха по земята и запушиха с ръце ушите си. Аз докоснах челото си с дланта на едната си ръка, а другата протегнах напред и отправих приветствие към боговете:
– Прощавай, мое време! Свърши се цял божествен век и започва друг, с нови дела, нови обичаи и нови помисли.
А на тези, които ме придружаваха, казах:
– Станете и се радвайте, че ви беше дадено да чуете гласа на боговете, възвестяващ началото на новото време. Който го е чул по-рано, вече е мъртъв. Сред живите никой не може да го чуе повторно. Само още неродените ще го чуят след нас.
Но всички около мен трепереха, аз самият бях обзет от трепет, който може да се изпита само веднъж в живота.
Стиснах в ръка последното камъче на живота си и тропнах още веднъж, за да покажа мястото на погребението си. В същия миг мощен вихър връхлетя върху ми.
Вече без помен от съмнение знаех, че ще се върна, че ще дойде време, когато с бурята, която ще се развихри от ясното небе, ще се явя с нова телесна обвивка. Смолистият аромат на пиниите ще изпълни ноздрите ми, далечният син силует на планината на богинята ще се възправи пред очите ми. И ако съм съхранил паметта си, ще потърся простата глинена чаша сред съкровищата в гробницата. Ще изсипя съдържанието ѝ на дланта си и ще докосна всяко едно от тях, припомняйки си отминалия живот.
С обгорена охра по лицето и ръцете аз се завърнах в града по същия път, по който дойдох. Пуснах малкото камъче в черната глинена чаша в нозете на богинята. После закрих с ръце лицето си и заплаках. Аз, Турмс Безсмъртния, плачех с последните сълзи на тленното си тяло. Плачех с копнеж по изминалия живот.
Книгата „Турмс Безсмъртния“, на Мика Валтари, можете да закупите с 20% отстъпка, чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
