Няколко дни след изключителното представяне на Stampin’ Ground пред българската публика публикуваме интервю, което те дадоха специално за посетителите на Аvtora.Com.
Минути преди запомнящото се свирене на англичаните, във Военен клуб – София, Димитър Битолски разговаря с трима от членовете на Stampin’ Ground – Мобс (китари), Бен (бас) и Нийл (барабани).
.: На колко години бяхте когато сформирахте групата?
Мобс (китари) - Оо, това беше през 1995, имайки предвид че съм роден през 1968, значи съм бил на около 27 години. Определено не бях първа младост.
.: Чия беше идеята за сформирането на бандата, можеш ли да ми дадеш малко подробности, факти?
Мобс - Ами бяхме аз и Йън, старият ни басист. Заедно с него се занимавахме с музика от доста време, свирили сме заедно в групи, разбира се не толкова сериозно, училищни банди, знаеш как е. В началото на 90’те слушахме много групи от сорта на Snapcase, преди това Judge, и така, решихме да започнем нещо сериозно.
.: В какви банди сте се подвизавали преди SG?
Мобс - Ами, с Йън, както казах свирехме заедно, сегашният ни барабанист Neil свиреше с Unite (брутална new school група от южен Лондон), с Benediction, въобще абсолютно всички се интересувахме и свирехме този тип тежка музика.
.: Оригиналният ви басист Ian Blackfish реши да се оттегли от групата, за да се грижи за семейството си, чувства ли се липсата му сега?
Мобс - Ааа, старото копеле ни лазаше по нервите, добре стана, че се махна...шегувам се разбира се. Всичко просто беше съвсем очаквано, ние знаехме, че е въпрос на време той да се оттегли и да се отдаде на семейния си живот, лейбъла и т.н. Ние имаме огромен респект към Йън, все пак той е една от основите на групата и благодарение на него израснахме толкова много през годините от музикална гледна точка, той е от главните виновници за прогреса ни. .: Тези промени в групата, Ade (ex. барабанист) бе заменен от Neil, а пък сега си имате и нов басист – колко време отне на новите членове на групата да свикнат, да се допълнят към групата, към музиката?
Нийл (барабани) - Обшо взето, всичко стана много бързо. Познавахме се от доста време, съшо така и каква музика правят SG, така че машината заработи отново на пълни обороти за много кратко време. Вече съм в групата малко повече от година и половина, но имам чувството, че винаги съм свирил с момчетата.
Бен (бас) - И при мен положението общо взето беше като при Нийл. Просто момчетата ми предложиха да свиря с тях за постоянно, след като Йън се оттегли, и понеже сме добри приятели от доста време, веднага приех. За мен е чест, пък и ми доставя оргомно удоволствие да съм част от SG.
.: За лондонското LBU (crew, в което са включени около 8-9 групи, повечето от южен лондон, характеризиращи се с тежкия си метъл/хардкор и с това, че всички са и се определят като голямо семейство) – познавате се с хората, с музиката, какво бихте казали за това лице на лондонската сцена?
Нийл - Ха, интересен въпрос...С почти всички сме много добри приятели, познаваме се от доста време винаги сме си помагали, даже неведнъж сме взимали Knuckledust на турне с нас. Сигурни сме, че добре познаваш тази група, те са страхотни момчета, както и другите от LBU. Това са хората, които подържат лондонската, пък и до голяма степен английската сцена свежа и на добро ниво. Както се казва, винаги сме вървяли напред ръка за ръка, определено това е лицето на солидната, типичната лондонска сцена.
.: Новият албум – колко време ви отне, за да го завършите окончателно, доволни ли сте от това, което се получи?
Мобс - Да, доволни сме. Наистина, отне ни доста време, все пак почти 3 години минаха от предишния ни албум (Carved From Empty Words), но пък всичко си заслужаваше, защото звученето, самите нови парчета са точно това, което искахме и към което се стремяхме. Потрудихме се здраво и скоро ще чуеш крайния резултат и на живо.
.: Самите вие, бихте ли се наели да класифицирате музиката, стила на новия албум, да го сравните с някои от предишните си издания?
Мобс - Виж, аз не съм от типа хора, които обичат да слагат, така да се каже, етикет на музиката си. Виж примерно, групи от сорта на Snapcase, Earth Crisis, това за мен си е метъл. Ако трябва да сме честни, “A New Darkness Upon Us” си е метъл албум. Той безспорно съдържа голяма част от старите ни характерни елементи, но може би факта, че израстнахме много като група и стил, а пък и това, че новият албум е направен от професионалисти, кара доста хора да се замислят всъшност каква група сме ние, кава музика свирим. Най-важното е, че както на нас пък и досега и на феновете, които чуха новите песни и на живо, им харесва.Това е.
.: Предишният албум – „Carved From Empty Words” – мислите ли, че това беше истинският пробив на групата, все пак го издадоха “Century Media”, голям лейбъл, нови възможности за вас?
Мобс - Ами да, може така да се каже. Century Media всъщност не са чак толкова мащабен лейбъл, в такъв смисъл, че са далеч от комерсиалността, но пък работят с доста групи. Наистина ни помогнаха много, отнасяха се с нас като с истински професионалисти и нагласата им, както и очакванията за „Carved From Empty Words” наистина бяха такива, че да се получи една изпипана, добре направена и разбира се, завършена докрай продукция. Както и стана в последствие, за което сме им благодарни.
.: Много често, репортите за вашата група съдържат понятията метъл-хардкор и метълкор като определящи. Как бихте коментирали това?
Нийл - Макар, че за нас това са малко различаващи се понятия, ние сме напълно съгласни и приемаме тези определения съвсем нормално. Всеки има правото да даде своето определение за определен тип свирене, така че нямяме нищо против.
Бен - Сигурно доста си чел по списания като Metal Hammer и Kerrang! Точно тези определения. Нямаме нищо против тях, те имат своето значение, но най-важното е какво ние мислим, а то е че правим това, което искаме и ни харесва и сме доволни от резултатите.
Мобс - Mетъл-хардкор или метълкор, наистина не е от голямо значение, пак казвам всеки има правото на мнение. Ние определено сме хора които произлизат от хардкор среди и не само от музикална гледна точка, хардкорът има огромно влияние и значение за нас, та дори, че звученето ни е ,определено, да е метъл.
.: Кой пише музиката и кой се занимава с писането на текстовете? За какво пишете, и какво мислите, кое е важно за SG – самата музика, самото послание или и двете?
Мобс - Музиката се пише главно от мен и Йън, предишният ни басист, който също учавства и в създаването на новия албум. Разбира се и другите от групата помагат, всички правим всичко заедно. Текстовете ги пишеха Йън и нашия фронтмен Адъм, а отскоро си ги пише само Адъм. Определено, сме от тези групи, които нагласяват текстовете по предварително написаната музика, това разбира се не омаловажава посланието по никакъв начин. Сам си разбрал, повечето от текстовете са свързани със съвсем открояващи се проблеми на обществото, в което живеем. Става въпрос на неща от живота, от всекидневието, които ни правят впечатление и искаме да отразим в нашата музика, било то позитивни или неативни, май в повечето случаи – негативни. Имаме също така доста текстове, които са си чисто свързани с политиката, по-точно против нея, разяждането на системата, такива работи.
Бен - Мобс е прав. Музиката при нас си върви редом с посланието, това е начина, по който се изразяваме, отстояваме позициите си. Не сме от групите, които проповядват определени концептуални послания. Също влагаме смисъл в текстовете си, но не проповядваме, просто изказваме лично мнение, начина, по който ние виждаме и приемаме нещата от живота. Има съгласни и несъгласни, и винаги ще ги има. Ние мислим, че всеки има правото на свободно изразяване, нашето се съдържа в музиката ни.
.: Групата ли е основното или единственото ви занимание? Full-time банда ли правите или работите и другаде за да се издържате?
Мобс - Ами надявам се съвсем скоро да спра да работя и да се занимавам изцяло с групата. Всички в момента работим и отделно от групата, но сме вече към края на това. Надяваме се много скоро то да приключи, защото нещата покрай групата точно в момента са належащи, издадохме нов албум и ни предстоят толкова много концерти, няма да има начин да съчетаем двете неща. Всички работим за да се издържаме открай време, научили сме се да се трудим, но пък от друга страна не се срамуваме да си признаем, че би било страхотно да се издържаме от това което ни кефи да правим, а имено музика.
.: Ще си позволя да цитирам част от една ваша песен от предишния албум – „but if sXe is about anti-obsession, isn’t being obsessed with sXe missing the point” – какво мислите по въпроса, какво означава понятието стрейтедж за вас?
Мобс - Уау, не очаквах! Виж сега – лично аз, повече от 10 години не съм пушил, пил, не съм взимал никакви наркотици, но пък и никога, абсолютно никога не съм излизал на сцената с нарисуван хикс на ръката и не съм проповядвал стрейтедж с музиката си. Нямам против това разбира се, има всякакви хора, ако искаш да си част от групата, чудесно, изборът си е твой, бъди част от тези, които проповядват. Моето лично мнение е, че стрейтедж е нещо лично, нещо, което всеки сам решава за себе си и разбира се не бива да бъде съден за това какво е избрал. Сигурен съм, че сам знаеш за това, че стрейтедж е доста деликатна и бих казал болнава тема за Лондон и сцената там.
.: Личи си, че доста ви харесва да свирите на живо. Това ли е най-добрия начин за изразяване същността на SG?
Мобс - Няма спор по този въпрос. Ние страшно много се кефим да свирим на живо. Страхотно е. Да, това е нашата, бих казъл, най-силна страна – концертите. А пък и това е най-добрия начин за хората, които идват на концетрите да са съпричастни към нас, да разберат всъщност за какво става въпрос в нашата музика. Чувството, адреналинът, да гледаш как хората се забавляват от това, което и на теб ти харесва да правиш – не мога да го опиша с думи. Ти поне си виждал, тази вечер ще го усетиш пак.
.: Имате ли предпочитания, за това къде свирите – Съединените Щати или Европа? Въобще, харесва ли ви да сте на турне дълго време?
Мобс - Навсякъде, където сме били досега е било просто фантастично. Наистина ми е трудно да се досетя за концерт, от който да имаме лоши спомени. Няма значение, било то Щатите или у дома в Англия, хората навсякъде са ни приемали изключително добре и винаги е било супер. Свирим навсякъде, без значение къде, най-важното е да се забавляваме, както ние, така и хората които идват на концертите ни. Сигурни сме, че и тази вечер ще бъде запомняща се. От доста време се обсъждаше нашето евентуално идване тук и най-после дойдохме.
.: Ако можехте да избирате къде да свирите, какво бихте предпочели – The Underworld (малка зала за около 500-600 човека в Кемдън Таун, Лондон), The Astoria (залата с може би най-доброто озвучаване в централен Лондон - макс. капацитет от 2400), или The Docklands Arena (огромна зала за около 14000 човека в индустриалната част на южен Лондон)?
Мобс - Ооо човече, The Docklands Arena, в никакъв случай, звука там е гаден. Определено предпочитаме The Astoria, там наистина е чудесно, и озвучаването е на ниво и самата зала е компактна, може би това бихме избрали. Е, разбира се в началото свирехме предимно в малки клубове, но това е нормално пък и ни харесваше. Не, че сега не ни харесва, просто сега нещата седят по друг начин, има си определени хора, които ни организират концертите, на които това им е работата.
.: Участията ви като съпорт на групи с различни фенски аудитории – подгрявали сте както за A.F.I., така и за Sepultura и Soulfly – Помага ли ви това да имате нови и повече фенове?
Мобс - Ами може би да. Все пак за нас най-важното е хората да ни харесват пък било то метъл или пънк фенове, няма значение. Не сме ние тези които определяме с какви групи свирим, или по-точно, в повечето случаи не зависи от нас. Все пак досега винаги хората от другите групи, с които сме свирили са се отнасяли много добре с нас, и както ние, така и те ни уважават. Смятам, че това е важното.
.: Искате ли да сте известни, какво мислите за това да бъдеш популярен?
Нийл - Е, разбира се, че искаме да сме известни, но да постигнем това изцяло спрямо това, което ние искаме да правим като музика, без да бъдем насочвани или ограничавани от някой друг, не искаме да ставаме “sell-out” банда, ако ме разбираш какво имам предвид. А пък и ако да станем по-известни би ни помогнало да спрем да работим извън делото на групата, разбира се, че го искаме. Все пак сме минали през доста тежки моменти, научили сме се, така да се каже по трудния начин да постигаме всичко, тъй, че ако това би било в помощ на групата – защо не.
.: За довечера – какво очаквате от концерта?
Мобс - Ами, дано хората ни харесат и всички да си прекарамо страхотно. Ние, безспорно, ще се раздадем там горе, на сцената и дано стане супер лайф.
.: Ще има ли и тази вечер „Стената на Смъртта” (The Wall of Death) – момента, в който разделяте публиката на две и следва.....mosh hard?
Мобс - Разбира се. Това си е част от забавата, винаги го правим, където и да свирим.
.: Ще гледате ли другите банди тази вечер - Hidden, Another Day, Vendetta?
Мобс - O, да разбира се. Все пак не свирим само ние, разбира се, искам да видя и вашите групи.
.: Последни думи – за тези, които дойдоха да ви гледат тази вечер, за българската сцена?
Имали сме шанс да свирим с ваша група, миналата година в Гърция с Last Hope. Aми определено ни хареса, даже си нося тяхната тениска от доста време, е изпрах я няколко пъти все пак. Имам бегли познания от вашата сцена, но ми прави впечатление че е процъфтяваща и силна сцена. Балгодаря на всички, които дойдоха да ни подкрепят и ви желая успех!
Специално за www.avtora.com, интервюто взе Димитър Битолски
