Според художника въпросният "конкурс" не за пръв е компрометиран. Дурмана прави и кратка ретроспекция на начина, по който той е бил провеждан през последните години:
"За трети път Министерство на културата организира компрометиран конкурс за Българския павилион на Венецианското биенале. На конкурса за биеналето през 2019-та година комисията промени правилата за оценяване, за да подпомогне служебно с точки определени проекти и отнеме точки на други, а част от членовете бяха в конфликт на интереси. Скандалът беше "заметен" от министър Боил Банов, тези от членовете на комисията в конфликт на интереси, които бяха и служители на министерството, бяха уволнени.
Следващият конкурс не беше свързан със скандали, но изборът на проект беше толкова компромисен, че Българското участие не беше отразено на международно и дори на национално ниво.
Конкурсът за проект в Българския павилион на Венецианското биенале през 2024-та година дори не беше промотиран, доказателство за което е малкия брой на участващите проекти. Това е предварителна селекция, която ощетява близо 90% от българските художници, до които не е достигнала информацията за конкурса. Правилата за участие бяха объркващи, а документите за кандидатстване се отваряха само в един непопулярен уеб браузър".
Дурмана споделя още, че е написал писмо до Министъра на културата и Министър-председателя, отговорни за провеждането на конкурса и финансирането на българското участие. Според художника Министерство на културата "дори не информира участниците за резултатите от конкурса".
Миналата седмица стана ясно, че за български представител на Биеналето във Венеция е избран проектът "Съседите" с куратор Васил Владимиров и автори Лилия Топузова, Красимира Буцева и Джулиан Шехирян ще представи България. Победителите в конкурса, организиран от Министерството на културата, бяха обявени на пресконференция в БТА. В събитието взеха участие зам.-министърът на културата Амелия Гешева, д-р Надежда Джакова – комисар и завеждащ филиал към Националната галерия Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство, проф. д-р Венелин Шурелов – председател на журито, и кураторът на спечелилия проект. Модератор на пресконференцията бе Евгения Атанасова, журналист и продуцент в БНТ.
Кураторът Васил Владимиров разказа за проекта лично, а останалите творци бяха включени от Торонто, Филаделфия и Лондон онлайн. Оказва се, че спечелилият проект е фокусиран върху преживяванията и "дълбоките следи и рани, оставени от арестите и лагерите". Ето и част от представянето на "Съседите":
„Тези етнографски и исторически изследвания проследяват както реалните преживявания, така и дълбоките следи и рани, оставени от арестите и лагерите. Проектът представя последиците от общественото, умишлено премълчаване на десетилетия държавно насилие и отсъствието на памет в съвременното публично съзнание“, каза кураторът и добави: „Създавайки пространство, в което посетителите могат да станат свидетели на историите на хора, заклеймени като чужденци в рамките на българските граници, проектът е директен отговор на призива на Адриано Педроза за разглеждане на темата “Чужденци навсякъде”.
60-ото Венецианско биенале за изкуство ще се проведе от 20 април до 24 ноември 2024 (предварително откриване на 17, 18 и 19 април) под мотото Stranieri Ovunque – „Чужденци навсякъде“. Фокусът на изданието са темите за миграцията, изгнанието и „чуждестранния произход“. „Биеналето за изкуство – международно събитие с множество официални участия от различни страни, винаги е било платформа за представяне на творби на чужденци от цял свят. Така 60-ата международна художествена изложба на La Biennale di Venezia ще бъде празник на чуждото, далечното, аутсайдерското, странното, както и на местното“, споделя Адриано Педроза.
През 2024 е единадесетото национално участие на България (първото е през 1910, следват представяния през 1942, 1948, 1964, 1993, 1999, 2007, 2011, 2019 и 2022) и ще се реализира в експозиционното пространство зала „Тициан“ (Sala Tiziano) в Centro Culturale Don Orione Artigianelli, близо до Моста на Академията.
„Това е една устойчива политика, започнала през 2019 година, когато България поднови участието си в Биеналето по изкуствата, а по-късно и в Биеналето по архитектура. Няколко правителства поред отделят бюджет за това представяне“, каза заместник-министър Амелия Гешева.
Комисарят на българското представяне д-р Надежда Джакова представи проекта с думите: „Това е мултимедийна и интерактивна инсталация, която изважда на показ премълчаните и избледнели спомени на оцелелите от политическото насилие на комунистическия режим в България, пресъздава частично домовете на оцелелите, където се случват срещите и разговорите с тях. В тези лични пространства са поставени интервютата, водени от авторите на проекта, както и теренни аудио и видео записи и предмети от локациите на два от лагерите край Ловеч и Белене". Според нея тук имаме специфични исторически наративи, но и най-различни начини на боравене с камерата – "трезво регистриращи, биографично разказващи, исторически анализиращи или пък улавящи следата на едно действие или спомен“.
Кураторът Васил Владимиров представи себе си и участниците в спечелилия проект „Съседите“:
Васил Владимиров е завършил бакалавърска степен по модерна история и политика в Royal Holloway, University of London и магистратура по политическа социология в London School of Economics and Political Science. Неговата практика като куратор е на границата между изкуството, политиката и историята.
Художниците
Красимира Буцева е визуален артист, изследовател и писател, живее между София и Лондон. Красимира е старши лектор в Лондонския колеж по комуникации, част от Университета по изкуства в Лондон (University of the Arts London). Трудовете ѝ присъстват както в галерийни пространства, така и в академични списания.
Лилия Топузова е професор по история в Университета на Торонто (University of Toronto). Тя е историк и режисьор, чиято работа е разположена между историята и паметта, особено във връзка с политическото насилие, мълчанието и травмата.
Джулиан Шехирян е мултимедиен артист, изследовател и писател, който живее между Филаделфия, САЩ, и София. Той е докторант по история на науката в Принстънския университет (Princeton University). В своята художествена практика Джулиан създава сайт-спесифик и пространствени мултимедийни инсталации, които използват архитектурни пространства, предмети и обекти чрез артистични намеси, видео, звук и експериментални технологии.
Оказва се, че седемчленното жури е оценявало 17 претенденти за български представител на биеналето. Освен това за първи път на сайта на Министерството на културата могат да се видят останалите проекти и да се прочете протоколът от заседанието на журито.
С писмото си, изпратено до отговорните институции, художникът Петко Дурмана обаче се опитва да сигнализира министъра на културата, правителството, политически елит и обществото, че конкурсът е организиран така, че "вместо да бъдат представени постиженията на българското изкуство пред света и да се подобри международната представа за България, се постига точно обратното, или както е казал българският народ: „Вместо вежди да изпише, очи извади.".
"За мен като български художник, който живее в България и повече от 30 години работи в сферата на съвременното изкуство, по-голям проблем е, че министерството с парите на данъкоплатците създава негативен образ на съвременното изкуство в нашето общество" - подчертава творецът и продължава: "Няма да изброявам досегашните участия на България на Венецианското биенале, но вероятно и Вие като повечето от българските граждани сте запознат с „картините" от термоизолационен материал на гръцката марка Фибран и „скулптурите" на евтини чаши от шведската верига ИКЕА, които „представиха" България на Венецианското биенале за половин милион през 2019 г.".
Основен проблем според художника е, че "конкурсът, който Министерство на културата организира в края на 2023-та година с Вашата Заповед № РД09-909/02.11.2023, дори не успя да достигне до потенциалните участници в биеналето, защото поканата за него не беше разпространена от националните медии и от десетките културни институти, галерии и музеи в рамките на министерството, като така беше извършена предварителна селекция.
Уверявам Ви, че до 90 % от българските художници и почитатели на изкуство не е достигнала информацията, че се провежда подобен конкурс, а като един от участниците в него твърдя, че условията за участие бяха изключително объркани, на места взаимно си противоречаха и дори файловете на документите за кандидатстване изискваха съдействие от компютърен специалист.
В заключение творецът уверява, че "малко от страните, които имат национални павилиони на Венецианското биенале, провеждат подобни национални конкурси за представянето си" и препоръчва "да бъдат изучени добрите практики на водещите европейски страни и особено тези, които имат национални павилиони повече от 100 години".
На фона на твърдението на Дурмана, че конкурсът не е бил достатъчно разгласен, председателят на журито проф. д-р Венелин Шурелов заяви по време на пресконференцията, че изборът на победител в конкурса е бил труден: „Работата на журито беше сложен процес. Качеството и нивото на всички кандидати беше изключително високо. Ние следвахме протокола по демократичен начин, с две гласувания, и изключвам всяка възможност изборът да бъде манипулиран. Този проект е много силен знак за една идеологическа контраофанзива срещу заличаването на едни много важни събития от нашата близка история“.
Но дали избраният проект действително няма да извади очи, вместо да изпише вежди, както твърди Петко Дурмана?
