Джорджо Вазари (1511–1574) е роден в Арецо, Италия, но е живял и творил предимно във Флоренция, където е и починал на 62 години. Вазари е живописец и архитект, но остава в историята повече като писател и биограф заради забележителните си „Животописи на велики художници, скулптори и архитекти“ – биографична книга в три части, посветена на живота и творчеството на италианските ренесансови творци.
В том 3 на безценната му творба в български превод ще намерите животописите на велики творци, които белязаха изкуството на целия свят: Джото, Донатело, Леон Батиста Алберти, Гоцоли, Верокио, Антонио и Пиеро Полайоло, Перуджино, Джорджоне, мадона Проперция де Роси и Тициан. Сборникът започва с биографията на Джото; Вазари подчертава неговата основна роля в изкуството особено заради окончателното скъсване с византийския стил и въвеждане на рисунък, близък до природата. Последен тук – но не и по важност – е колоритният Тициан, смятан за равен по популярност с Микеланджело и Рафаело и споменаван от импресионистите като извор на вдъхновение. В тома ще намерите и цветни приложения със знакови творби на споменатите творци, което илюстрира и допълва текста за тяхното творчество.
Джорджо Вазари е роден на 30 юли 1511 г. в Арецо, Италия. През 1524 г. отива във Флоренция и работи при Андреа дел Сарто и Микеланджело. След пътешествие до Рим (1529), където се запознава с творби на Рафаело, Вазари се връща във Флоренция и постъпва на служба при Медичите.
През 1561 г. основава Художествена академия с Великия херцог и Микеланджело начело и 36 художници за членове. Построява двореца „Уфици“ (1560 –1585) за административен офис на флорентинските магистрати (коридорът „Вазари“ свързва двореца „Уфици“ с двореца „Пити“; там днес са окачени портрети на много известни художници). Той е автор на много от фреските в двореца „Векио“ във Флоренция и Кралската зала във Ватикана (1571–1573).
Вазари остава в историята повече като писател, отколкото като художник, заради забележителните си „Животописи на велики художници, скулптори и архитекти“ – биографична книга в три части, посветена на живота и творчеството на италианските ренесансови творци. И до днес изследователите черпят от неговия труд основни сведения за съдбата на Микеланджело, Джото, Леонардо да Винчи, Фра Анджелико, Филипо Липи и редица други.
Умира във Флоренция на 27 юни 1574 г. на 62-годишна възраст.
***
Джото
Папа Бенедикт XI решил да покани Джото да направи някои картини в катедралата „Свети Петър“. Така той изпратил един от своите придворни от Тревизо в Тоскана, за да види що за човек е Джото и какви са неговите произведения. Този довереник дошъл с двойна цел – да види Джото, но и да опознае отблизо и други отлични флорентински майстори в живописта и мозайката, тъй като вече бил разговарял с много творци в Сиена. След като получил рисунки от тях, той пристигнал във Флоренция и една сутрин отишъл в ателието, където Джото работел, и му обяснил намеренията на папата. Пратеникът искал сам да прецени произведенията му и накрая го помолил да нарисува нещо, което да изпрати на Негово Светейшество. Джото, който бил много образован човек, взел лист хартия и като потопил четката си в червена боя, притиснал лакътя си към тялото си, сякаш оформял пергел, и завъртял ръката си, нарисувал кръг, толкова правилен и равномерен, че бил чудесен за гледане. След като направил това, казал на придворния с усмивка: „Ето рисунката.“ Смаян, пратеникът запитал: „Дали не мога да получа още една рисунка освен тази?“ „Това е предостатъчно“, отвърнал Джото. „Изпрати я с останалите и виж дали ще я оценят.“ Довереникът, виждайки, че не може да получи друга, си тръгнал много недоволен, подозирайки, че му се подиграват. Въпреки това, изпращайки другите рисунки на папата с имената на тези, които са ги изпълнили, той изпратил и рисунката на Джото, описвайки как е нарисувал кръга, без да движи лакътя си или да използва пергел. От това папата и проницателните придворни разбрали, че Джото е надминал всички останали художници на своето време и превъзходството му над тях е огромно. Новината за това се разпространила и възникнала поговорка, която и до днес се използва за обръщение към кръглите глупаци: „Ти си по-кръгъл от О на Джото.“ И тази поговорка може да се нарече остроумна и точна не само заради случката, от която е възникнала, но още повече заради двусмисленото ѝ значение, защото в Тоскана наричат „кръгли“ не само фигури, които имат формата на идеален кръг, но и хора с бавен и плитък ум.
И така, гореспоменатият папа го поканил в Рим, където, след като му оказал големи почести и признал неговите заслуги, му възложил да нарисува в апсидата на „Сан Пиетро“ пет сцени от живота на Христос, а в ризницата – самия главен образ, който той изпълнил с такова внимание, че никога повече толкова прецизна творба с темпера не излязла от ръцете му. Заради това папата, доволен от услугите му, заповядал да бъде възнаграден с шестстотин златни дуката и освен това му оказал толкова много благосклонности, че за тях се говорело в цяла Италия. За да не пропусна нищо, отнасящо се до изкуството и достойно за памет, ще кажа, че по това време в Рим живял голям приятел на Джото, Одериджи д‘Агобио, отличен миниатюрист, който по заповед на папата украсил с миниатюри много книги от дворцовата библиотека, сега предимно изгубени във времето. А в моята книга със стари рисунки са останали някои произведения на този наистина достоен човек. Вярно е, че много по-добър майстор от него е бил миниатюристът Франко от Болоня, който за същия папа и за същата библиотека е изпълнил много чудесни неща. Тяхната красота и превъзходство могат да се видят във вече споменатата моя книга със скици за картини и миниатюри. Сред неговите рисунки има много добре изпълнен орел и красив силен лъв, чупещ дърво. Тези двама отлични миниатюристи са споменати от Данте в 11-а глава на Чистилището, където за суетните се говори в следните стихове:
О – казах аз, – но ти си Одеризи,
на Губио гордост, чест за всяко изкуство.
Да носиш слава си призван чак във Париж.“
А той: „Не, братко, палитрата на Франко Болонезе
е по-достойна.
За него най-голяма е честта,
за мен – частицата по-малка.
Когато папата видял тези произведения, стилът на Джото му харесал безкрайно и той му заповядал да нарисува сцени от Стария и Новия завет из целия „Сан Пиетро“. И така, след като ги започнал, Джото изпълнил афреско ангел, висок седем лакътя, разположен над църковния орган. Изписал и много други картини, някои от които са прерисувани или реставрирани в наши дни от други творци. Няколко били унищожени, други са пренесени от старата сграда на „Сан Пиетро“ по време на издигането на новите стени. И така той продължил дори с тези под органа, като например Мадоната, нарисувана на стената, която, за да не бъде унищожена, била изсечена от стената и след като укрепили същата стена с греди и желязо, била извадена, а после поставена заради красотата си на точното ѝ място. То било определено от изключителния вкус, от благородството и от любовта към отличните произведения на изкуството на месер Николо Ачаюоли, флорентински учен, който разположил това произведение на Джото сред други афрески и съвременни картини. От ръцете на Джото е изваяна и мозайката на кораб над трите врати на портика в нартекса на „Сан Пиетро“, наистина чудесна и заслужено хвалена от всички ценители. Творбата е оценена високо не само заради дизайна, но и заради майсторското изображение на апостолите, борещи се по различни начини с морската буря, докато платното се развява от ветровете, образувайки точно такава изпъкналост, каквато би се образувала в действителност. И наистина – много е трудно да се създаде от парчета стъкло такова единство, каквото виждаме в светлините и сенките на тази огромна творба, която ни внушава усещането, че едва ли би могло всичко това да бъде постигнато с четка. Съвършено е представен и рибарят, който лови риба на скалата; в стойката му е изобразено изключителното търпение, характерно за това занимание, а на лицето му – надеждата и желанието за улов. Под тази творба трите малки арки, изрисувани с фреска, са почти изцяло повредени и затова няма как да кажа нещо повече за тях. Мога само да обобщя, че тази творба напълно заслужава похвалите, които ѝ се дават от художниците по целия свят.
Книгата „Животописи на велики художници, скулптори и архитекти. Том 3“, от Джорджо Вазари, можете да закупите, с 20% отстъпка, чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
