Just Cause 2

Pinterest LinkedIn +

Жанр: Third Person Action
Година: 2010
Произв./Изд: Avalanche Studios/Square Enix
Платформа: PS3 | X360 | PC

За играта:

 

Съчетанието на класически екшън от трето лице и аркадно управление на превозни средства насред един огромен, жив и пълнокръвен свят отдавна вече не е запазена марка на Grand Theft Auto серията. И въпреки че на този етап нито една игра не е достигнала комплексността на GTA IV, няма как да не признаем, че сред "последователите" на Голямата Автомобилна Кражба има някои наистина добри попадения. Такова беше и излезлият през 2006 година Just Cause, който пренесе играчите сред тропическия рай на измислената държава Сан Есперито в ролята на агента под прикритие Рико Родригес.

 

Четири години по-късно Рико се завръща с гръм и трясък в едно повече от адекватно продължение. Поне на геймплейно ниво. Сценаристите и озвучителите зад микрофоните са се гмурнали целенасочено в дебрите на посредствеността в опит да предложат преднамерено долнопробно забавление в стилистиката на – примерно – проекта на Тарантино и Родригес Grindhouse. На моменти шегата се е получила, друг път не, но така или иначе историята е последна в списъка с причини, заради които би трябвало да играеш Just Cause 2.

 

 

Визия и звук:

 

Just Cause 2 може и да не е новият Crysis що се отнася до технически постижения, но мащабът на играта, различните климатични условия, през които ще преминеш и простичкият факт, че тук няма фонови гледки, изпълняващи ролята на декор, защото можеш лично да достигнеш всяка една точка от картата, правят новите приключения на Рико наистина впечатляващи.

 

Вече споменахме за озвучаването – абсолютно долнопробно. Ако си търсиш сериозна и добре разказана история с пълнокръвни персонажи – търси ги другаде. Иначе експлозиите и изстрелите звучат добре, което е и най-важното.

 

Геймплей:

 

Тук основните моменти са два – непрестанна игра с физиката и повсеместна разруха. Основното забавление е генерирането на трупове, превръщането на сградите в руини, взривяването на всичко експлозивно, попаднало пред погледа ти и свръхадреналиновите каскади. Въпреки богатия набор от превозни средства и още по-богатия арсенал най-важният геймплеен елемент си остaва куката на Рико, с която героят ти може да се закачи и придърпа към всеки обект в играта или пък да прикачи два обекта един към друг. Искаш да се качиш на борда на летящ във въздуха хеликоптер и да изхвърлиш пилота? Нямаш проблем. Искаш да завържеш някой нещастник за газова бутилка и с един добре премерен изстрел да го пратиш да се рее из въздуха преди неминуемата експлозия да го превърне в кърваво облаче? Действай. Just Cause 2 е игра, която всячески насърчава импровизациите.

 

 

 

Като бонус поредната измислена държава, където е пренесено действието - Панау - е огромна по размери и обхваща игрална територия от хиляда квадратни километра. Което си е впечатляващо, откъдето и да го погледнеш. Ако случайно се отегчиш от екшъна, можеш просто да се разходиш и да се полюбуваш на впечатляващия пейзаж – от заснежените планински върхове до идиличните плажове.

 

Пътьом можеш и да взривиш това-онова – в крайна сметка такава е основната идея. Както казах в началото, историята е на последно място в списъка с неща, заради които ще играеш Just Cause 2. Най-забавното тук са интервенциите с околната среда, богатият терен за експерименти, в които куката ти взима дейно участие и разнообразните начини за сеене на разруха и смърт. Играта на практика ти предлага един огромен пясъчник, на който да развихриш фантазията си и да се позабавляваш като хлапе.

 

 

Плюсове:

- Огромен свят за изследване и богати възможности за импровизация. Резултатът е уникално усещане за свобода;

- Геймплейното време може да варира между двадесетина (толкова са нужни, за да преминеш през сюжетните мисии) до стотина часа, ако решиш да откриеш всички тайни на Панау;

- Впечатляваща с детайлност и мащаб визия.

 

Минуси:

-  Долнопробно озвучаване и още по-долнопробна история. Just Cause 2 забавлява по един безкрайно старомоден начин, който може и да не се понрави на играчите, свикнали със съвременните тенденции, размиващи границите между игрите и филмите, демонстрирани в Splinter Cell: Conviction или Heavy Rain.

Сподели.