Ние в Русия изпитваме чувство на голяма благодарност към България – за своя литературен език, за началото на руската литература и за ония забележителни идеи, които са били провъзгласени през Симеоновия век – общочовешките идеи...
Църковнославянският език е пренесен в Русия от България не само чрез книгите, но и устно – чрез богослужението, и така бързо става в Русия своеобразен индикатор на духовните ценности.
България даде на източните славяни висшия слой на езика, полюса на духовността, обогатил извънредно нашия език, вдъхнал му нравствена сила и способност да възвисява мислите, понятията и представите.
Дмитрий Лихачов, руски филолог и културолог,
академик и член на Академията на науките на СССР
Когато видях с очите си трите хиляди златни находки, експонирани във Варненския музей, бях изумен от най-древното злато на света и от най-древния царски символ – брадвата от полиран камък със златна дръжка, открити през 1972 г. във Варненския енеолитен некропол. Те не бяха намерени в Шумер или Египет, смятани за люлката на най-древните цивилизации, както мнозина биха очаквали. Те не дойдоха и от Доколумбова Америка, известна с богатите златни находки от Перу и Колумбия. Първото обработено злато и царският символ бяха открити за всеобщо учудване в България, близо до привлекателния и модерен град Варна, и може би възрастта им е над 6000 г. Този факт потвърждава моята теория, че праисторическите българи са изобретили металургията независимо от металурзите от Близкия изток. Това също подсказва, че българите от петото хилядолетие преди Новата ера са предали своите умения на ненадминатите тракийски златари, живели по българските земи... Откритието е толкова важно, колкото и това на Хайнрих Шлиман, който преди 100 години откри златното съкровище на Древна Троя. Макар и не така пищно, както това в Троя, българското злато е поне с 1500 години по-старо и със сигурност калиброваният радиовъглероден анализ го поставя в интервала между 4600 и 4200 г.пр.Хр.
Лорд Колин Ренфрю, професор по археология
в Кеймбриджкия университет, Великобритания
***
ТРАКИЙСКИ ЕЗИК И ОБИЧАИ. ИМАТ ЛИ ТЕ НЕЩО ОБЩО C БЪЛГАРСКИТЕ?
В продължение на десетилетия професионалните учени, занимаващи се с история, смятаха, че един от най-важните въпроси, свързан с нашата ранна история, е този за прабългарите, а също и как са се титулували древните български владетели – княз, кан, хан. Дали той ще може да даде отговор на всички останали въпроси – какъв е бил броят на т.нар. прабългари, откъде са дошли те и на какъв език са говорили? Споровете по тези теми са многобройни, твърде остри и продължават от десетилетия.
След повече от двадесет години занимание с ранната българска история както аз, така и други автори разбрахме, че един от най-важните и ключови въпроси е този за езика на траките, на онова няколкомилионно население на Балканите, което до времето на историка Херодот през V в.пр.Хр. е било твърде многобройно и по численост след индийското. Отговорът на въпроса за езика на траките автоматично дава отговор на най-важните въпроси в българската история – не само на ранната, но и на новата.
От една страна, от времето на траките имаме запазени стотици думи. Това са названия на богове и царе, на хора, планини и реки, на градове и на различни места, на предмети, на животни и растения и т.н. От друга страна, писмени паметници от онова време на практика са малко на брой запазени. Има няколко кратки надписа, като този върху златен пръстен от село Езерово, Първомайско, върху каменна плоча от село Кьолмен, Преславско, които са от по шестдесетина букви, окрити са находки предимно на лични имена върху стените на тракийските гробници, върху сребърни и златни съдове от тракийски съкровища. Намерени са артефакти на остров Самотраки и на други места в днешна Гърция.
Казахме, че думите от тракийско време са стотици, а всъщност преброените от наши и чужди учени тракийски думи са над 2000... И все пак още няма окончателен отговор за езика на траките! Това е така, защото почти сто процента от тези думи са записани от древните автори с помощта на старогръцката азбука, която е от 24 букви. А останалите проценти до сто са записани от римляните, или с помощта на латинската азбука, отново с 22–23 букви. В оригиналния вариант на кирилица, съставен от св. Климент Охридски, има 46 букви за 46-те звука, за разлика от сегашната българска азбука с 30 букви. Защо езиковите реформи досега икономисаха това богатство, завещано ни от старите българи?
Както поясних в другите части на книгата, скритият език на първенците – истинският изказ на князе и царе и приближените до тях избрани сановници, бил свързан с непреодолимо мълчание, наложено от тракийските ритуали и религиозни практика. Думите, изречени при свещенодействията, са били знание само за посветените, а не за простолюдието. А надписите и имената са изсичани на старогръцки език.
Така например имаме тракийската дума „ктисти“, която още в средата на XIX в. руският учен Александър Чертков казва, че това е думата „чисти“. Думата се отнася за монаси, свещеници, които живеели безбрачно в земите на гетите – севернотракийско племе. Чертков пише, че гетският бог Залмоксис е по-правилно да се изписва като Замолксис, защото той бил „замлъкнал“, за дълго време, както е според легендата – т.е. не говорил с никого освен с царя и неговите приближени. Александър Чертков дава и много други примери, но действително как да изпишеш на български или на старобългарски думата „чисть“ с помощта на гръцката азбука? Няма друг начин освен с комбинация от букви, както в случая съчетанието „кт“, равно на българското „ч“.
Записана от различни древногръцки автори е и тракийската дума „зейра“, която нашите учени обясниха като тежко наметало, един вид ямурлук. Така пише и в официалния том първи на „История на България“, който се отнася за най-древната история на нашите земи. Само че думата „зейра“ няма общо с „ямурлук“, както личи и от самото описание на тези „зейри“. Това е всъщност думата „риза“ или старобългарското „рыза“ – дълга до коленете дреха, която се пристягала с колан, а понякога и извезана. Тук двете срички са разместени от старогръцките автори, поради невъзможност да произнесат словото по правилния начин. Разместени са двете срички и при думата „зелас“, която се приема, че е тракийската дума за вино. Днес някои хора дори нарекоха марки вина и винарни зелас, зейлас, зеланос и т.н. Само че „зелас“ е тракийската дума за „лозе“, „лозница“, а не за вино. И тук двете срички са разместени от старогръцките автори в неумението им да ги запишат правилно на чуждия и труднопреводим за тях тракийски език.
Севт е едно от най-разпространените тракийски царски имена. Тук можем да направим връзка с по-късните титли „севаст“ или „севастократор“, като и с няколко старогръцки думи, означаващи почит, свещен страх, божествен, възвишен и т.н. Котис е също известно царско име при траките, но е правилно да го пишем без гръцката наставка „ис“ или „ес“ и така се получава цар Коть! На старобългарски „коть“ е в мъжки род.
Имаме и цар Котелас, идващо от Котел! На старобългарски „котел“ означава и медник, меден съд.
Едно от най-разпространените простонародни тракийски имена е Витю (Битю), както и имената Горд, Велик, Золт (Жълт), Светлин, Дързък, Косина, Мирина, Нана, Батий и т.н. Имаме и много двусъставни имена в тракийския език, които са на практика същите като по-късните имена като „Станимир“, „Владимир“, „Светослав“ и т.н.
Така при внимателния анализ на думите, останали от тракийско време, се вижда, че това са трако-старобългарски, само че записани с помощта на старогръцката или латинската азбука. Това до голяма степен изкривява смисъла им и затруднява учените през последните сто и петдесет години, когато се развиват съвременните науки история, археология, лингвистика (езикознание) и други.
Време е да осъзнаем, че траките, тези далечни наши предшественици, са говорили не на друг език, а на много близък до старобългарския. Тогава веднага ще ни стане ясна цялата истина за нашия произход, за нашата древна история. Ще разберем, че няколкомилионното тракийско население никъде не е изчезнало, а винаги е било тук, в нашите днешни земи. Тогава официалните учени няма нужда през Ранното средновековие да ни „докарват“ милиони славяни, защото същият е бил и езикът на траките. И през столетията преди и след новата ера е имало голямо движение оттук на север и обратно. Големи тракийски групи са отишли в днешните Чехия и Словакия, в Полша, в Украйна и Рус, а не обратното…
Книгата „Укритото и премълчаното в българската история. Част IV“, от Стоян Николов, можете да закупите с 20% отстъпка, чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
