Опасна дезинформация стана печат, който корпорации монополисти като „Гугъл“ или „Мета“ поставят върху всички онези публикации и материали в своите платформи, които не отговарят на трансатлантическо-либералния мироглед на техните управители. Следва изтриване и блокиране от политически и културно контролирани алгоритми. През последните години това се случи милиони пъти, когато материали за английското кралско семейство, за Русия, исляма или изменението на климата не съответстваха на господстващото мнение. Между репресивните държавни структури и частните медийни монополи се развива нова практика на цензура, за която и двете страни отказват да носят отговорност и взаимно си я прехвърлят; това е цензурата на постиндустриалната кибернетична епоха. Виенският историк Ханес Хофбауер се връща назад в историята, за да ни помогне да разберем по-добре как работи цензурата.
Читателят държи в ръцете си първото пълнокръвно и задълбочено изследване на проблемите с цензурата на български език. То е разделено на две части – първата е историческо проследяване на цензурата от Гутенберговата революция до края на ХХ век, а втората съставлява една от малкото качествени разработки по въпросите с дигиталната цензура.
В началото на книгата виждаме Хайне, Кант, Фихте, Маркс и други влиятелни и не дотам познати исторически личности да се сблъскват с цензурата на своето време. Във втората част тази палитра от практики за забрана е съотнесена към дигиталната цензура на днешния ден. Изследването на Хофбауер показва, че цензура винаги е имало, но дори във времената на най-ожесточеното ѝ прилагане всеки път са се намирали вратички тя да бъде заобиколена.
Мартин Петрушев, преводач на книгата
Откъс
Компенсацията на загубеното доверие с принудителни мерки е една от най-старите техники, използвана е както от църковни настоятели и монарси в миналото, така от правителствата и водещите медии днес. При загубата на познатата хегемония на дискурса те отговарят със забрани за публикуване. Засегнати са позиции, които поставят под въпрос преобладаващия наратив и същевременно притежават потенциал за широко разпространение. Именно това е ситуацията, в която се намираме сега.
Завръщането на цензурата се корени в икономическата уязвимост на трансатлантическото пространство. В процеса на упадък естаблишмънтът се бори за своето право на съществуване. Колкото по-успешно се създават противодействащи общности, толкова по-агресивен става отпорът от стана на Брюксел или Берлин. Държавните органи за наблюдение на истината и калифорнийските медийни монополи разработиха нова, съвместна практика за изтриване и блокиране на съдържание, за която взаимно си прехвърлят отговорността; свидетели сме на цензурните практики на постиндустриалната цифрово-кибернетична епоха.
За да можем да разберем настоящите практики на забрана в тяхното историческо измерение, е необходимо да се обърнем към историята. Съвременната цензура започва с изобретяването на печата в средата на XV в. До XVIII в. носителите на наложената истина постепенно се пренасят от Църквата към държавата, като първата остава ключова като „пазител на тълпите“. Тази книга съдържа много биографии на цензурирани автори като Хайнрих Хайне, борбени издатели като Фридрих Брокхаус и непоколебими книжари като Йохан Филип Палм. През ХХ в. етапите на свободата на изразяване се редуват с потискане на свободното слово. Все още се помни вълната от цензура и забрани за работа срещу всичко ляво и радикално през 70-те години на миналия век.
В съвременните дигитални медии се открояват две теми, които са обект на строги цензурни мерки. Това са трансатлантическата позиция по отношение на Русия и корона политиката на повечето държави от ЕС. Това показва колко важен е руският въпрос за управляващия елит от геополитическа гледна точка и колко важно е държавното финансиране на биотехнологично-фармацевтичния комплекс от икономическа гледна точка. Наративите с обратен знак се цензурират. Засегнати от това са руските чуждестранни медии като RT.de или алтернативни платформи като КенФМ, които редом с много други примери са разгледани в книгата.
Една работа като тази, посветена на цензурата и нейните последици, следва да си постави рамка, за да не излезе извън контрол. Избраната от мен рамка е немскоезичният свят. Наясно съм, че цензурата в други части на света е поне толкова силна, а често и много по-брутална. Фактът, че това понастоящем не е възможно без включването на Силициевата долина, се дължи на естеството на нещата, т.е. на дигиталната зависимост на ЕС и Европа от американските корпорации.
Като допълнително самоналожено ограничение реших да не повдигам тук темата за политическото преследване на един от медийните герои на нашето време, Джулиан Асанж, въпреки че то лесно може да бъде разгледано като особено перфидна цензурна техника. Това не беше трудно за мен, защото вече има отлични книги за „случая Асанж“. Не така стои въпросът обаче с друга тема, свързана с цензурата, която обхваща „културата на отмяната“ – нова разновидност на „култура на изтриването“. Досега почти няма публикации по този въпрос на немски език; въпреки това се въздържах да включа тази форма на „политическа коректност“, която прераства в действена кампания; също и защото формата на заличаване няма пряко отношение към забраните за публикуване.
Книгата „Цензурата“, от Ханес Хофбауер, можете да закупите чрез сайта на Издателство Изток - Запад.
