Откровение както за опитния юнгианец, така и за просто любопитния, книгата е пътуване в дълбините на един революционен ум
Този всестранно представящ личността на Юнг сборник ни доближава до противоречивата и енигматична личност, която промени психологията на XX век. Чрез подбрани мемоари, интервюта и разговори от различни периоди от живота му книгата разкрива многостранния му характер от младежките му търсения до равносметката в края на дните му. Тя надхвърля академичните теории, като предлага лично изстрадан и проверен поглед към човека, чийто ум преобрази разбирането ни за психиката.
Идеите на Юнг за лично и колективно несъзнавано, архетипите, индивидуацията и синхроничността са в основата на дълбинната, трансперсоналната и транскултурната психология. Юнг изгражда интелектуален и духовен мост между западната и източната философски традиции чрез концепцията си за синхроничности, използва медитацията и съзерцанието като методи за интеграция на вътрешния свят и свързва западната алхимична символика с тантрическата и даоистката вътрешна алхимия.
В ръцете си държите нещо повече от книга; това е среща; възможност да седнете до един мечтател, да чуете мислите му за сънищата, архетипите и неизследваните територии на душата. Това е покана да видите Юнг не като далечна фигура, а като живо, дишащо присъствие: човек, чиито идеи продължават да резонират, да предизвикват и да променят разбирането ни за самите нас.
Изкуството да живееш
Това интервю на живеещия в Швейцария английски журналист Гордън Йънг е публикувано в „Сънди Таймс“ (Лондон), 17 юли 1960 г., в навечерието на 85-ия рожден ден на Юнг (26 юли) и в съкратен вид в „Америкън Уийкли“ (Ню Йорк), 19 февруари 1961 г. По-пълна версия се появява в епилога на книгата на Гордън Йънг „Лекари без лекарства“ (Doctors Without Drugs) (Лондон, 1962), от която тук са включени незначителни промени и няколко пасажа, невключени във вестникарските версии.
Кариерата на Йънг като вестникар прилича на тази на Никърбокър. Преди войната той е главен кореспондент на Ройтерс в Берлин; през цялата война е кореспондент в Близкия изток и Европа, а за известен период е прикрепен към SHAPE и Първа американска армия. В края на войната предприема тайно пътуване до окупираната от Германия Дания заедно с датското нелегално движение. Преди да почине през 1964 г. Йънг е помощник-директор на Международния институт по печата в Цюрих.
Какво планирам за рождения си ден? Разбира се, да се опазя от гости. Особено от високопоставени хора. Повечето от тях нямат и най-малка представа за какво говоря. Проблемът е, че те не си правят труда да четат книгите ми, защото са твърде високомерни. Знаеш ли, не се впечатлявам от интелектуалците. В края на краищата аз самият съм такъв.
Знаете ли, онзи ден при мен дойде един интелектуалец – американец. Говорих с него половин час, без той да каже и дума. Тогава очите му изведнъж светнаха, сякаш в тях изгря слънце, и той ми каза с изумление: „Ха, доктор Юнг, това, което ми казвате, е просто здрав разум.“
Както казах, проблемът е, че някои от хората, които идват да ме посетят, просто не си правят труда да четат внимателно. Те дори не четат книгите ми. Знаете ли кой чете книгите ми? Не академичните среди, о, не, те си мислят, че вече знаят всичко. Обикновените хора, често доста бедни. И защо го правят? Защото в момента светът има дълбока нужда от духовно напътствие – почти от всякакво духовно напътствие. Погледнете популярността на астрологията в момента. Хората четат за астрологията, защото тя им предлага форма на вдъхновение, може би форма с ограничения, но поне е по-добре от нищо.
Вярвате ли, че астрологията има някаква определена стойност?
Тема, разбира се, е противоречива. Но знаете ли, веднъж направих статистическо изследване на астрологията и крайните ми данни бяха разгледани от математици в Чикагския университет. Те ми казаха, че ги намират за немаловажни. Естествено, когато чух това, наострих уши. Точно сега излизаме от периода на Рибите и преминаваме в знака на Водолея, който може да донесе някои нови стойности. Някои хора съвсем сериозно мислят, че това може да е от голямо значение за предстоящото развитие на света.
Да вземем например алхимията. За повечето хора тя означава просто много старци, които се опитвали да направят злато. Но това изобщо не е истина. Ако хората само си направят труда да намерят действителните писания на древните алхимици, ще открият дълбока съкровищница от мъдрост, голяма част от която е напълно приложима към събитията, които се случват в света днес. В края на краищата какво по-важно може да има от изучаването на начина, по който работят и са работили човешките умове в миналото? Всичко, което се случва в света днес, е резултат от това, което се случва в човешките умове. И все пак колко хора си правят труда да изучават умовете, да речем, на Хрушчов или Айзенхауер, или основните психологически причини за движения като нацизма, комунизма или антиеврейските тенденции? Какво би се случило с нас, ако някой от сегашните световни лидери внезапно полудее? И все пак колко хора се занимават сериозно с подобни проблеми? Но не бива да говоря твърде задълбочено по тези въпроси, защото иначе ще ме обвинят, че се опитвам да се намеся в политиката.
Въпреки че днес хората живеят много по-дълго, все още се очаква да се пенсионират на около 60 години. Те са принудени да бездействат, а понякога и да се усамотяват. Как според Вас възрастните хора могат най-добре да се справят с живота?
Отдавна се застъпвам за училищата за възрастни. В края на краищата ние се опитваме да осигурим на младите хора цялото образование, което им е необходимо за изграждането на успешно социално съществуване. Този вид образование е валидно до средата на живота – да речем, от трийсет и пет до четирийсет години. В днешно време човек има възможност да живее два пъти по-дълго, а втората половина от живота за много хора има структура, която е коренно различна от тази през първата половина. Но този факт остава също толкова често неясен. Човек не осъзнава, че надигащата се вълна на живота носи младите хора напред към определен връх на сигурност, удовлетвореност или успех. В този период човек може да забрави лошите преживявания; животът е все още нов и свеж и всеки ден подновява надеждата му, че може да донесе желаните неща, които досега е пропуснал.
Когато се приближите до зловещата област около четирийсетата година, се обръщате назад към миналото, което се е натрупало зад гърба ви, и тихите въпроси се приближават към вас, скрито или открито. Къде съм днес? Сбъднаха ли се мечтите ми? Осъществих ли очакванията си за щастлив и успешен живот, както съм си го представял преди двайсет години? Дали съм бил достатъчно силен, последователен, активен, интелигентен, надежден и издръжлив, за да се възползвам от възможностите си, или да направя правилния избор на кръстопътя и да дам правилния отговор на проблема, който съдбата или късметът са поставили пред мен? И тогава идва последният въпрос: каква е вероятността отново да се проваля в изпълнението на това, което очевидно не съм успял да постигна през първите четирийсет години?
И тогава?
Тогава – с началото на втората част от живота ви – неумолимо се налага промяна. Отначало незабележима, но с все по-голяма тежест. Всичко, което сте придобили досега, вече не е същото, каквото сте го възприемали, когато все още е било пред вас – то е загубило нещо от очарованието, от блясъка и от привлекателността си. Това, което някога е било авантюристично усилие, се е превърнало в рутина. Дори цветята повяхват и е трудно да откриеш нещо многогодишно, което да издържи. Погледът назад бавно се превръща в навик, колкото и да се отвращавате от него и да се опитвате да го потиснете. Като жената на Орфей, излязла от подземното царство, която не могла да се въздържи да не хвърли забранения поглед зад себе си и съответно трябвало да се върне там, откъдето е дошла.
Подобно нещо би могло да се нарече „начин на живот a reverse“, обратно, така характерен за много хора и който в началото се приема съвсем неосъзнато: да продължиш в обичайния си стил по възможност повече и по-добре – да подобриш миналото, сякаш нагласата ти, която обуславя всичките ти минали неуспехи, ще бъде различна в бъдеще. Но без да го осъзнавате, енергията ви вече не е привлечена към предишните си цели по начина, по който е била преди: ентусиазмът се е превърнал в рутина, а усърдието – в навик. Погледът назад няма да пропусне да ви покаже отдавна забравени страни и аспекти от вас самите, както и други начини на живот, които преди сте пропускали или избягвали. Колкото повече действителният ви живот се превръща в рутина и навик, толкова по-малко ще бъде задоволителен.
Скоро несъзнателните фантазии започват да си играят с други възможности и могат да станат доста неприятни, ако не бъдат осъзнати навреме. Възможно е да са просто регресии към детството, които се оказват най-безполезни, когато човек се сблъска с трудната задача да създаде нова цел за своя остаряващ живот. Ако човек няма какво да очаква освен обичайните неща, животът вече не може да се обновява. Той затъва, втвърдява се и се вкаменява като жената на Лот, която не можела да откъсне очи от нещата, които досега е ценяла. И все пак тези безвкусни фантазии могат да съдържат и зародиши на реални нови възможности или на нови цели, които си струва да бъдат постигнати. Винаги има неща, които предстоят, и въпреки цялата смазваща сила на историческия модел те никога не са съвсем същите. Те са „като нови“, подобно на човешките същества или дори на кристалите, които въпреки изключително простата си структура никога не са еднакви.
Човек би могъл да посъветва старите хора да живеят в крак с времето и да осъзнаят, че времето ще им осигури всички необходими новости. Но такъв лесен съвет приема за даденост, че старият човек е способен да възприема и да се съгласява с новите неща, начини и средства. Но точно в това е проблемът: новите цели изискват нови очи, които да ги виждат, и ново сърце, което да ги желае. В твърде много случаи животът е разочароващ и дори най-съкровените илюзии не са вечни. Твърде лесно е да се стигне до заключението plus ca change, plus ca reste la meme chose – колкото повече се променя, толкова повече остава същото. Това обаче е фатален извод: той блокира потока на живота и причинява все повече проблеми от физическо или психическо естество. Вашият чист рационалист, който основава очакванията си на статистически истини, е напълно объркан, когато трябва да се справи с такива случаи, защото пренебрегва един важен практически факт, че животът винаги е изключение, „статистически случаен феномен“. Той е такъв, защото винаги е живот на индивид, който е отделно, уникално и неповторимо същество, а не „животът като цяло“, тъй като такъв не съществува.
Тогава какво ще посъветвате това неповторимо същество да прави, след като премине зловещата възраст от четирийсет години?
Опасявам се, че все по-задълбоченото самопознание е необходимо за продължаването на истинския живот в напреднала възраст, колкото и непопулярно да е самопознанието. Нищо не е по-смешно и по-неумело от това възрастните хора да се преструват на млади – губят дори достойнството си, единствения прерогатив на възрастта.
Погледът навън трябва да се превърне в поглед към себе си. Откриването на самия себе си ви предоставя всичко, което сте, което сте били предназначени да бъдете, и всичко, от което и за което живеете. Цялата ви същност със сигурност е ирационална единица, но това сте именно вие, на които е отредено да живеят като уникално и неповторимо преживяване. Така че каквото и да откриете в даденото ви разположение, то е фактор на живота, който трябва да бъде внимателно обмислен.
Ако откриете например неизкоренима склонност да вярвате в Бог или в безсмъртието, не си позволявайте да се смущавате от брътвежите на така наречените свободомислещи. Ако пък откриете също толкова устойчива склонност да отричате всички религиозни идеи, не се колебайте: отречете ги и вижте как това ще се отрази на общото ви благосъстояние и на състоянието ви на умствено или духовно препитание. Но се пазете от детинщини: дали ще наречете крайното неизвестно „Бог“ или „Материя“, е еднакво безполезно, тъй като не познаваме нито едното, нито другото, макар че несъмнено имаме опит и с двете. Но не познаваме нищо извън тях и не можем да произведем нито едното, нито другото.
Тогава не смятате, че е безполезно хората да възлагат надеждите си на възможността за живот след смъртта?
Тъй като не съществува възможност за доказване, е точно толкова легитимно да вярваме в живота след смъртта, колкото и да се съмняваме в него. Имаме преживявания, които сочат и в двете посоки. Единственото важно нещо е да откриете кой от възгледите ви съвпада по-добре с общото ви настроение. Съществуват здравословни и нездравословни, полезни и неприятни идеи. Никой разумен човек няма да яде несмилаема храна и съответно разумният човек ще избягва неподходящите мисли и мнения. В случай на съмнение се опитайте да се поучите от традиционната мъдрост на всички времена и народи. Това ви дава достатъчно информация за т.нар. вечни идеи и ценности, които са били споделяни от човечеството от най-древни времена. Човек не бива да се плаши от доста глупавото възражение, че никой не знае дали тези стари универсални идеи – Бог, безсмъртие, свобода на волята и т.н. – са „истински“ или не. Истината е грешен критерий. Човек може само да се запита дали те са полезни или не, дали човек е по-добре и чувства живота си по-пълноценен, по-смислен и по-удовлетворителен с тях или без тях.
Когато става въпрос за живота като цяло, агностицизмът никога не е достатъчен. Нуждаем се от определени общи възгледи за нещата, които не можем да познаем, за да обобщим специфичния си житейски опит или да удовлетворим желанието си за себепознание и цялост. И тъй като никой не знае каква е истината, всеки е свободен да приеме тези идеи или да ги отхвърли.
Все пак има значение дали мненията или убежденията ви съвпадат с традиционната и универсална мъдрост или не, тъй като, ако сте съгласни, вие плувате и се носите от универсалното течение на инстинктивното психично поведение, а ако не сте съгласни, то е срещу вас. Отрицателната позиция също има своите предимства, тъй като ви дава удовлетворяващото усещане, че сте способни да устоите на общото изкушение да се присъедините към колективните предразсъдъци. Такава съпротива може дори да ви подготви по най-ефикасен начин за по-късната твърда убеденост в обратното. Същото важи в обратен смисъл за човек, който се носи по течението на идеите на своето време и среда, без да се пита за тяхната валидност.
Младите хора днес често са обвинявани от по-възрастните, че са завладени от философията на отчаянието. Съгласен ли сте?
Днешните млади хора, доколкото се чувстват революционно настроени, просто осъзнават това, което техните родители и възпитатели не са признавали открито пред себе си – а именно неверието и съмнението в религиозните и моралните представи. При липсата на философски размисъл родителите им са основавали живота си на положителни и практически убеждения от изцяло материалистичен и рационалистичен тип, подкрепяни в тази си позиция от огромното влияние на науките.
Един от най-впечатляващите примери е съвременната физика, която най-накрая признава атома за космическо единство. Подобно откритие би могло да задоволи желанието ни за единение, интеграция и цялостност, но днес вече знаем за повече от трийсет по-малки частици, съставляващи целостта на атома. Това е типично за това, което се случва в науката за природата; тя никога не води до просто единство и цялост, а до множественост и разделение на – да използваме източния термин – „десет хиляди неща“. Това е точно обратното на интеграцията в единството и целостта на индивида, както и на космоса.
По-възрастното поколение днес наблюдава с учудени очи своите деца и тяхното повече или по-малко любопитно поведение. Но децата предпочитат да живеят неизживения несъзнателен живот на своите родители, това, което родителите им не са знаели, не са се осмелявали да признаят и са отричали, че съществува, понякога противно на трезвата си мисъл.
Дори днес образованието като цяло все още не е открило, че за педагогически цели би било много по-важно да се познава родителската, а не детската психология. Родителите не бива да се учудват на нищо друго освен на собствената си наивност и незнание на собствената си психология, която на свой ред е реколтата, посята от бабите и дядовците – наивност и незнание, носещи проклятието на неосъзнатостта в неопределено бъдеще. Моят отговор на този проблем е: образование на възпитателя – или училища за възрастни, които никога не са били обучавани за изискванията на човешкия живот след четирийсетте.
Кои според вас са повече или по-малко основните фактори, обуславящи щастието в човешкото съзнание?
- Добро физическо и психическо здраве.
- Добри лични и интимни отношения, като тези в брака, семейството и приятелството.
- Способност за възприемане на красотата в изкуството и природата.
- Приемливи стандарти на живот и задоволителна работа.
- Философска или религиозна гледна точка, способна да се справя успешно с превратностите на живота.
Разбира се, както стандартът на живот, така и работата зависят до голяма степен от разумността на очакванията и отговорността на човека. Екстравагантността може да причини както щастие, така и нещастие. Наред с философските или религиозните възгледи трябва да има и съответен практически морал, тъй като без него както философията, така и религията са просто приказки без конкретни резултати.
Списъкът на факторите, определящи нещастието, би бил много по-дълъг! Онова, което не харесвате и от което се страхувате, сякаш само ви чака, а онова, което търсите и желаете, сякаш е най-изплъзващото се – и когато най-сетне го намерите, то лесно може да се окаже не съвсем безупречно. Никой не може да постигне щастието чрез предварителни идеи, по-скоро трябва да го наречем дар от боговете. То идва и си отива, а това, което ви е направило щастливи веднъж, не е задължително да го направи и друг път.
Всички фактори, за които обикновено се приема, че създават щастието, при определени условия могат да доведат до обратното. Колкото и идеална да е ситуацията, в която се намирате, тя не гарантира непременно щастие. Едно сравнително леко нарушаване на биологичното или психологическото ви равновесие може да е достатъчно, за да унищожи щастието ви. Никакво добро здраве, никакви благоприятни финансови условия, никакви безпроблемни семейни отношения не могат да ви предпазят например от неописуема скука, която може да ви накара да приветствате дори промяната в обстоятелствата, предизвикана от не особено тежко заболяване.
И все пак вие твърдо вярвате във възможността за щастие в живота – дори в брака?
Най-неуловимото от нематериалните неща! Както и да е – едно е сигурно: в течение на една година има толкова нощи, колкото и дни, и всяка от тях е толкова дълга, колкото и другата. Дори щастливият живот не е без известна доза мрак, а думата „щастлив“ би загубила смисъла си, ако не се балансираше от тъгата. Естествено, разбираемо е, че търсим щастието и избягваме нещастните и неприятни случаи, въпреки че разумът ни учи, че подобна нагласа не е разумна, защото поражда собствените си цели – колкото повече съзнателно търсиш щастието, толкова по-сигурно е, че няма да го намериш. Затова е много по-добре да приемаме нещата такива, каквито се случват с търпение и хладнокръвие. В края на краищата може би от време на време в торбата с подходящи и неподходящи подаръци на Фортуна ще има нещо добро, щастливо или приятно за вас.
(Доктор Юнг се наведе и вдигна от тревата шапката си и старинния си бастун от Малака. Коментирах резбата на тежката сребърна дръжка на бастуна.)
Да, това е стара китайска дърворезба. Погледни, виждаш, че това е дракон, а на опашката му има цвете със скъпоценна перла в него. Това е алюзия за стария символ на алхимиците – змията, която захапва опашката си, но драконът, разбира се, е китайският символ на щастието. Той винаги преследва това цвете, обикаля около пръчката, но никога няма да го хване, защото то е на опашката му. Наистина той по-скоро прилича на онези, високомерните, за които говорих, а?
Книгата „К. Г. Юнг. Интервюта и срещи“, от съставителите Уилям Макгуайър и Р. Ф. К. Хъл, можете да закупите чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
