В "01. Неприличен роман" на Ивайло Борисов млад, но вече професионално циничен тип иронизира постсоц средата, от която идва, но и иска да си отиде.
Особено внимание обръща към типичните герои на Прехода, към които изпитва безгранично презрение.
Автори като Вивег, Пелевин, Минаев и много други с тонове черен хумор отдавна претвориха абсурда на постсоциалистическото общество.
Блогър и отявлен хейтър, Ивайло Борисов успява в близо 300 страници по забавен начин да се включи в редицата и да се изгаври с българската реалност - късния соц и ранния див капитализъм, българските порядки и криворазбраната "българщина”.
Прави го, като взима най-доброто от всички преди себе си – наркотичните трипове и нездравословното пиянство от "Генерация Π“, родителските грижи, граничещи с малоумието от "Възпитаване на девойки в Чехия" и аристократичната денди-надменност и нихилизъм от героите на "Духless“ или "The Мацки“.
Всичко това – гарнирано с тонове местна екзотика.
Авторът на премиерата на книгата. Снимка: Колибри
Главният персонаж в "01. Неприличен роман” е Бенедикт Томов – сякаш роден (в малко провинциално градче), за да бъде загубеняк, той отказва да се бори за първите места в класа, работата и обществото, и вместо това ги изненадва отзад (понякога буквално).
Дали ще се издразниш зверски на анти-национализма и надменността му, или ще избереш неговата страна срещу комплексарския и провинциален манталитет на българина, ще избереш сам.
Със сигурност обаче добре ще се посмееш. Напълно е възможно и да се зарибиш дотолкова, че да не забележиш как кимаш с тъпа усмивка на всяко следващо безмилостно описание на част от живота ти.
Един модерен роман на модерен градски човек, написан на модерен жаргон. Без излишни претенции, пределно вулгарен и с това – много истински, "01“ едва ли ще те остави безразличен, но едва ли и ще влезе в учебниците по литература. И слава богу...
Автор: Елена Пенева, [email protected]
Спечелú Книгата на седмицата тук>>
Книгата на миналата седмица - "Лекарство срещу северния вятър" спечели Борис Борисов от София, като завърши правилно изречението "Писането е като целувка, но без устни. Писането е целувка между два интелекта“.
