„Америка през XX век“ е провокативна книга, която въвежда идеята за „псевдосъбития“ – събития като пресконференции или президентски дебати, изфабрикувани единствено с цел да бъдат отразени от медиите – и съвременното определение за знаменитост като „човек, известен с това, че е известен“. Но това е и пророческа книга за нашето дигитално съвремие, в което с помощта на фалшиви новини фикции се изместват фактите, а идеалите отстъпват място на илюзии. Публикувана за пръв път през 1962 г., книгата на Даниъл Бурстин е многократно преиздавана, преподавана в университети и цитирана в социологически трудове.
* * *
„Книгата на Бурстин ни казва как да гледаме и слушаме – и какво да мислим за онова, което гледаме и слушаме.“ – Джордж Уил, публицист, носител на „Пулицър“ (1977)
„Книга, която всеки в Америка трябва да чете веднъж на няколко години.“ – Дженифър Игън, писателка, удостоена с „Пулицър“ през 2011 г.
„Книгата, която най-добре обяснява надмощието на Тръмп, може би е била публикувана през 1962 г.“ – сп. „Атлантик“
Даниъл Бурстин (1914–2004) е историк, университетски професор. Дванайсет години е начело на Библиотеката на Конгреса на Съединените щати. Публикувал е над двайсет книги, включително трилогиите „Американците“ и „Откриватели/Търсачи/Творци“. Книгата „Американците: демократичният опит“ от първата трилогия е отличена с наградата „Пулицър“ (1974).
* * *
Какво се случи с американската мечта?
В тази книга аз описвам света, който сами сме си изградили: как използвахме своето богатство, знания, технология и прогрес, за да създадем шубрака от нереалност, изпречил се между нас и фактите от живота. Проследявам историческите тенденции, които ни предоставиха тази безпрецедентна възможност да се самозаблуждаваме и да замъгляваме преживяванията си.
Естествено, Америка осигури средата и ни даде ресурсите и възможността да осъществим този невероятен акт на национална самохипноза. Но всички ние поотделно осигуряваме пазара и търсенето на илюзиите, от които е просмукан нашият жизнен опит.
Ние търсим и вярваме в тези илюзии, защото страдаме от екстравагантни очаквания. Очакваме твърде много от света. Очакванията ни са екстравагантни в онзи смисъл, в който речниците дефинират тази дума: „излизащ извън рамките на разумното и трезвата преценка.“ Те са прекомерни.
Когато на закуска отгръщаме вестника, ние очакваме – дори изискваме – той да ни съобщи за съдбовни събития, случили се през изминалото денонощие. Докато пътуваме към работното си място, включваме радиото в колата си и очакваме новини, случили се, след като сутрешният вестник е бил отпечатан. Когато вечер се прибираме, очакваме домът ни не само да ни приюти, да ни осигури топлина през зимата и прохлада през лятото, но да ни успокои, да ни извиси, да ни потопи в тиха музика и интересни занимания, да бъде едновременно място за развлечение, театър и бар. Ние очакваме двуседмичната ни ваканция да е романтична, екзотична, евтина и да не изисква никакво усилие от наша страна. Очакваме непозната атмосфера, когато отиваме някъде наблизо; а ако отиваме надалече, очакваме всичко да е релаксиращо, хигиенично и по американски. Всеки сезон очакваме нови герои, всеки месец – литературен шедьовър, драматично събитие всяка седмица, невероятна сензация всяка вечер. Очакваме всички свободно да изразяват мнението си и в същото време да бъдат лоялни, да не клатят лодката и да не се позовават на Петата поправка. Очакваме всички да вярват дълбоко в своята религия, но да не съдят онези, които не вярват. Очакваме страната ни да е силна и велика, и просторна и многообразна, и готова за всякакви предизвикателства, но в същото време смятаме, че националната цел трябва да е ясна и проста, да дава насока на живота на почти двеста милиона души и в същото време да бъде формулирана в книжка, която се купува за долар в кварталния магазин.
Ние очакваме какво ли не. Очакваме нелогичното и невъзможното. Бихме искали колите ни да са компактни и просторни; да са луксозни, но икономични. Очакваме да сме богати и щедри, властни и великодушни, дейни и разсъдливи, благи и неотстъпчиви. Очакваме да ни вдъхновяват посредствени призиви за „съвършенство“, да се ограмотяваме от неграмотни призиви за грамотност. Искаме да се храним добре, но да не пълнеем; постоянно да пътуваме, но да сме навсякъде добри съседи; сами да избираме църквата си, но тя да ни води; да се прекланяме пред Бога и сами да сме Бог.
Хората никога не са били в такава степен господари на обкръжението си. Но никой народ не се е чувствал в такава степен разочарован и измамен. Защото никой народ не е очаквал от света толкова повече, отколкото той може да предложи.
Ние сме подвластни на прекомерните си очаквания:
▶ за онова, което светът може да ни даде. Колко новини се случват, колко герои съществуват, колко шедьоври се създават, колко екзотично може да е познатото и колко позната да е екзотиката. Колко близки са някои места и колко далечни са други;
▶ за възможностите ни да променяме света. За способността ни да произвеждаме събития, когато няма такива; да величаем герои, които не съществуват; да сме някъде далеч, без да напускаме дома си. Да нагаждаме художествената форма така, както на нас ни изнася; да адаптираме романите във филми и обратното; от симфонията да правим музикален фон. Да фабрикуваме национални цели, когато нямаме такива, и да ги преследваме, след като сме ги изфабрикували. Да си измисляме стандарти и след това да ги спазваме, все едно са ни били посочени или наложени свише.
Като съхраняваме, подхранваме и дори множим екстравагантните си очаквания, ние създаваме пазар за илюзиите, с които сами се заблуждаваме. И плащаме на други да ги създават, за да ни заблуждават.
Създаването на илюзиите, които насищат нашия живот, е станало бизнес в Америка – едно от най-почтените, най-необходими и най-уважавани бизнес начинания. Имам предвид не само рекламата, връзките с обществеността и политическата реторика, а всички дейности, чиято предполагаема цел е да ни информират, успокояват, образоват, облагородяват и извисяват: дейността на най-добрите ни журналисти, най-предприемчивите издатели, най-енергичните производители и търговци, най-успешните артисти, най-добрите туристически гидове и най-влиятелните лидери в международната политика. Всеки опит да бъдат удовлетворени прави екстравагантните ни очаквания още по-екстравагантни, а илюзиите ни – още по-привлекателни. Начинът, по който се създават нашите илюзии – „новината зад новината“, – стана най-интригуващата новина в днешно време.
Ние се измъчваме и разочароваме, като очакваме повече от онова, което светът може да ни даде или което ние можем да разберем за света. Искаме всеки, който ни говори или пише за нас, всеки, който прави снимки или произвежда стоки за нас, да живее в нашия свят на прекомерни очаквания. Очакваме го дори от чужденците. Така сме свикнали с илюзиите си, че ги приемаме за реалност. Ние ги изискваме. Настояваме те да са все повече, все по-големи, все по-привлекателни и все по-ярки. Те са светът, който ние сме си създали: светът на образите.
Днес всички ни убеждават, че онова, от което се нуждаем, е повече увереност; по-силна, по-дълбока и по-всеобхватна вяра. Вяра в Америка и в онова, което правим. Това може би е така в дългосрочна перспектива. Но това, от което се нуждаем преди всичко и сега, е да се отърсим от илюзиите си. Най-много ни вреди не онова, което сторихме с Америка, а онова, с което заменихме Америка. Страдаме не толкова от пороците и слабостите си, колкото от илюзиите си. Не можем да избягаме не от реалността, а от образите, с които подменихме реалността.
Ако си дадем сметка за илюзиите си, ние няма да решим проблемите на нашия свят. Но ако не си дадем сметка за тях, никога няма да разберем реалните си проблеми. Ако прогоним призраците, които населяват света, който сами сме си създали, ние няма да победим реалните врагове в реалния свят, нито ще променим из основи реалния свят. Но може би ще установим, че не можем да го прекроим по свой образ и подобие. Това ще ни освободи и ще проясни погледа ни; ще разсее мъглата, за да видим онзи свят, който споделяме с цялото човечество.
Книгата „Америка през XX век. Какво се случи с американската мечта?“, от Даниъл Бурстин, можете да закупите чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
