13 Декември 2018, 14:54

"Икар 2010" - Невинен до доказване на противното

Google+ Pinterest LinkedIn +

Има нещо гнило в Дания и дори не са нужни дългогодишни наблюдения върху церемонията по раздаването на Икарите, за да усетим, че онова, което се случва зад кулисите на българския театър вече е и на сцената.

И не "Виновен или не", а "Да бъдеш или не" бе въпросът на тазгодишната церемония - съд. През 2010 бюджетът на държавните театри вещае трагедии, а заплахата от затваряне на не малко от тях е надвиснала като непредвидена финална завеса. Обратно на очакванията обаче, присъди не бяха раздадени, а поставените въпроси не изненадаха никого с нищо.

Виж снимки от церемонията "Икар 2010" в Народен театър "Иван Вазов">>

На скамейката бяха вечните персонажи на гладния, алкохолизиран актьор, проблемите на остарялата система на щата, бездарието и таланта, мъчителното преструктуриране и ориентиране към пазарен принцип на финансиране... Българският театър върви по пътя на промените с бавни и несигурни крачки от години и липсата на стратегия за развитие на българската култура, която остава празно обещание няколко правителства поред, изобщо не помага да бъде финализирана.

И така, на сцената на 27 март в Народен театър "Иван Вазов" безмилостно лъсна паниката - в засиленото участие на спонсори, в прекалено дългите музикални прелюдии и недовършените скечове между тях, в липсата на шоу, сякаш претупаното раздаване на отличията и половинчатата радост при получаването им. За първи път от години публиката не стана на крака при даването на награда за "Цялостен принос към театралното изкуство" - на театралния композитор Румен Цонев.


Церемонията на 27 март в Народния театър премина под формата на съд. Снимка: Avtora.com

Във въздуха ясно се усещаше онова извинение на невинния, което го прави да изглежда като подозрителен виновен. Дали обаче тази лексика изобщо е адекватна за единственото българско изкуство, което въпреки незавидното състояние на вътрешната си система и играчите в нея, може да бъде конкурентно на европейско и световно ниво?!

Въпросите са много и може би именно заради това, номинациите и наградите тази година сякаш целенасочено бяха разпределени максимално равномерно между столичните и извънстоличните театри.

Така безспорното културно събитие на миналата година - спектакълът "Козата или коя е Силвия" бе номиниран само в една категория и я спечели - "Главна мъжка роля" на Михаил Билалов. Вторият изключително силен спектакъл - "Вишнева градина", стана "Представление на годината" и с това приключиха отличията му.


Призът за "Главна женска роля" отиде при  Мария Сапунджиева за "Моли Суини". Снимка: Avtora.com

За сметка на това, Икари отлетяха към Бургас (награда за "Куклено изкуство" за представлението "Цар Дроздобрад"), Варна (отличие за силен сезон на Кукления театър), Пазарджик (за музиката към "Нирвана" на Асен Аврамов) и Сливен ("Главна женска роля" на Мария Сапунджиева за "Моли Суини").

От столичните театри, с по две отличия си тръгнаха прекрасните "4 стаи" в театър София ("Икар 2010" за "Майсторско техническо осъществяване" и "Сценография") и "Приятнострашно" в Театър 199 ("Икар 2010" за режисурата на Галин Стоев и за драматургичния текст на авторката Яна Борисова).

Съвсем заслужено наградата за "Поддържаща женска роля" отиде при Снежина Петрова за "Гълъбът" на Десислава Шпатова, а най-добрата "Поддържаща мъжка роля", според журито, е на Михаил Милчев във впечатляващото представление на Василена Радева "Грозният" по Мариус фон Майенбург в театър София.


Робин Кафалиев взе наградата на Михаил Билалов - "Главна мъжка" в "Козата или коя е Силвия". Снимка: Avtora.com

И въпреки силната конкуренция в няколко от категориите, за накрая оставям наградата, която бе заслужена от абсолютни всички номинирани. "Икар 2010" за "Дебют" грабна режисьорът на спектакъла "Пухеният" Стайко Мурджев, който пребори актьора Ованес Торосян от своето представление и великолепния Леонид Йовчев, номиниран за ролите си в "Мяра за мяра" на Лилия Абаджиева.

Известна шега е, че ако в деня на страшния съд се намесят български адвокати, процесът ще се закучи. Да се надяваме, че всички обвинения срещу българския театър ще бъдат снети по безболезнен за публиката и българската култура начин, преди да бъде произнесена присъда. За да се случи това обаче, трябва воля за промяна, която в никакъв случай няма да е безболезнена.

И въпреки не особено обнадеждаващите изказвания на сегашния културен министър, остава надеждата, че е възможно дългогодишната реформа, която държи българските театрали в унизително положение, най-накрая да бъда извършена. Тогава ще го бъде.

Виж още снимки от церемонията "Икар 2010" >>

Автор: Елена Пенева, peneva@avtora.com

Сподели.