Нов подход за предотвратяване на невродегенеративните заболявания и поддържане на когнитивното здраве
Въпреки напредъка на медицината през последните няколко десетилетия има клас заболявания, които продължават да убягват на изследователите и да причиняват огромни страдания: невродегенеративните. В Съединените щати един на всеки десет души на възраст над 65 години има деменция, а 22% от възрастните хора живеят с някакво когнитивно увреждане. Броят на диагностицираните случаи вече се увеличава и при по-младите хора. За мнозина – особено за хората с генетична предразположеност – тази съдба изглежда неизбежна. Според д-р Бредесен обаче не трябва да се лекуват само симптомите на тези опустошителни заболявания, а да не се допусне развитието им.
В „Неостаряващият мозък“ той споделя най-новата, авангардна наука за невродегенеративните заболявания и за това как погрешното разбиране е попречило на усилията ни да ги лекуваме. Д-р Бредесен предлага превантивна програма, която читателите на всяка възраст могат да приложат на практика, за да оптимизират и поддържат когнитивното си здраве.
Книгата е за всички, които се интересуват от възможността да запазят острия си ум и да са независими през целия си живот; за тези, които са станали свидетели на влошаване на състоянието на членове на семейството. Тя е и за всички, които започват да изпитват моменти на мозъчна мъгла или умора на средна възраст и се притесняват за бъдещето си. Това е книга, от която наистина се нуждаем, за да запазим жизнен ума си – независимо от възрастта.
Д-р Дейл Бредесен е световно известен експерт в механизмите на невродегенеративните заболявания като болестта на Алцхаймер. Завършва Калтек, след което получава докторска степен от Медицинския център на университета "Дюк" в Дърам, Северна Каролина. Той е главен лекар по неврология в Калифорнийския университет в Сан Франциско (UCSF), преди да се присъедини към лабораторията на Нобеловия лауреат Стенли Прусинер в UCSF за придобиване на следдипломно образование. Заемал е преподавателски длъжности в UCSF, UCLA и Калифорнийския университет в Сан Диего. Д-р Бредесен ръководи програмата за стареене в института "Бърнъм", преди да се присъедини към института "Бък" през 1998 г. като основател и главен изпълнителен директор.
Унифицираният провал на последните проучвания за медикаментите използвани при болестта на Алцхаймер, подчерта критичната необходимост от по-точно разбиране на фундаменталната природа на болестта на Алцхаймер. Изследванията на д-р Бредесен доведоха до нови открития, които обясняват загубата на паметта, наблюдавана при болестта на Алцхаймер, и отворят врата към нов терапевтичен подход. Той открива доказателства, че болестта на Алцхаймер произтича от дисбаланс в сигналите на нервните клетки: в нормалния мозък специфични сигнали и нервните връзки помагат за създаването на паметта, докато различни балансиращи сигнали отговарят за процеса на разпадането на паметта, т.е забравянето, което позволява да се забрави неподходяща информация за сметка на създаване на нови спомени. Но при болестта на Алцхаймер балансът на тези противоположни сигнали се нарушава, нервните връзки се потискат и спомените се губят. Този модел противоречи на популярната догма, че болестта на Алцхаймер е болест на токсичността, причинена от натрупването на лепкави плаки в мозъка. Д-р Бредесен вярва, че амилоидният бета пептид, източникът на плаките, има нормална функция в мозъка - стимулиращи сигнали, които позволяват някои от нервните връзки да изчезнат. По този начин увеличаването на пептида, който се проявява при болестта на Алцхаймер, обръща процеса на запомняне и процеса на забравяне в полза на загубата на паметта. Тези изследвания позволят предприемане на нов подход при лечени на болестта и в момента десетки терапевтични кадри са подложени на предклинични проучвания.
Откъс
Факторът на мозъчната гъвкавост
– Не можете да научите старо куче на нови трикове. (Джон Хейууд)
– О, да, можете! (Майк Мерзених, носител на наградата „Кавли“)
Докато д-р Мерзених и други ни учат, че мозъкът ни наистина може да остане пластичен през целия живот, причината защо противоположната идея се е запазила толкова дълго е, че животът ни често не е организиран по начин, който да благоприятства използването на тази способност.
Помислете например какво правите през повечето сутрини от живота си. Събуждате ли се в едно и също легло, в една и съща стая, в един и същ дом, в един и същ град? Вземате ли душ на едно и също място, използвате ли един и същ сапун, подсушавате ли се с едни и същи кърпи? Ако започвате деня си с чаша кафе, то идва ли от същия шкаф, приготвя ли се в същата машина и пиете ли го на същото място, както през повечето други сутрини, или го вземате от същото кафене на път за работа? И като говорим за работа, стигате ли дотам по един и същ начин, използвайки едни и същи тротоари или улици, с едни и същи превозни средства, виждайки едни и същи сцени, докато пътувате?
В това няма нищо лошо по своята същност. Така живеят повечето от нас и всъщност животът ни би бил хаотичен, ако не беше организиран по този начин. Подобна среда обаче изисква много малко невропластичност, защото в по-голямата си част връзките, създадени в мозъка ни преди години и дори десетилетия, са всичко, от което се нуждаем, за да оцелеем и дори да процъфтяваме много дълго време.
Ето защо в много случаи започваме да забелязваме трудностите си едва когато средата ни се промени. Веднъж една пациентка ми каза, че е започнала да се тревожи за когнитивното си здраве едва след като компанията ѝ е сменила местоположението си. Почти година след преместването тя все още се оказвала в ситуация от време на време да шофира до стария си офис. Друг пациент ми обясни, че бил бесен, след като неговата църква преминала към изцяло дигитална система за плащане на десятъка. Знаеше, че това е ирационална емоционална реакция, но просто не можеше да се примири с факта, че след десетилетия на даряване с чекове ще трябва да се научи да го прави по нов начин.
Свикнали сме да мислим, че подобни ситуации са свързани с това, че хората са „разсеяни“ или „закостенели“. Сега знаем, че има неврологично обяснение: те са създали дълбоки и трайни връзки в мозъка си за определени функции на живота и с течение на годините не са имали достатъчно практика да създават нови връзки от ден за ден, от месец за месец и от година за година.
Програмите за трениране на мозъка могат да бъдат един от начините за получаване на практика по пластичност. Вярвам, че добре разработените програми като BrainHQ, които прилагаме като част от протокола ReCODE, имат потенциала да преобърнат или да предотвратят когнитивния упадък, но също така има дълбок смисъл да организираме живота си по такъв начин, че постоянно да създаваме нови невронни пътища само по силата на начина, по който живеем. Очевидно е, че не можем да променяме всичко в живота си всеки ден, но и не мисля, че е необходимо. Вместо това трябва да се стремим да приемаме малки нови когнитивни предизвикателства всеки ден, средни нови когнитивни предизвикателства всеки месец и големи нови когнитивни предизвикателства всяка година.
Как изглежда едно малко всекидневно когнитивно предизвикателство? Ами почти всичко, което изисква от вас да ангажирате паметта, вниманието, езика, възприятието, решаването на проблеми или вземането на решения по начин, който ви подтиква да направите нещо различно от онова, което сте правили досега. Следователно ако редовно решавате кръстословици, това не е просто нова кръстословица, а изцяло нов вид пъзел – криптограма, пасианс, търсене на думи или судоку. Ако всяка сутрин ходите в едно и също кафене, изберете такова, в което никога не сте били (и може би си поръчайте напитка, различна от тази, която сте пили досега). Ако всеки ден работите от едно и също бюро вкъщи, временно създайте офис на различно място и може би започвайте и приключвайте в различно време. Нищо от това не трябва да става нов навик и всъщност смисълът е, че те не са нещо, което продължава ден след ден – те просто прекъсват нормалността, за да предоставят на мозъка ви възможност да създаде нови връзки. Дори самото измисляне на 365 различни начина за промяна на всекидневната ви рутина е упражнение в подкрепяща пластичността когнитивна дейност, но в началото може да е трудно да нарушаването на навиците да стане навик, затова воденето на списък с идеи за тези всекидневни предизвикателства и след това записването в дневник на онова, което ще правите или сте правили всеки ден, е добър начин да следите напредъка и успеха си. След като веднъж сте изпълнили определено всекидневно когнитивно предизвикателство, то изключено ли е за останалата част от живота ви? Със сигурност не! Всъщност може да е много полезно да се върнете към задача, която не сте изпълнявали известно време, за да включите отново или да създадете отново синаптична връзка, която е била изградена със същата цел.
Средното месечно когнитивно предизвикателство може да е прочитането на няколко книги от литературен жанр, различен от този, с който сте свикнали, научаването на правилата и практикуването на нова игра или спорт или приготвянето на ястия от нова за вас етническа традиция. Подобно на всекидневните предизвикателства, ключът тук е да се променя не само дейността, но и видът ѝ от месец на месец. Например един месец вашето когнитивно предизвикателство може да е усвояването на основите на готвенето на индийска храна, но през следващия месец не трябва да преминавате към японска храна; трябва да се научите да играете табла. През следващия месец не трябва да преминавате към маджонг; може би ще започнете да слушате джаз. Разбира се, ако ви хареса да приготвяте суши или станете голям фен на Майлс Дейвис, няма нищо лошо тези нови пристрастия да станат част от живота ви в дългосрочен план. Целта тук обаче не е постигане на експертно ниво, а когнитивен опит.
Годишното когнитивно предизвикателство очевидно е по-голям ангажимент и ето защо има смисъл тези усилия да са съобразени с по-високи амбиции. Ако на хоризонта се очертава пътуване до Флоренция, може да се заемете с курс по италиански език. Ако напоследък сте очаровани от шахматния гросмайстор и влиятелен човек в социалните мрежи Хикару Накамура, може би една година, посветена на изучаването на царствената игра, е подходяща за вас. Малко вероятно е да се постигне истинско овладяване на който и да е предмет само след едногодишни усилия, но една година работа върху каквото и да е – дори и само по десет или петнайсет минути всеки ден – на практика гарантира по-добра от средностатистическата способност за разбиране и участие в тази дейност през целия живот.
Бързам да споделя убеждението си, че нищо от това не трябва да е пряко свързано с професионалния ви път или занимание, в което вече сте придобили значителен опит. Ако вече сте запален играч на голф, подобряването на „късата игра“ е похвална цел, но едва ли ще ви осигури невропластични ползи, сравними с тези при рисуването с маслени бои или ученето да свирите на китара. Пластичността наистина е свързана с прекъсването на старото с новото.
В тези всекидневни, месечни и годишни стъпки мозъкът ни развива способността си да се преориентира в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план. И по този начин, когато в крайна сметка се сблъскаме с промени в живота си в същите тези времеви интервали, имаме когнитивния капацитет да се адаптираме с лекота.
Книгата „Неостаряващият мозък“, от д-р Дейл Бредесен, можете да закупите с 20% отстъпка, чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
