Стихотворението има определена продължителност, през която аз в качеството си на читател вдишвам предварително изготвена закономерност, предоставям му своя дъх и механизмите на гласа си; или само тяхната сила, която се съчетава с мълчанието.
Отдавам се на един очарователен порив на съзнанието: да чета; да живея там, където ме отвеждат думите. Тяхната поява е в писмен вид; звучността им е съгласувана. Подвижността им се подчинява на предварително обмисляне и те ще се излеят в съзвучия като чисти, великолепни съчетания. В тях са заложени дори и моите удивления, които са предварително скрити и са част от ритъма.
из „Любителят на стихове
Пол Валери (1871–1945) е френски поет, прозаик, есеист, литературен критик, философ и теоретик на изкуството – един от най-ярките представители на европейския символизъм. Това издание е по повод 80-годишнината от смъртта му. Блестящият превод от френски е дело на Атанас Сугарев и Жанета Узунова.
Утро 1.
Вцепенената забрава
завладяла ме в съня
чезне в светлата поява –
ранен образ на деня.
Съществото ми се връща
към увереност присъща
на гласа на утринта!
И изплувал от мъглите,
пак на разума следите
срещам с чудна яснота.
Още сънени, здравейте!
Багри от слова, след миг
в съответствия огрейте
смисъла им многолик!
С пълни шепи ще отпия
от жужащата магия;
вече в златен кръговрат
по ефирни стълби нека
на свенливостта ми лека
белите нозе летят.
А зората очертава
форми женствени сега!
От привиден сън изгрява
като тръпнеща снага,
сънено-прозрачни длани
по косите разпиляни;
още близо до нощта,
фея в мисълта ленива
с буден глас полека влива
миротворна бистрота.
Тук ли бяхте, о, Идеи,
през нощта с неясен лик?
На ума любими феи,
куртизанки в скучен миг!
– Тук – отвръщат ми смирени –
с неизменчивост дарени,
верни на дома ти пак!
Бяхме близо, но незрими
паячета, несравними
в бездните на твоя мрак!
Вън от тъмните предели
ще откриеш изумен:
хиляди слънца сме вплели
в твоя свят неподреден!
Хаотичната вселена
в нишките ни е пленена
и във тебе, още спящ,
паяжинките безспирно
в построение ефирно
вложиха реда трептящ...
Тъканта им съвършена
скъсвам в трепетен обрат,
жреца на стиха във мен е,
в гъстия сетивен свят.
Свят! О, слух, тъй необятен!
Устремена е душата
в чувствения порив цял...
Същността си доловила
в осезаемата сила,
бяг по устните ми спрял...
Книгата „Любителят на стихове“, от Пол Валери, можете да закупите чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
