Звездата на Луиза Григорова изгря от сериала "Стъклен дом". Дотогава пак е заставала пред камера, но най-вече в ролята на модел. Понастоящем е студентка в НАТФИЗ, в класа на проф. Пламен Марков.
Какво смята Луиза за ролята си в сериала, за новата си постановка "Тирамису" и за нещата от живота, разказва самата тя пред Avtora.com.
Владимир Христовски: Коя е Луиза Григорова?
Луиза Григорова: Ето този въпрос е много труден за мен. Честно казано, аз самата още не съм разбрала. Опитвам се да бъда добър и честен човек като цяло, но не знам дали съм го постигнала. Във времето, в което живеем, не е лесно да си честен. Аз непрекъснато се сблъсквам с лъжи, прикрити действия, интриги...
Иначе съм много емоционална и експресивна личност, лесно се паля и избухвам (боря се с това и мисля, че съм станала по-търпелива напоследък). Зодия Близнаци съм и никога не знам какво да очаквам от самата себе си.
.: Какво не знаят още хората за теб?
Луиза Григорова: Със сигурност не знаят много неща за мен, но това само може да ме радва. По принцип съм открит човек, екстроверт, но в ситуацията, в която попаднах, т.е. известна личност, смятам, че не искам да занимавам хората с личния си живот, той си е само мой и аз доста си го пазя. Така че, ако не знаят, наскоро изкарах премиера. Нека заповядат да я видят.
.: Какво те накара да не кривнеш от пътя към театъра и киното? Доколкото знам, това ти желание не е било подкрепено от близките ти. Имало е момент, в който си се двоумяла дали да не поемеш по друг път?
Луиза Григорова: Аз съм много своенравна, така че реша ли нещо, просто го правя. В този смисъл искам да кажа, че не ми е било трудно да намеря сили да се боря. Казах си "искам това и само това" и го направих. А пък родителите ми, щом разбраха, че съм 100% сигурна в решението си, а и след като ме приеха в НАТФИЗ, зарязаха всякакви упреци и започнаха да ме подкрепят.
.: Как попадна в сериала "Стъклен дом"?
Луиза Григорова: От агенцията на майка ми - Ivet Fashion, ме пратиха на кастинг за сериал и почти на шега реших да се пробвам. След пробните снимки смятах, че съм се представила много зле и нямах никаква надежда, но няколко седмици по-късно ми се обадиха и ми казаха, че ме избират за ролята на Алекс. Така започна и участието ми в "Стъклен дом".
.: Дотогава беше ли заставала пред камера?
Луиза Григорова: Да, работила съм като модел 5 години, пътувала съм много с тази професия и съм снимала много клипове и реклами, но никога филм или сериал.
.: Какво ти дадоха и съответно какво ти отнеха ангажиментите със "Стъклен дом"?
Луиза Григорова: Дадоха ми повече, отколкото ми отнеха. Дадоха ми опит, самочувствие пред камерата, популярност, запознаха ме със страхотни хора. Ако участието ми в сериала ми е отнело нещо, то това е време, време за повече сън, време за море или друга почивка, време да съм със семейството си, но в крайна сметка и НАТФИЗ ми отнема същите неща, така че това, което научих е, че актьорството не е професия, а начин на живот и ако имаш достатъчно мотивация и характер – оставаш, а ако ги нямаш – не си за тук.
.: Какво е общото и различно между Луиза и Алекс?
Луиза Григорова: Алекс е едно момиче, което за периода на сериала израстна много като човек. Разбра и вече знае какво иска от живота. Беше глезено, богато и надуто момиче, мина през изключително тежък период с наркотици и алкохол, преживя няколко любовни драми и най-накрая стъпи на краката си. Това развитие ми харесва, защото аз успях да го изживея с нея и сега се чувствам горда от този прогрес.
.: В сериала имаш любовни сцени, лесно ли ти се получават или се притесняваш?
Луиза Григорова: Любовните сцени са трудни дотолкова, доколкото успееш да се преодолееш пред хората, които присъстват на снимачната площадка и този, с когото снимаш, но те са най-близки до нас самите и аз не ги смятам за нещо извънредно трудно. Много повече ме затрудняват скандалите с родителите ми, имах една сцена с изнасилване, любовните мъки. Те бяха по-трудни за осмисляне и изиграване. Другото е въпрос на усещане и фантазия.
.: Като цяло харесва ли ти българското кино и какво мислиш за него?
Луиза Григорова: Мисля, че напоследък се правят много добри български филми и аз се гордея с този факт. Много харесвам и старото българско кино. Имаше един преходен период, когато много от заглавията бяха скучни, бавни, но в последните 5 години повечето от родните ни филми ми харесват.
.: Коя българска кинопродукция оценяваш като отлична и защо?
Луиза Григорова: Много ми харесаха "Стъпки в пясъка", "Тилт", "Аве", както и други, разбира се. Трите филма, които казах, са много различни един от друг, но всеки е хубав посвоему. Артистите са искрени, историите са вълнуващи, личи си, че са изпипани, че са направени с желание и любов. Все пак знаем, че в България пари за кино почти няма, а точно за това много си личи колко любов и отдаденост има в нашите продукции. Дори без нужните средства се правят качествени неща.
.: В какъв филм би искала да вземеш участие? Защо?
Луиза Григорова: Честно казано, имам желание да играя в някаква любовна история, но нашата работа е да се справим с това, което режисьорът прецени. Със сигурност мога да кажа, че имам предпочитания към киното и много се надявам скоро да ме поканят за някоя хубава роля в подобен тип филм – направен с талант и любов.
.: Вълнуваш ли се от хорското мнение и то оказва ли ти някакво влияние?
Луиза Григорова: За мое най-голямо щастие, не. Вълнува ме мнението на близките ми хора, другите не ги и слушам дори. Така или иначе, винаги мненията на хората ще са различни, няма как да угодиш на всички.
.: Освен на екран, зрителите могат да те видят и на театралната сцена - разкажи ни за ролите си досега?
Луиза Григорова: Първата си роля, която получих на сцената, беше в "Модерен театър" в пиесата "Белградска трилогия" от Биляна Сръблянович. Това беше дипломното представление на предишния клас на моя професор – Пламен Марков. Хора от класа се събраха и направиха едно сдружение – "Реплика", и решиха да възстановят това тяхно представление, което е под режисурата на Ивайло Христов. Някои от участниците обаче нямаха възможност да се включат и три от ролите останаха свободни. Тогава ме избраха. Сега със същото представление обикаляме страната и е много хубаво. След това проф. Марков направи в драматичен театър едно прекрасно представление – "Заболяването младост" на Фердинанд Брукнер, където покани мен и Радина Кърджилова като гост-актриси. Там имам доста сериозна роля, пиесата е много тежка, текстът е прекрасен.
Представлението не е разтоварващо, а точно обратното, но мисля, че си заслужава да се гледа. В момента може да се види на сцената на учебния драматичен театър. Следващата ми роля е в "Идеалният мъж" на Оскар Уайлд в Народния театър. Там попаднах след като актрисата Марта Кондова отиде да живее и работи в Лондон. Направиха кастинг и ме избраха да вляза на нейно място в ролята на Мейбъл Чилтърн. Последното ми участие е в "Тирамису" от Йоана Овшанко в театър "София". В постановката участват само жени, 7 на брой. Сценарият най-общо разкрива какви сме пред хората, какви маски си слагаме и какви сме в действителност. Щастливи, но отвън, не вътре. Режисьор на постановката е Николай Поляков.
.: Пречи ли известността на личния ти живот?
Луиза Григорова: Опитва се да пречи, но аз полагам усилия да запазя личното за себе си.
.: Как смяташ - имат ли бъдеще младите актьори у нас?
Луиза Григорова: Всички мислят, че това да имаш бъдеще, означава да си в Холивуд. Аз не съм на това мнение. Вярвам, че и в България артистите имат бъдеще. Театрите са пълни, снимат се филми, сериали. Какво повече може да иска един творец? Е, не е без значение какво иска да постигне човек в тази професия, която е много неблагодарна, според мен, но както вече споменах "Ако искаш... Ако ти стиска, действай!" Мисля да се боря и да не се отказвам, да работя, да давам всичко от себе си, пък каквото стане... А и някак си... ИМАМ ВЯРА.
.: И един личен въпрос. Носят се различни слухове, затова искам директно да те попитам – какви са отношенията ти с Явор Бахаров към днешна дата, заедно ли сте или не?
Луиза Григорова: Заедно сме!
