Революционно изследване на ролята, която психеделиците играят в общуването на западния човек с божественото – и отговор на 2000-годишна загадка, която може да разтърси християнската църква из основи
Преди Йерусалим, преди Рим, преди Мека е Елевсина: духовната столица на древността. Тя обещавала безсмъртие на Платон и на другите велики умове на Древна Гърция с проста формула: Изпийте тази отвара и ще зърнете Бог. Обгърнато в загадъчност хилядолетия наред, това древногръцко причастие е погребано, когато новопокръстената Римска империя заличава Елевсина през IV в.
През 70-те години на миналия век учени бунтари твърдят, че древногръцката отвара била психеделична – точно като първоначалната християнска евхаристия, която я е заменила. Бързоразвиващата се област на археологическата химия доказа, че в древността са се използвали халюциногени. С една-единствена доза псилоцибин психофармаколозите от университета „Джон Хопкинс“ и Нюйоркския университет правят вярващи самообявилите се за атеисти. Никой никога не е откривал неоспорими научни доказателства за употребата на наркотици в Елевсина, да не говорим през периода на ранното християнство.
Десетгодишното изследване на Брайън Мурареску свързва психеделичното тайнство на древногръцката религия и ранното християнство. Използвайки непубликувани важни документи, античната наука и литература, библейските научни изследвания и изкуството, Мурареску разкрива скрития ключ към вечен живот и ни отвежда до ръба на това, което клиничният психолог Уилям Ричардс нарича „невероятно обширна неизследвана територия“.
Брайън Мурареску има бакалавърска степен по латински, гръцки и санскрит от университета „Браун“. Като възпитаник на Юридическия факултет на Джорджтаун и член на адвокатската колегия на Ню Йорк той практикува право в международен план от петнайсет години. През 2016 г. става основател и изпълнителен директор на „Лекари за регулиране на канабиса“. Работата на организацията е представена в Си Ен Ен и И Ес Пи Ен, както и в „Уошингтън Поуст“ и „Сан Франсиско Хроникъл“. „Ключът към безсмъртието“ е дебютната му книга.
* * *
Религията без име: най-добре пазената тайна в историята
През лятото на 2007 г. взех един брой от растящата купчина непрочетени списания в ъгъла на кабинета ми. Заглавието на статията, която завинаги щеше да промени живота ми, ме удари като плесница в лицето: „Хапчето на Бог“.
Статията беше кратко описание на първия експеримент с псилоцибин в университета „Джон Хопкинс“. Никога няма да забравя момента, в който прочетох статистиката за това как две трети от участниците смятат еднократната доза от лекарството за едно от най-значимите преживявания в целия си живот. Името на етномиколога Р. Гордън Уосън се споменаваше още в първия ред – човекът, вдъхновил началото на психеделичното възраждане, което достигна своя връх под формата на петдесет рецензирани научни статии, публикувани от Изследователския отдел за психеделични вещества към университета „Джон Хопкинс“.
Веднага си припомних книгата „Пътят към Елевзина“ (The Road to Eleusis), издадена за пръв път през 1978 г. Бях я прочел в университета „Браун“, заедно с всички останали книги в библиотеката „Джон Д. Рокфелер-младши“, които имаха нещо общо с древногръцките религиозни вярвания. Уосън и съавторите му Алберт Хофман и Карл Рък твърдяха, че зад преобразяващите живота видения, които в продължение на хилядолетия са имали посветените в мистериите на Елевзина, гръцката столица на духовността, разположена на около 20 км северозападно от Атина, се крие силно въздействащо психеделично вещество. В публикации от времето на работата си в Бостънския университет Рък изказваше предположението, че и раннохристиянските практики са се основавали на използване на наркотични вещества. Това със сигурност беше неконвенционална посока на мислене. По онова време обаче имаше много малко научни изследвания, посветени на употребата на наркотични вещества в Древна Гърция или по време на ранното християнство. Тъй като нямах възможност да задълбоча проучването си, трябваше да изоставя за дълги години тази идея. Докато Уилям Ричардс и Роланд Грифитс, главните изследователи в „Джон Хопкинс“, не я върнаха в полезрението ми по възможно най-неочаквания начин: чрез лабораторни изследвания.
Веднага влязох в новия си акаунт в Amazon и със заплатата си от адвокатската кантора поръчах всичко, което Уосън, Хофман и Рък някога бяха публикували. Следващите дванайсет години прекарах в проучвания за книгата, като една трийсетгодишна хипотеза стана четирийсетгодишна хипотеза, на която никой не обръщаше внимание. До ден днешен никога не съм експериментирал с психеделични вещества в съзнателния стремеж да оставя обективните доказателства да насочват изследването, което изцяло обсеби съществуването ми.
Макар данните от „Джон Хопкинс“ и от Нюйоркския университет да бяха убедителни по косвен начин, свидетелствата, свързващи древните гърци или ранните християни с психеделично тайнство, бяха доста неясни. Затова през нощите и уикендите, в които не работех като адвокат, влагах неуморни усилия в проучването, тъй като започнаха да се появяват допълнителни данни от други научни дисциплини като археоботаника и археохимия, които доказваха съществуването на халюциногенна бира и вино в древното Средиземноморие. И имаше вероятност да са консумирани с ритуални цели. Най-накрая, шейсет години след като Олдъс Хъксли бе публикувал своя манифест за нова Реформация, хипотезата за езическото наследство с психеделичен привкус се подлагаше на проверка в XXI в. И обществеността трябваше да узнае това.
Проблемът е, че информацията по тази тема не се намира лесно. Доверете се на един някогашен амбициозен специалист по класически науки: Гугъл няма да свърши работа. Автентичните източници, които дават информация за хипотезата за езическото наследство, са толкова специализирани, толкова неразбираеми и толкова трудни за откриване, че единственият начин да се отсеят фактите от измислиците е човек да запретне ръкави и да ги проследи по старомодния начин: в библиотеки, музеи и архиви. Много от тях са скрити в чужбина, където древните и съвременните езикови бариери ги правят до голяма степен недостъпни. Освен това археологическите обекти са разпръснати из Средиземноморието, като някои от тях съдържат улики, които могат да бъдат разгадани само на място. Може би най-важни от всичко са самите специалисти, които посвещават живота си на различните дисциплини, свързани с това търсене. Те невинаги излагат всичко, което знаят, в онова, което пишат. Така че ако човек просто ги посети и ги поразпита, това може да доведе до невероятни резултати.
През изминалата година пътувах до Гърция, Германия, Испания, Франция и Италия, за да разкрия най-добре пазената тайна в историята. Ако психеделичното тайнство имаше такова значение за раждането на западната цивилизация и християнството, къде бяха доказателствата? Срещах се с правителствени служители, уредници на музеи и галерии и архивисти, чиято мисия бе да пазят ценни реликви, които рядко виждат бял свят. Разпитвах археолози, археоботаници и археохимици, които в момента работеха на терен или в лаборатории, разкривайки нови доказателства за ритуалната употреба на наркотици от нашите предци и подлагайки ги на серия високотехнологични тестове. Пътувах във времето с експерти по класически науки, историци и изследователи на Библията, които се опитваха да разберат всичко това.
Изследването ме доведе до заключения, които не бих могъл да предвидя преди дванайсет години. Не само че има доказателства за присъствието на психеделична бира и вино в сърцевината на древногръцките и римските мистерии, но и доказателства, че това е било укривано от религиозните власти. Прекарах значително време във Ватикана, като изградих стабилни работни отношения с Папската комисия за свещена археология. Разгледах раннохристиянските катакомби под контрола на папата, които се намират под улиците на Рим. Слязох във Ватиканския некропол под базиликата „Свети Петър“, за който никога не се е говорило в католическите училища. Анализирах малко известни артефакти с уредниците на Ватиканските музеи. И прекарах по-голямата част от годината в Тайния архив на Ватикана, поддържайки искрено приятелство с Божия библиотекар, където успях да прегледам ръкописи, до които малцина някога са се докосвали. Кулминацията на престоя ми в Светия престол беше среща зад кулисите с наскоро отворените архиви на Инквизицията, като целта ми бе да открия ключови документи, които никога досега не са били превеждани на английски език. В резултат на това се сблъсках с разтърсващото осъзнаване на първостепенната роля, която жените са играели в подготвянето на Евхаристията в първоначалния ѝ вид, както и оцеляването ѝ сред еретичните християнски секти, с които Ватиканът продължава да се бори и до днес.
Страниците, които предстои да прочетете, проследяват пълното ми потапяне в тази мистерия. Изучавам Древна Гърция, изтласкана на заден план и застрашена от отпадане от университетските учебни програми. Както и една ранна, тайна форма на християнството, която е била заличена от архивите. Представям всички доказателства, които взети заедно, най-накрая ме убедиха в психеделичната реалност зад първоначалната религия на западната цивилизация. Един праисторически ритуал, оцелял хилядолетия при пълната липса на писмено слово, преди да намери убежище при древните гърци. Традиция, която по-късно е била наследена от ранните гръцкоговорещи християни, най-вече в Италия, където са били атакувани от църковните отци. Огромно познание за наркотичните вещества, което се е съхранило през Тъмните векове от езичниците и еретиците. Докато вещиците в целия свят не са били подложени на преследване в продължение на векове, за да се заличи напълно паметта за най-дълго съществувалата религия, позната на планетата. Тя няма име и навярно никога не е имала. Но едно е сигурно: това историческо напрежение между мистиците и бюрократите е достигнало критична точка. За да открием отново душата си, може би това, от което се нуждаем, това, което лекарят би предписал, е мощна вълна от мистицизъм.
А рецептата може би е точно такава, каквато е било в началото: „да умрем, преди да умрем“, със солидна доза от религията, с която е започнало всичко.
Религията без име.
Книгата „Ключът към безсмъртието. Тайната история на религията без име“, от Брайън Мурареску, можете да закупите с 20% отстъпка, чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
