23 Януари 2019, 01:02

Графитите на Белфаст - гняв, опрян на стената

Google+ Pinterest LinkedIn +

Северна Ирландия винаги е била територия на конфликти. Или поне от момента, в който английският кралски двор е решил, че част от острова трябва бъде населенa с протестанти.

През вековете различията на преселниците и местното население стават все по-ярки, като за краткост и двете страни започват да се разграничават по религиозен признак – едните са католици, а другите - протестанти.


Заради десетки политически манипулации, касаещи избори и места в парламента, се стига до 30.01.1972 г., неделя. Денят, донесъл смъртта на 14 невъоръжени и цивилни души (повечето застреляни в гръб), остава в историята под името Кървавата неделя (The Bloody Sunday). Това пък дава тласък на редица движения за граждански права, Ирландската републиканска армия (IRA) и десетки други доброволни организации като Ulster Volunteer Force, Ulster Defence Association, Ulster Freedom Fighters и т.н.


След дълги години борба за внимание и политическо надмощие, както и в памет на загиналите за безумната кауза, северноирландците създават уникално изкуство – графитите на Белфаст, или така наречените "мюрали" (от англ. "mural" – стенопис, фреска).


Огромните графити са нарисувано послание към света. Това, което местните никога няма да разберат обаче, е, че нито Република Ирландия, нито Великобритания държат на тази земя по начина, по който те държат на нея.


Тематиката на графитите е различна в зависимост от квартала, в който са нарисувани те. Това е възможно най-легитимното предупреждение, което можеш да получиш, влизайки в даден квартал.


Shankill Area е кварталът на работническата класа в Белфаст. Макар малко от жителите му всъщност да работят - повечето са безделници, които се издържат от социални помощи.


В 7 ч. вечерта пропусквателният пункт към този квартал се затваря и ако някой неблагоразумно е останал в очертанията на Shankill Area след този час, е или твърде смел, или въобще не знае къде се намира.


В Shankill Area се случва и един от най-големите "празници" на протестантите - "The Bonfire". Приготовленията за него траят с месеци - всеки от квартала трябва да отчете своя принос към кладата, която се пали ритуално на всеки 12 юли. Така протестантите ежегодно напомнят за победата си над католиците през 1690 г.


Подпалването на кладата и изгарянето на ирландски знамена дава началото на няколкодневни размирици в града - пие се безмерно, бие се в несвяст и недоволството от всичко ражда хиляди сюжети за нови графити.


Всяка година се налага армията да се намесва в потушаването на хаоса - често безрезултатно. Властите са се примирили с факта, че в някои квартали не трябва да се месят и не го правят дори когато е заплашен животът на чужденец.


От друга страна в полицейските редици не би могъл да се вмести католик - в документите, които попълваш при кандидатстване в полицията, изрично отбелязваш дали си католик или протестант. И да не го направиш - това няма как да се скрие в Белфаст.

Както и не е нещо, което можеш да промениш. Ако за други части на света е напълно нормално по своя воля да промениш религията си, това е невъзможно в Северна Ирландия. Не само защото е въпрос на живот и смърт, а и защото фактически местните съвсем не са религиозни. Те не ходят на църква, те просто принадлежат на една от страните в борбата.

Обикновено графитите, нарисувани в памет на "геройски загинал за свободата на Ирландия" човек, се "охраняват" от изрисувани маскирани и въоръжени постови.


С техния образ е свикнал всеки, прекарал поне няколко месеца в Белфаст. Те също те предупреждават за редица неща, които не трябва да правиш или казваш в този квартал.


Образите им красят не само стени, но и плакати с надписи като "Кварталната полиция скоро и във вашия дом", "Внимавайте - хващаме доносниците" или пък "Дядо Коледа е английски доносник". В Белфаст няма нищо по-лесно от това да си купиш маска за глава - струва 3 паунда.


Като цяло ирландците са добри и симпатични хора - до момента, в който не засегнеш болното им място. А за да се ориентираш с какви хора говориш и да започнеш да разпознаваш католиците от протестантите, е нужно време.

Не е препоръчително например, да се движите с тениска с надпис Guinness или да говорите за U2 в източен Белфаст.


Визуалната мощ и непримиримост, която лъха от графитите, често смущава обикновения пешеходец. Има моменти, в които си сигурен, че някой те наблюдава от прозорец или от съседен ъгъл. Не че това е потенциална опасност - просто те държат под око.

И все пак по-голямата част от графитите са се превърнали от обикновени рисунки с послания, в истинско изкуство.


Донякъде цялото това изкуство поддържа съвестите будни - всекидневното припомняне и повтаряне на историята подсъзнателно не ти позволява да забравиш жертвите на конфликта и тяхната кауза.


Има и такива, които могат да те удивят със замисъла и прецизността си. Те освен политически, могат да бъдат исторически, та дори и философски.


В Северна Ирландия абсурдите са много. Като например фактът, че в центъра на Белфаст можеш да си купиш... църква.


Или пък това, че официалната кралска полиция няма право да се намесва в "междурелигиозни" спорове заради волностите, които са си позволили на 30 януари 1972 г. Оттогава полицаите не използват оръжие - разполагат само с гумени патрони. Колите им са огромни, бронирани и съответно много тежки и трудно подвижни.


Целта е безопасността на полицаите, които често са обект на подигравки в Северна Ирландия - колите им се палят, обръщат, полицаите се пребиват. Или пък младежите крадат коли и се надпреварват с опитващите се да ги догонят с най-много 60 км. в час полицейски "Rover"-и.


Това е причината всеки квартал да има т. нар. квартална полиция. Тя раздава правосъдие безкомпромисно - като се започне с показен бой с яйца в центъра на града и се стигне до реално убийство.


Думата "убийство" в Белфаст няма това значение, което ние влагаме в нея. Там убийството може да бъде въпрос на чест. Най-жалко е, когато деца се пребиват до смърт, а полицията няма право да ги докосне дори. Всяка подобна смърт е тема на следващите графити в квартала. Така броят им става безкраен.


Ирланците, и най-вече северноирланците, имат мнение по всеки въпрос. Графитите им изпращат послания почти до всяка точка на света.


Например надписът "Буш не е добре дошъл" е добавен към официалния символ на град Дери - стена, останала от бомбандирана къща, на която е изписано "Вие влизате в свободен Дери".


Ернесто Че Гевара и Нелсън Мандела също са на почит в някои части на Северна Ирландия.


Малко след смъртта на иконата на ирландския футбол Джордж Бест неговият образ украси Източен Белфаст. Като цяло местните издигат в ревностен култ всяка известна личност или значим факт, произлязъл от Северна Ирландия.

Освен Джордж Бест Титаник е непреходната гордост на града - още стоят запазени крановете в реката, които са строили легендарния кораб в началото на 20 век.


Въпрос на чест е да отдадеш стената на дома си на каузата. Ако може цялата - най-добре.


Затова в Белфаст непрекъснато се рисува. Процесът на създаване на "мюрал" е дълъг и охраняван. Когато минеш оттам обаче местните се чувстват задължени да ти разкажат историята на следващия графит.


Въпреки че доста таксиметрови компании предлагат туристически обиколки на някои от кварталите с най-интересни графити, хората съвсем не създават това изкуство за гостите на града. Не е изключено в един момент да им писне от тях и да се случи нещо непредвидимо. Но имайки предвид отношението на местните буйни младежи към изключително малобройната китайска общност в града, скоро колоритните представители на туристическата гилдия няма да щракат усмихнато в Белфаст.  


Можем лаконично да завършим така - католиците в Белфаст са тези, които ще те приемат за добър човек до доказване на противното и ще споделят масата си с теб. Дори няма да ти позволят да ги почерпиш.

А протестантите са тези, които винаги са били в позицията на отбраняващи се заради неестественото им ситуиране в Северна Ирландия от кралския двор. На тях трябва да им докажеш, че си готин - купувайки им каса бира, ти стават приятели... за малко.

И все пак политиката и изкуството са се опитали да обединят идеите си в един позитивен символ. В град Дери - територията, на която се е случила Кървавата неделя - е поставена статуя на двама млади мъже, които, макар че стоят на отделни платформи, си подават ръце.

Това трябваше символично да сложи край на безумната ярост, войната и убийствата между католици и протестанти.


Уви, ръцете им никога не са се докоснали. И познавайки свойствата на бронза - най-вероятно никога няма да го направят.

За Avtora.com - текст и снимки: Елена Георгиева

(Материали за впечатления от актуални събития и/или теми може да изпращате на e-mail info@avtora.com. Най-интересните от тях ще бъдат публикувани в тази секция на Avtora.com)

Сподели.