Ивайло Борисов: неприлично биографично

Pinterest LinkedIn +

Авторът на Книгата на седмицата пред Avtora.com

"01. Неприличен роман" е първата му книга.

Мрази да му задават въпроса "С какво се занимаваш“ и затова точно него му зададохме първо.

Иначе е активен блогър от години и в takaitaka.com особено добре соли всичко абсурдно в страната и чужбина, онлайн и офлайн.

Хейтърският му храв, съчетан със солидна доза цинизъм и черно чувство за хумор, те прави или мигновен фен, или буди в теб нездравословно раздразнение – реакции, които предизвиква и главният персонаж в неговата книга.

Ето какво още...

Елена Пенева: Представи се с две думи - какво прави преди да издадеш книгата или по-точно... с какво се занимаваш?

Ивайло Борисов: Ох, не, не, нека не стигаме до този въпрос! Ами бях дизайнерче към... колко... примерно 13-14 години. Междувременно съм правил какви ли не неща, като ме обхванеше "кризата на дизайнера", която е неминуема.

Писал съм за различни лайфстайл издания, включително компютърни списания, но това беше твърде гийки период от живота ми. После направихме IT компания, продавахме софтуер, провеждахме обучения, всякакви неща научих и правих. Накрая и това ми омръзна и реших да го дам по-лежерно.

.: Така ли стигна до романа?

Ивайло Борисов: Реших да го напиша миналата година горе-долу по това време - март-април. Преди това бях писал най-различни откъслечни епизоди в един огромен файл. Ама много нещо - стотици епизоди и идеи. И в един момент се замислих, че може би имам съдържание поне за 1-2 завършени разказа.

Обаче когато почнах да ровя и сортирам, се оказа, че има съдържание за много повече от това. Около 60% от книгата вече бяха написани. И хоп – давай, Ивайло, сега да напишем романче...

.: Така като го разказваш имам чувството, че само си добавил малко биографичен наратив и се е получило. Доколко е биографичен романът?

Ивайло Борисов: Един от страшните въпроси :)... Не мога да определя с точност в проценти, но не е като да няма доста биографични моменти. Има много паралели между мен и Бене, но има и неща, които никога не бих казал или направил. Което е хубаво, защото и хората, които добре ме познават, ще бъдат хванати леко неподготвени в очакванията си да видят един герой досущ като мен.


Авторът на премиерата. Снимка: Колибри

.: Бенедикт е краен хейтър с особена привързаност към псувните. А ти?

Ивайло Борисов: Леле, как го нареди човека! Аз също съм привързан към псувните, но не съм хейтър. Просто мрънкам, но го правя за добро.

.: Защото ако не мрънкаше, щеше да убиваш?

Ивайло Борисов: Идвало ми е да убивам в интерес на истината. Вбесявал съм се наистина до степен да съм способен да го направя. Ама ме е страх от затвора. Но да поясня – сега не съм така!

.: В книгата има детайлни описания на мизерното, но изпълнено с големи надежди начало на сладкия софийски живот. Как изобрази така детайлно бита и мислите на идващите в столицата само с няколко буркана зимнина и много мечти?

Ивайло Борисов: Аз също дойдох тук преди 9 години, но моето начало не беше такова. Имах обаче няколко периода, в които изпитах доста несгоди. Не съм живял на таванче с външна тоалетна, но съм бил и в мизерийка.

Не съм се сблъсквал с този тип студенти, понеже не съм живял в Студентски град и идването ми не беше заради студентство. Но съм бил на партита в общежитията и посъбрах доста впечатления...

.: Какво искаше да кажеш с книгата?

Ивайло Борисов: Нищо. Имах свободно време покрай размислите с какъв бизнес да се захвана и реших да го уплътня с това. Можех да го заместя с всяко друго нещо, но това ми хрумна тогава. Нямаше особено значение за какво ще напиша роман, но от всичкия материал, който имах, този беше най-много и ми се стори като най-лесен за довършване.

.: Защо 01. неприличен роман?

Ивайло Борисов: Както написах и в блога си, кръстена е 01 по много прозаична причина. Даже две много прозаични причини. Първо, това е първата ми книга. И второ, не ми хрумна по-добро име. Няма конспирации, няма дълбок авторски подтекст и алабала.

По преценка на издателите ми се добави и подзаглавие “неприличен роман”, което много тъничко загатва за цялата пошлост и простотия, която ще облее лековерния читател още след отгръщането на първата страница.

.: Кой беше най-хубавият коментар, който чу за книгата?

Ивайло Борисов: О, то един да беше, хе-хе... но мога да ти кажа кой беше най-шокиращият.

.: Давай!

Ивайло Борисов: Държах до край книгата в тайна от нашите, защото не знаех как да им я представя. Те не ме познават в тази светлина. Но скрито-покрито в родата няма и те разбраха. И решили да се похвалят там на някой и той изкарал откъсите от нета и им ги разпечатал. И когато майка ми ми се обади на Сирни Заговезни, започна отдалеч с "Искам предварително да поискам прошка за провала си като майка". Честно ти казвам, всичко бях очаквал, но не и това. Доста болно ми стана. После се оправихме де, ама си беше шок!

.: Звучи ужасно... Разпознали са се като прототипи?

Ивайло Борисов: По-скоро още преди това ги е треснал езикът. Все пак те са възрастни и ерудирани хора, изцяло откърмени в културата на соца, където само профаните псуват. И е много стресиращо, когато синът ти изведнъж излезе профан. Най-вече когато това е публично. Сигурно си представяш страха от "какво ще си помислят хората сега". Много добре ги разбирам, но не бях подготвен за такава реакция...


Снимка: Колибри

.: Книгата се доближава много до сюжетите и стила на Пелевин, Вивег, Минаев. Кой още повлия за нея?

Ивайло Борисов: Да, доста добре си ги улучила в ревюто, чак ми е малко страшно да не е било прекалено прозрачно от кого има влияния. Естествено, няма как да няма Пелевин вътре, просто няма как. Чел съм Generation P сигурно поне 5 пъти.

Даже май всичко започна именно от там. Толкова се вдъхнових от нея, че седнах да пиша разни неща. „Бог Върнън Литъл“ беше другото голямо вдъхновение. И Суворов с „Контролът“.

.: Само любовта ли може да спаси човек от цинизма?

Ивайло Борисов: Защо трябва да спасяваме човек от цинизма?

.: Какъв би бил саундтракът на романа?

Ивайло Борисов: От Бебел Жилберто през Веско Маринов, Милко Калайджиев, Металика, INXS, та до Air примерно. Всичко несъпоставимо на пръв поглед накуп.

.: Какво следва?

Ивайло Борисов: Имам парчета за 2-3 други книги, но те ще станат по-скоро разкази. Имам и 50 страници от тъй наречения "проект 02", но дали ще видят бял свят не е сигурно. Ако не стане поне толкова хубав колкото 01, изобщо няма да го пускам. Не съм Райна Маркова да издавам книги заради самото издаване. Наистина не знам - зависи накъде ще ме завее вятърът...

Автор: Елена Пенева, peneva@avtora.com

Сподели.