В камбанния звън на храма „Гион“ отеква преходността на всичко в този свят. Цветовете на дървото сал разкриват как дори и преуспелите все някога ще западнат. Гордите не издържат дълго; животът им е като мимолетен пролетен сън. Великите също все някога си отиват – точно като пепел, отнесена от вятъра...
„Предание за рода Тайра“ (Хейке моногатари) е самурайски епос, смятан за един от най-големите литературни шедьоври на Япония, съперничещ си единствено с Генджи моногатари. Никое друго произведение не е оказало по-голямо влияние върху по-късната японска култура – всъщност върху чувството на японския народ за собственото му минало.
Творбата, първоначално устно предавана от странстващи монаси и монахини и написана за пръв път през XIII в., е японската „Илиада“: трогателно повествование за интригите и битките от XII в. между Императорския двор, рода Тайра и рода Минамото. Именно те слагат края на властта на Тайра и водят до постепенната загуба на придворна традиция и издигането на първия шогун – събитие, което променя хода на японската история. С драматични и завладяващи детайли, тя оживява с епизоди от зараждащия непрестанно менящ се свят на воините на бойното поле, от пъстрия живот в столицата и в Императорския дворец и от ритуали в свети обители. Повествованието е силно повлияно от будизма и е пронизано от мотиви като преходността и кармичното възмездие, преобладаващи в японското съзнание през древността, средновековието, чак до съвремието. Заедно с тях красивата вака поезия и чудни природни описания придават на повестта незабравимо чувство за сантимент и състрадание към пострадалите от драматичните промени, бележещи всекидневието в стара Япония.
Изданието е първият пълен превод на Хейке моногатари от старояпонски на български език (дело на Тереза Василева) и съдържа карти на стара Япония, както и приложение, полезни както за незапознати читатели, така и за специалисти.
За японската „Илиада“
„Предание за рода Тайра“ (Хейке моногатари) е своеобразен връх на жанра гунки моногатари – самурайски епос, или предания за военни подвизи – и се смята за един от най-големите литературни шедьоври на Япония, съперничещ си единствено с „Предание за Генджи“ (Генджи моногатари, нач. на ХI в.) на Мурасаки Шикибу, известно като един от първите романи в света.
Оригинал на „Предание за рода Тайра“ няма, нито е известен един-единствен автор или година на написване. Разпространява се в писмена форма от средата на ХІІІ в., но и преди, и след това легендата е предавана и устно, особено от странстващи слепи монаси и монахини, които изпълнявали класически творби, често гунки моногатари, под музикален съпровод на лютнята бива. Както е характерно за гунки моногатари, героите са исторически личности, а местата и датите в тях съответстват на реални събития. В този смисъл творбата наподобява хроника, но с елементи на художествена измислица и на места е с исторически неточности. Други нейни отличителни черти са красивите петстишия вака, мелодичният ритъм и стил, вездесъщите будистки концепции и морални поуки, свръхестествени елементи, списъци с имена, писма, препратки към класически творби, стихотворения и сутри и преразкази на епизоди от японската и китайската древна история и митология. Заради същността си на устно предание обаче има много варианти, различаващи се по съдържание (дати, подробности, последователност и т.н.) и по форма (някои са записани като романи, други като епопеи, трети като пиеси...). С течение на времето всеки разказвач е предавал легендата по свой собствен начин и малко по малко я е променял.
Творбата разказва за войната „Гемпей“: падението на рода Тайра и повторния възход на рода Минамото, водещ до първия шогунат (военно правителство) в японската история. Основните мотиви са преходността на всичко на този свят и неизбежността на кармичното възмездие. Макар че в крайна сметка се изобразява гибелта на „злия“ род Тайра, може да се каже, че целта на преданието е също да умиротвори духовете на починалите членове чрез драматичното предаване на подвизите им и поетичния фокус над искреното им желание да се преродят в будисткия рай.
Кратка история на рода Тайра
Родът Тайра е един от великите родове в Япония – наред с родовете Минамото и Фудживара, – определяли държавната политика през периода Хейан (794–1185). Той води началото си от император Канму, но членовете му получават статута асон, използван за благородници, произлизащи от деца на императори, на които е отказан статут на принц поради недостиг на средства в императорската хазна за тяхната издръжка – или за да се намалят претендентите за престола – и затова получават статута на васали. Другите имена на рода Тайра са Хейке 平家 и Хейши 平 氏, като хей е китайското четене (он’йоми) на йероглифа тайра, означаващ „мир“, а ке или ши – китайското четене на йероглифите ие или уджи, които означават „семейство, род“.
Появата и цялата история на рода Тайра са неразделно свързани с историята на воинското съсловие в Япония. Поради факта, че Императорският двор не е в състояние да поеме разходите по издръжката на многобройните представители на управляващия род – в това число родовете Тайра и Минамото, – те получават длъжности на управители на провинции. Тайра заемат няколко административни поста в региона Канто в източната част на страната. Постовете на управителите на провинции им дават възможност, от една страна, да получават голяма държавна издръжка, и от друга – да установяват връзки с влиятелни аристократични родове в региона.
Родът Тайра за пръв път се разчува из японските земи, когато потомъкът на императора от пето поколение, Тайра Масакадо, започва антиправителствено въстание през 939 г. Преди това той води ожесточени войни с роднините си в провинция Шимоса за поземлените владения на баща си, които трябвало да наследи. Масакадо получава контрол над провинциите Хитачи, Шимоцуке, Кодзуке, Мусаши и Сагами, като завзема половината от региона Канто. След безпрецедентния си успех Масакадо се обявява за „новия император“. Една легенда за него му приписва известната фраза: „Хората стават владетели на този свят само като побеждават със сила.“ Въпреки че въстанието е потушено от императорските войски, а водачът му е убит, то поставя началото на нов етап в японската история: започва нова ера на постоянни сътресения в държавата от страна на враждуващите родове.
Дълго време родът Тайра е в сянката на по-влиятелни кланове, но бавно продължава да укрепва позициите си. Тайра Садамори създава една от първите самурайски дружини, а синовете му заемат постове на управители и заместник-управители. Един от тях, Корехира, става управител на провинция Исе през 1006 г. и основава клона на Тайра в тази провинция – който по-късно става и най-силният. Възходът на Тайра от Исе започва с неговия внук Масамори. В началото на XI в. Масамори е назначен за управител на девет провинции. Синът му Тадамори се отличава в борбата срещу пиратите и става първият самурай, получил достъп до императора. Родът Тайра постига най-голям успех и влияние при Тайра Кийомори (1118–1181), за когото се разказва в „Предание за рода Тайра“ – но с неговата история родът среща и своята гибел.
До известна степен „Предание за рода Тайра“ предполага знания за други две класически творби: „Предание за ерата Хоген“ (Хоген моногатари) и „Предание за ерата Хейджи“ (Хейджи моногатари), в които се разказва за размириците съответно от ерите Хоген (1156–1159) и Хейджи (1159–1160). През 1142 г. оттеглилият се император Тоба принуждава император Сутоку да се отрече от престола в полза на Тошито – най-малкия си син, – който управлява под името Коное. След като през 1155 г. император Коное умира, без да остави наследник, възниква династична криза. Очакванията са нов император да стане синът на Сутоку, но Тоба слага на престола един от собствените си синове, който управлява като император Го-Ширакава. В крайна сметка се формират два враждуващи лагера: единият издига като претендент за престола оттеглилия се император Сутоку (отрекъл се от престола под натиска на Тоба), а другият – неговия брат Го-Ширакава (четвърти син на Тоба от друга наложница). Родът Фудживара се разделя на две: Фудживара Тадамичи подкрепя Го-Ширакава, а по-малкият му брат, Фудживара Йоринага, застава на страната на Сутоку. Родът Минамото също се разделя: Минамото Йошитомо заема страната на Го-Ширакава, а Минамото Тамейоши (бащата на първородния Йошитомо) – страната на Сутоку. В прекия сблъсък между двата лагера през 1156 г. побеждават привържениците на Го-Ширакава, предвождани от Тайра Кийомори. На страната на Кийомори се сражава и Йошитомо, който изменя на собствения си род. Тези събития са известни в историята като Размириците Хоген.
През 1159 г. Йошитомо, недоволен от отношението на Кийомори и от това, че не е получил очакваните длъжности за участието си на страната на Го-Ширакава, се съюзява с Фудживара Нобуйори и когато Кийомори е извън столицата за поклонение в Кумано, двамата организират метеж, известен като Размириците Хейджи. Научил за метежа, Кийомори спешно се завръща в столицата и метежниците са разбити след около два месеца. Загиват Йошитомо и двама от синовете му, но Кийомори пощадява живота на по-малките му синове – Йоритомо и Йошицуне, родени от различни майки. След тази втора победа Кийомори на практика става пълновластен владетел на страната, като получава престижната длъжност главен министър и се сродява с императора. Сюжетът на „Предание за рода Тайра“ започва приблизително от този момент.
Тереза Василева, Братислав Иванов
Книгата „Предание за рода Тайра“, можете да закупите с 20% отстъпка, чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
