Думите ѝ станаха предизвикателство за мен, макар и казани само по телефона, не лице в лице. Писах тази книга с любов и упорство. Събирах всичко – от архиви, книги, сборници, преса. Пишех, триех, пренаписвах. И точно, когато мислех, че съм я завършила, попаднах на разследването за катастрофата с Ту-134. Болката беше такава, сякаш загубих близък човек. Но това беше нужно, за да завърша портрета ѝ – плътен, жив, истински.
Коя беше Жулиета Шишманова?
За възпитаничките си – строга, но обичана. За колегите – революционер с визия. За България – жената, която изведе страната ни на световната карта на художествената гимнастика.
Книгата е опит да се съхрани паметта – да върнем Жулиета такава, каквато беше: вдъхновяваща, отдадена, незабравима.
Весела Люцканова (1935) е българска писателка, редактор, книгоиздател. Родена в София, но израства в Ловеч. В столицата завършва Висшия инженерно-строителен институт. Работи като проектант, асистент, заместник-директор на Литературния фонд към СБП, редактор във вестник „Строител“ и издателство „Народна младеж“. След 1989 г. създава частното издателство „Весела Люцканова“. Автор е на над 30 книги, от които 15 романа. Преводи на нейни творби са издадени на много езици.
Откъс
Кая се въоръжи с търпение. Слънцето вече я бе стоплило, издигнало се доста високо в небето, идваше ѝ да смъкне горнището на анцуга си, но не го направи, под него нямаше друго, дори камизолка, а и не искаше да наруши с нищо потъналия в тъжни спомени мъж, дори не смееше да помръдне на камъка, усетила вече и неудобството му. Въздъхна и той отново я погледна, но не бе убедена, че я вижда. Тогава се осмели да го запита, пресмятайки наум:
– Колко години са минали от... катастрофата? – а той просто повдигна рамене и каза:
– Не зная... Не съм ги броил... Колкото и да са минали, ще я чакам докато съм жив! Толкова малко сме били заедно! И я ревнувах от всички, и от баща ми, той беше луд по нея, но смяташе, че тя е луда по мен, а всъщност... бе напълно и изцяло отдадена единствено на момичетата си, които тренираше. Седял съм с часове да ги гледам и толкова съжалявах, че не съм се родил момиче като по-голямата ми сестра, за да тренирам и аз с тях, те също смятаха, че тя е луда по мен, ще ви покажа и една наша снимчица, винаги я нося в себе си – и бръкна в джоба на ризата си, за да ѝ я подаде. – Появил съм се някъде между двете световни първенства на любимката ѝ и според нея също съм бил нейната гордост, радостта на живота ѝ, надеждата ѝ... както винаги ми е твърдяла и самата тя, а толкова малко време ми отделяше...
Кая пое снимката на жена, вдигнала високо красиво може би две или тригодишно хлапе, и двамата щастливи и усмихнати, профилът на жената смътно ѝ напомняше за някоя позната, тежката коса, стегната в опашка и падаща зад гърба ѝ, някога може би я бе виждала, отдавна, много отдавна, опита се да открие и някаква прилика между нея и мъжа пред себе си, не можа и запита:
– С какво се е занимавала? – а той зяпна от учудване.
– Не я ли познахте? Майка ми, Жулиета... нея всички я познаваха, – а Кая веднага допълни презимето ѝ. И изохка като си припомни колко шум вдигна онази катастрофа. И колко много въпроси повдигна, колко вълнения и как не се усети веднага след като той спомена за самолета ковчег, така го бяха нарекли тогава, полетът бе до Полша, а бе катастрофирал до Враца. В какво ли не се съмняваха тогава, за какво ли не се шушукаше. Твърдеше се, че няма нито един оцелял. Черната му кутия не била намерена. Някои дори се опитали да поразровят историята около катастрофата, всичко вдъхвало съмнения. Явно не са успели или са били предупредени да не си пъхат гагата, където не трябва. А Ванга наистина бе предсказала, че всички са живи и един ден ще се върнат и то по вода, та нали тя не бе грешила нито веднъж и всички ѝ бяха повярвали. Дали просто е искала да вдъхне надежда в покрусените от скръб съпруг и син, на дъщеря ѝ, на момичетата, които е тренирала и на безбройните ѝ фенове? Кой можеше да ѝ отговори на този въпрос сега? И Ванга вече не беше сред живите. Погледна отново мъжа, той бе прехапал устни като че ли бе готов да замълчи завинаги. Ала изведнъж тя се изненада на самата себе си, добила смелост да зададе въпроса:
– И оттогава вие я чакате да се появи... по вода и защото тук е нейният роден дом? Лято след лято? От 1978-мата... – припомни си неочаквано. – Толкова много години досега?
– И какво от това? – погледна я мъжът с блеснали от гняв очи, готов и да спори. – Тя ми обеща да се върне и винаги е спазвала обещанията си. И ще я чакам, докато съм жив! А и Ванга... нали не греши?
Кая мъчително преглътна, нямаше точно тя да му отнеме надеждата. От закона знаеше, че изчезналите за повече от седем години ги обявяват за мъртви. А се е случвало и понякога някои от тях да се появят по-късно... живи.
И изведнъж той скочи на крака, едва не я изплаши, беше твърде висок, прекалено едър, вече понапълнял леко, но движенията му бяха твърде енергични и толкова... внезапни, направо непредсказуеми. Дали пък не бе загубил наистина ума си от мъка по изчезналата? И без да съзнава се отдръпна, едва не падна от камъка. Той не забеляза, а задъхано изрече, вперил погледа си през маранята в силуета на стария град:
– Бих могъл още сега да ви отведа до центъра на града, където на постамент е барелефът ѝ. Съгласна ли сте? Мога да ви покажа и родната ѝ къща, където живях и аз след като... – той се поприведе, за да отупа пясъка от своя панталон или да не види помръкналото му лице, а тя се поколеба, макар че се изправи и огледа критично анцуга си, твърде размъкнат и извехтял за препълнения с чуждестранни туристи от къде ли не курортен град. И отново онази еретична мисъл премина като светкавица през ума ѝ и Кая потръпна. Бе само за миг, та нали и сам я предупреди да не го мисли за луд, и тя му бе повярвала. И му се усмихна толкова сърдечно като на най-близък приятел.
– Да тръгваме!
Направи първата крачка след него и вече си представяше как би могла от всичко, което той ѝ разкаже, а и сестра му, а и девойките, които е подготвяла с упорит труд и с пълно доверие във възможностите им, да възкреси историята на тази невероятна жена, всеки да може да я усеща жива от плът и кръв, нея, отдала се напълно на художествената гимнастика и създала чудото на първите златни български момичета.
Книгата „Жулиета и другите“, от Весела Люцканова, можете да закупите с 20% отстъпка, чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
