"Новото фамилно име" на Елена Феранте: болезнено добър роман

Google+ Pinterest LinkedIn +

Има романи, които буквално обсебват съзнанието на читателя, докосвайки го така, че да ги помни дълго след като е отгърнал последната страница. Втората част от неаполитанската тетралогия на Елена Феранте "Новото фамилно име" безспорно е един от тях.

Добрата литература винаги е повече от история. Въздействието е това, което ни кара да се връщаме към определена книга отново и отново. Пак то е причината, препрочитайки я на различна възраст, да откриваме винаги по нещо ново. За книгата. За себе си. За живота.

Новото фамилно имеАко досега не сте попадали на романите на Елена Феранте, ето какво трябва да знаете за тях. Още първият роман от неаполитанската тетралогия донася световна известност на своята авторка, ако приемем, че зад псевдонима Елена Феранте наистина се крие жена. Истината е, че самоличността на автора е тайна за всички, освен за издателите. 

Каква е причината? Убеждението, че литературата е по-важна от своя автор. И независимо дали сте съгласни с подобна теза, или ще сметнете загадъчната самоличност за хитър рекламен ход, успехът на поредицата е безспорен факт.

Затова ще ви разкажем повече за нея. Първият роман от тетралогията, озаглавен "Гениалната приятелка", се превръща в световен бестселър и е номиниран за международната дъблинска литературна награда. 

С него започва историята на едно колкото обикновено, толкова и необикновено приятелство между две момичета в покрайнините на Неапол през 50-те и 60-те години. Едната, от чието име е разказана историята им, се казва Елена, а другата − Лила. Чрез тях романът проследява как се променя животът в Италия след края на Втората световна война и се пресъздават събития, оказали влияние върху цяло поколение.

Но докато в първия роман фокусът е върху детството на двете момичета, втората част на поредицата, "Новото фамилно име", проследява юношеските им години. Времето, в което двете постепенно се превръщат в жени, а изборите, които правят, се отразяват върху целия им живот.

Гениалната приятелкаОсобено впечатляваща е лекотата, с която Феранте ни въвежда в сюжет с много персонажи, без да остави читателите объркани в нито един момент, и умело припомня малките, но важни детайли от първия роман. Реалистичността на взаимоотнощенията между героите пък е именно това, което докосва всеки, отворил книгата.

Ще видите собственото си отражение в поне една от ситуациите, а вероятно и в много повече, и ще откриете поне един персонаж, за когото да възкликнете: "Познавам точно такъв човек". Обективна и самоиронична, когато разказва за себе си от позицията на изминалите години, Елена − вече известна писателка, се връща към спомена за едно приятелство, прекъсвано и подновявано, градивно и саморазрушително, но белязало целия ù живот.

"Новото фамилно име" започва там, където свършва "Гениалната приятелка" − на сватбата на Лила, която бързо се превръща от приказка във фиаско, точно както се случва и със семейния ù живот. Елена, облагодетелствана от обстоятелствата да продължи да учи, до някаква степен завижда на приятелката си, преди да открие, че именно ученето е шансът ù да се измъкне от бедността и лишенията.

Приятелството им се променя и расте заедно със самите тях. Мотивация и спирачка, подкрепа и предателство, разбиране и объркване съпътстват навлизането на двете момичета в новия етап от живота им. 

Един нещастен брак, една любовна афера, една несподелена любов, няколко дневника и един роман. Последният ще направи авторката си известна. Само че дали заслугата е изцяло нейна? И има ли наистина значение кой пише книгата, или онова, за което разказва, е много по-важно? 

Реалистичен до болка, понякога плашещо откровен, понякога стряскащо обективен, "Новото фамилно име" е роман, чието продължение със сигурност ще чакаме с нетръпение. Най-лесният начин да се сдобиете с него е ТУК.

Сподели.