20 Септември 2018, 16:08

Лицето на Conservation International и водещ на "Човекът и дивата природа" д-р Санджаян пред Avtora.com

Google+ Pinterest LinkedIn +

На 31 март 2015 година точно в 21:55 часа National Geographic България ще излъчи първия епизод на епичната научнопопулярна филмова поредица "Човекът и дивата природа" (Man and the Wild) с водещ д-р Санджаян.

По този повод National Geographic Channel предоставя на аудиторията на Avtora.com изключителната възможност да научи лично от д-р Санджаян всички най-важни и интересни подробности около "Човекът и дивата природа" и цялостния поглед на обаятелния учен и медийна звезда над проблемите, предизвикателствата и тенденциите, с които се сблъскваме през второто десетилетие на XXI век.

48-годишният естественик е едно от най-харизматичните лица на съвременната научнопопулярна документалистика, главна фигура в организацията Conservation International и човек, който днес по-добре от всеки друг успява да "преведе" на достъпен език същността на науката за опазването на околната среда.

Неговата най-нова ТВ поредица - "Човекът и дивата природа" - е с общо времетраене от пет часа. Тя се състои от пет едночасови епизода, озаглавени "У дома", "Равнините", "Горите", "Океаните" и "Водите", които ще се излъчват във вторник от 21:55 часа единствено по National Geographic Channel.

Поредицата е съвместна продукция на National Geographic Studios и Passion Planet и издига на следващо ниво стандартите в научнопопулярните програми с фантастичните си мащаби, технологични ресурси и зрелищна визия, въвличащи зрителя в центъра на събитието – дивия свят, в който ролята на човека е второстепенна и диктувана от абсолютната власт на Майката Природа.


Д-р Санджаян е роден с името Sanjayan Muttulingam в Шри Ланка. Премества се със семейството си в Сиера Леоне през 1972 година, а оттам в САЩ, където завършва университет в Орегон с две дипломи – бакалавърска по биология и магистърска по екология. През 1997 година защитава докторат по биология в Калифорнийския университет, а впоследствие се занимава с изследователска дейност към университета в Монтана и става сътрудник към института "Аспен".

Неговите научни трудове излизат във водещи научни издания като Nature, Conservation Biology и Science, a най-популярните новинарски и лайфстайл списания като Vanity Fair, Outside, Time, Men's Journal, The New York Times и The Atlantic дават трибуна на експертните му становища по всякакви въпроси, свързани с околната среда и с това как хората могат да променят ежедневните си навици с цел дейността им да не бъдат в ущърб на природата.

Avtora.com: 45 снимачни площадки в 29 различни държави – това е гигантска по мащабите си продукция! Как избрахте точните локации? Има ли сред тях такива, които посетихте за първи път?

Д-р Санджаян: Исках да покажа на света как в действителност изглежда дивият свят и това, че дори на най-отдалечените места на планетата има хора, които са зависими от природата. Така че ние действително стигнахме до пределите на дивото, като например до недокоснатите от човешка ръка зони на Амазония и отдалечените коралови атоли в Тихия океан, а в същото време посетихме и едни от най-гъстонаселените места като Ню Йорк и Индия. И да, сред тях имаше някои, до които не бях достигал преди, като Аралско море в Узбекистан, планините Уолонг в Китай, водопадите Виктория в Зимбабве, езерото Малави в Малави и мангровата гора Сундарбан в Бангладеш.

.: Бихте ли разкрили някои любопитни моменти и преживявания от процеса по създаване на Man and the Wild, които няма да видим в епизодите?

Д-р Санджаян: Хората често ме питат дали някога съм изпитвал чувството, че съм заложил живота си на карта, докато снимам тези поредици. Този въпрос е логичен, като се има предвид, че съм се изправял лице в лице с лъвове, тигри, мечки, шимпанзета и акули. Когато вървяхме по дирите на човекояден тигър в гората Сундарбан за епизода "Дом", разполагахме с въоръжени пазачи, които да ни пазят! Аз обаче ще ви кажа, че най-опасното нещо, свързано със Сундарбан, което ни се случи, беше самото стигане до там. Да се возиш с такси в Бангладеш определено те кара да усещаш, че животът ти е в опасност.

Имаше и някои огромни предизвикателства, свързани с логистиката – имаме сцена, заснета в Мексико от хеликоптер, при която камерата снима самолет под хеликоптера и мен и партньора ми долу, на земята, и всичко това преди залез. Това налагаше да имаме две летящи камери и ние да сме в идеалната позиция. Винаги съм оставал изумен от нашите оператори и от това как всеки път съумяват да направят точно кадъра, от който се нуждаем.

В епизода "Равнини" също има един невероятен момент, когато слон се сблъсква с дърво. Сцената беше заснета от go pro камера, която поставихме на дървото, така че хората могат да видят как слонът го връхлита и изблъсква. Това, което няма да видите, е колко близо се намирах и какъв риск имаше дървото да ме премаже, както и над 20-те камери, които трябваше да използваме за дървото, за да заснемем тези кадри с времетраене от едва 1 секунда.

.: Какво бихте казали на хората, които смятат, че напразно се тревожим за климатичните промени и глобалното затопляне?

Д-р Санджаян: В действителност не срещам много хора, които да казват, че нямаме основания да се тревожим. В този смисъл, смятам, че разговорът по темата наистина е двигател за промяна. Това обаче се помрачава от въпроса дали реално можем да направим нещо и то е много по-притеснително. Така че в последно време се опитвам да се фокусирам върху дискусията за нещата, които можем да направим, и върху това да напомням на хората, че макар предизвикателствата да се значителни, такива са и нашите ресурси, с които да им отговорим.

Хората, които все още се опитват да твърдят, че климатичните промени не се случват, в общия случай го правят с точно определена цел, по политически причини например, така че рационалните аргументи срещу тях са безполезни. Току-що се срещнах с президента на република Кирибати и видях с очите си как неговата островна държава се наводнява. Достатъчно е да прекараш един час с него, за да разбереш, че това се случва наистина и се случва сега.

.: Кои са първите малки стъпки, които всеки от нас би могъл да направи, за да промени навиците си и да започне да живее по-природосъобразно?

Д-р Санджаян: Преди всичко хората трябва да направят така, че гласът им да бъде чут от онези, за които са гласували на изборите, когато става дума за опазването на околната среда. Промяната никога не идва от правителството като единствено действащо лице. Започва с натиск от страна на населението спрямо управляващите за предприемане на конкретни действия.

В допълнение към това хората биха могли да подкрепят компаниите, които правят нещата както трябва. "Гласувайте" чрез вашите долари или евро, като избирате корпорациите, които са си поставили това за цел, и подкрепяйте техните инициативи.

И накрая, елате и се присъединете към организация като Conservation International, с която съм ангажиран аз, за да бъдете информирани и въвлечени в случващото се. Нека и децата ви да бъдат. Не след дълго те ще започнат да упражняват волята си и решаването на тези проблеми ще е в техните ръце. Каквото и да правите, не се дистанцирайте – бъдете активни, защото залозите са твърде големи.

.: Били ли сте някога в България или на Балканския полуостров? Какво знаете за нашата страна?

Д-р Санджаян: Не съм идвал на Балканите, нито в България, а много бих искал. Този регион ме пленява като място с богата история, древна човешка цивилизация и възраждаща се дива природа. Едни от най-дивите места на Стария континент са тук, на Балканите, и за мен би било изключително ценно да ги видя.

.: Можете ли да ни дадете някои примери от личните ви наблюдения за това как малки държави в тежка икономическа ситуация намират правилния баланс между модернизация, индустриализация и опазване на своята природа?

Д-р Санджаян: Един от най-добрите примери, които мога да дам, е Коста Рика и това как те наистина положиха огромни усилия да защитят природата и да я поставят на челна позиции в плановете си за икономическо развитие.

Друг такъв е Ботсвана. Президентът Ян Кама работи с моята организация за изготвянето на декларацията Габороне – споразумение, което гарантира, че в икономическото развитие на страната нито за момент няма да бъде пренебрегнато значението  на природата.

Аз вярвам, че когато капиталът на природата – нейната стойност – бъде изчислен, хората ще започнат да взимат решения, които са по-добри и за хората, и за природата.

.: Кое прави поредицата Man and the Wild уникална в кинематографичен, философски и психологически аспект?

Д-р Санджаян: "Човекът и дивата природа" използва същата монументална кинематография (blue chip*), която се очаква от големите документални серии, но с една съществена отлика – нещо изцяло ново: участието на хора. Естествено, аз обичах Planet Earth на BBC. Но е забележително, че в цялата поредица не можете да видите никакви хора.

Бих казал, че традиционната научнопопулярна документалистика вмени идеята, че хората са нещо отделно от природата. Аз се надявам да променим това мислене, като покажем, че хората са изцяло зависими от природата и могат да играят положителна роля в подкрепата на всички естествени системи на планетата.

*blue chip е понятие, използвано за мащабни, зрелищни документални видео продукции с голям бюджет, най-често продуцирани от голяма телевизионна компания (като Planet Earth, например).

.: Какво или кой изигра ролята на най-голямо вдъхновение за Вас в началото, когато започвахте да се занимавате с това?

Д-р Санджаян: Дейвид Атънбъро, разбира се – когато бях дете гледах много нещата, които правеше. Дори сега, когато се появи по телевизията, залепвам за екрана. Онова, което той направи, изпревари времето си и е непреходно. Без съмнение, той е гласът на дивата природа и вдигна много високо летвата за телевизионните водещи на предавания в сферата на естествената история.

Имах удоволствието да работя с много талантливи продуценти през годините. Чад Коен за National Geographic, Дейвид Гелбър и Джоел Бах, с които работихме по поредица, фокусирана върху климатичните промени, наречена Years of Living Dangerously за Showtime, а сега с Дейвид Алън за Passion Pictures, който без съмнение е един от най-талантливите филмови творци в момента.

.: Как решихте, че искате да помагате на хората да разберат по-добре нашата планета и ролята, която ни е отредена като нейни обитатели?

Д-р Санджаян: Не мога да си спомня някога да не съм обичал природата и да не съм искал да полагам усилия, за да я предпазя. Преди десетилетие, обаче, имах преживяване, което възприемам като повратен момент. Бях в Сиера Леоне, когато се натъкнах на деца, струпали се около огън. На него се печеше мъртва маймунка. Те използваха метална табела от Световната програма по храните, за да разпалват огъня. В този момент ме порази прозрението, че когато всички други възможности бъдат изчерпани, природата остава нашето абсолютно и единствено спасение.

Днес аз работя за организация за опазване на околната среда, наречена Conservation International, и ние издигаме простичкия лозунг "Спаси природата: живей по-добре". Така че да направя този филм беше напълно логично.

.: Обмисляли ли сте да напишете книга в духа на "Моето семейство и други животни" от Джералд Даръл, например?

Д-р Санджаян: Досега съм се фокусирал върху публикации в експертно проверени научни издания и съм работил като редактор на книга, наречена Connectivity Conservation, но да, с удоволствие бих написал нещо за широката публика. Само ако можех да добавя още часове към денонощието. Вие обаче не сте първите, които ми предлагат да напиша книга, така че може би през следващата година или две…

.: Дейвид Атънбъро ли е най-големият Ви идол? Срещали ли сте се с него и, ако да, за какво си говорихте?

Д-р Санджаян: Когато говорим за подход, който в максимална степен доближава публиката до природата, той със сигурност неизменно оглавява моята класация. Той е изключително талантлив човек и безкрайно отдаден на това, което прави. Колкото и да е невероятно, въпреки че го следвам през целия си живот, пътищата ни досега никога не са се пресичали официално.

Един ден обаче преди 2-3 години, докато снимах Man and the Wild, се натъкнах на него на летище Хийтроу. Той беше в едно от кафенетата там и аз не исках да му досаждам, но желанието да се запозная с него беше по-силно от мен и затова отидох при него, представих му се и споменах имената на неколцина учени, които са наши общи приятели.

Какво друго би могъл да си кажеш с такъв човек, освен да изразиш огромното си възхищение и да му благодариш за всичко, което е направил? Рядко се оказвам с вързан език, но с Дейвид – стоях пред него, изпълнен с благоговение. Той, разбира се, беше много любезен и ме окуражи да следвам амбициите си в моята работа.

.: Коя е най-ценната награда и кое е най-важното признание, които сте получавали? 

Д-р Санджаян: Бях много развълнуван от наградата "Еми" за най-добър документален филм, която Years of Living Dangerously спечели. Аз съм само един от хората с принос за тази поредица на Showtime за глобалното затопляне. Преди това моят репортаж за CBS News във връзка с контрабандата със слонова кост в Кения също беше номиниран "Еми".

Това, което ме прави най-щастлив, обаче, са писмата, които получавам от зрителите, в които ми казват колко са били впечатлени или вдъхновени от епизодите на Man and the Wild. Няма нищо, което по такъв начин да ми вдъхва надежда за бъдещето ни, колкото това да чуя, че някой, особено млад човек, е решен да направи нещо, с което да допринесе за промяната.

.: Какво мислите за всичките тези революционни екологични проекти, с които се захванаха големите технологични корпорации като Google, Apple, Facebook?  

Д-р Санджаян: Много ме радват. Толкова са находчиви и футуристични. Те имат необходимия капитал, за да инвестират в експерименти и да опитват неща, които другите не биха дръзнали да направят. Предизвикателството тук, разбира се, е как да направиш една идея работеща в глобален мащаб – и на юг, и в тропиците, а не само за отделни краища на света, които поддържат висок стандарт на живот.

.: Как е възможно едновременно да сме част от Природата и да не я нараняваме? Оставаме с усещането, че Man and the Wild е своеобразно обяснение в любов към човечеството, не само към нашата планета и към природата й. Така ли е? 

Д-р Санджаян: Точно така е! Много съм щастлив, че това става ясно. Твърде често ние виждаме само лошите неща, които хората причиняват на околната среда – безбройните начини, по които вредим на света около себе си. Аз обаче исках да покажа изумителните начини, по които хората могат и успяват да са полезни за природата.

Когато говорим за природосъобразно мислене, има толкова много негативни примери, които все повтаряме. А освен тях има и положителни такива – все повече примери за хора, които правят правилните избори или използват присъщата на човешкия род находчивост и изобретателност, за да решават огромни проблеми.

Man and the Wild показва лошите неща, които сме сторили, но не свършва дотук. Това е така, защото историята – нашата история – не е приключила, а се случва сега и преминава през вълнуващи обрати, които дават основание да се надяваме, че ни предстоят хубави неща. 

.: Бихте ли описали екипа, с който реализирахте Man and the Wild? Каква техника използвахте и кои са най-големите предизвикателства, с които се сблъскахте, пътувайки от континент на континент.

Д-р Санджаян: С една дума – логистиката. Имахме много екипи, които снимаха на труднодостъпни места. Да се добереш до Узбекистан или Зимбабве с филмов екип не е лесно. Да си осигуриш достъп до 14 бебета панди, като всяко животно е инвестиция в размер на $2 милиона за Китай, беше сериозно предизвикателство.

И накрая да подбереш коя история да разкажеш и как да свържеш всички отделни истории в едно. Исках тази поредица да забавлява публиката, не да звучи нравоучително. За моя радост и благодарност това е нещо, в което изпълнителният продуцент Дейв Алън и хората от Passion Pictures (Waiting for Sugar Man, My Life as Turkey) са много, много добри!

Използвахме много и различни камери – от RED камерите с много висока резолюция до Go-Pro, подводни камери, дрони и камери, монтирани към хеликоптер. Преди всичко, обаче, разполагаме с невероятни оператори, които пренесоха природата на екрана по феноменален начин и с голямо търпение. 

.: Кои са любимите Ви програми по каналите на National Geographic? 

Д-р Санджаян: Ако трябва да съм честен, не гледам много телевизия – пътувам прекалено много. С удоволствие следя Brain Games – наистина очарователно изследване на начина, по който човешкият мозък функционира. Обичам да гледам и Monster Fish, преди всичко защото обичам риболова. Никак не си падам по реалити и сървайвъл програми. Даже смятам, че макар да са много популярни сега и относително евтини като разходи по продукцията, те неминуемо ще изпаднат извън радара. Изглежда, че все още съм почитател на чистите научнопопулярни програми, въпреки че, признавам си, самият аз не правя такава.

.: Кои други места и явления бихте искали да изследвате?

Д-р Санджаян: Много бих искал да проуча пустините – Сахара, Близкия Изток, Намибия, всичките тези места, където животът е така уязвим и труден за откриване. Както споменах, много бих искал да опозная от първа ръка Балканите. И накрая – Русия, където никога не съм бил. Това е една необятна географска територия с изключителен див свят и много ненаселени места, които си струва да бъдат изследвани.

Какви са хобитата и интересите Ви? 

Д-р Санджаян: Когато не пътувам по работа, обичам да ходя за риба край Монтана, където е домът ми. Освен това съм запален по птиците и обичам да ги наблюдавам. Пътувам постоянно – годишно изминавам по над 350 000 километра – но бинокълът ми е винаги с мен. Също така чета много и всякаква литература постоянно.

Сподели.