Един ден в Тадж Махал

Pinterest LinkedIn +

До символа на вечната любов и обратно...

Туристическа цел номер едно в Индия, както и сами можете да се досетите, е Тадж Махал – символът на една вечна любов. Бяхме предвидили да го посетим, като част от програмата си в Делхи. Информацията, която имахме е, че той се намира до град Агра, който е на 200 км от столицата.

Най-лесният и според мен сигурен начин да посетите едно от чудесата на света, е да отидете в някоя от многото местни туристически агенции и да си наемете кола с шофьор. Въпреки че това по българските стандарти е нещо много голямо, в Индия всъщност може да стане за по около 50 долара на човек. Срещу тях обаче се лишавате от доста безсмислено лутане и свеждате вероятността да ви измамят, или да се загубите почти до нула.

Пътешествието започна в 7:00. Учудих се на настояването на шофьора да потегляме толкова рано, но още с тръгването установих, че 200 км в Индия не са точно тези 200 км, с които сме свикнали ние. Огромни цистерни, автобуси, вело-рикши, тук-тук (моторони триколки), автомобили, велосипеди, каруци – всичко това се побира едно до друго на пътя, но не защото той е много широк, а защото плътността на превозните средства е максимална.

За шофирането в Индия може да се напише отделен материал, но е факт, че за да няма катастрофи, средната ни скорост (а ние бяхме едни от най-бързите) бе не повече от 50 км/ч.

В резултат на това пристигнахме в Агра около обяд, а още по средата на екскурзията ни боготворях идеята да не ходим с автобус, или по някакъв друг начин. Щяхме да спестим малко пари, но със сигурност да си загубим много ценно време.

Самият Тадж Махал е на около 10 км от красивото градче Агра. Преминавайки една невидима граница, вие напускате Индия и изведнъж пейзажът се изпълва с много повече познати от Европа неща - огромни количества туристи и всичко съпътстващо една световна туристическа атракция.

Организацията около двореца не се е променила от доста години, надали ще се промени и в бъдеще, така че ще споделя как е в началото на 2010-а – може да е полезно на някой от вас, който ще пътува.

Билети се купуват от специални каси, които са на около 2 км от самия комплекс. Входът за индийци е 10 рупии (30 стотинки), за нас като европейци е 750. Интересното е, че с цел екологичност и за да не се образува смог, около храма не се допускат автомобили, автобуси и т.н.

Начинът за изминаването на последното разстояние е с електрическо влакче, ако го изчакате на касите или пеша.

Първото нещо, което прави впечатление в комплекса е, че поне в началото няма нищо общо с това, което някога си виждал по телевизия, в интернет и т.н. На практика това е голям дворец с високи стени, а въпросният бял мавзолей (най-известната част) наистина е неговото сърце, но докато стигнете до там минавате през редица също много красиви постройки, прекрасен парк, фонтани и какво ли още не.

Най-неприятното е, че наистина има много хора. Ако до тук си нямате гид, то точно в този момент ще се сдобиете с него, дори и да не искате. Някой идва и започва да ви разказва историята, която вие вероятно добре знаете, но не се опитвайте да отпращате хората. По-добре си вземете някой да ви води, дори по-рано, за да може най-вече да ви ориентира по-добре в обстановката.

Когато приключите му дайте някакви пари – обикновено колкото за един обяд – всички ще сте доволни.

Тадж Махал е едно от най-красивите неща, които някога съм виждал. Несравнимо с нищо познато, усещането е още по-силно на фона на мизерията и нищетата около него. Течаща вода, зелени паркове, белият мавзолей – наистина оазис в морето от бедност.

Главната постройка е изработена от бял мрамор, а фасадата й е декорирана с резба и инкрустирани цветни камъни (йеменски ахати, арабски корали, персийски оникс и аметисти). В мавзолея можете да се разходите в централната зала, в която са копия на гробниците на на Мумтаз Махал и Шах Джахан, чиито истински гробове се намират в крипта под самия храм.

Особено важно е да отделите на Тадж Махал цял ден, защото иначе няма да успеете да усетите и половината от очарованието и невероятната атмосфера на мястото.

Колкото до историята за него – вероятно ви е ясна, но все пак: Дворецът-мавзолей е признат за един най-красивите архитектурни монументи в света. Той е построен от императора Шах Джахан за неговата съпруга Мумтаз Махал, починала на 39  годишна възраст, при раждането на 15-то си дете, при това докато придружава мъжа си на военен поход.

В построяването на Тадж Махал са взели участие 20 000 души, а за построяването му са били нужди цели 17 години.

На връщане, ако ви остане време, можете да посетите някое от многото магазинчета в района, предлагащи различни сувенири от белия мрамор, от който е направен и мавзолеят. Пазарлъкът е просто задължителен, не само приемлив.

След това, ако се прибирате към Делхи, ви чакат още поне 4 часа път, които ако сте с автомобил не са някакъв проблем, но прибирате ли се с рейс – не е добра идея да се озовавате на автогарата посред нощ, така че непременно го имайте предвид.

В крайна сметка това бе един от най-запомнящите се дни в живота ми. Да видиш нещо толкова красиво, почти неземно, да усетиш не само гледката, която си виждал още от малък, но и да вдишаш от атмосферата е едно наистина незабравимо преживяване. Пожелавам го на всички.

Автор: Светлин Желев

Виж още снимки от Тадж Махал >>

За да публикуваме вашите пътеписи, впечатления от пътувания и снимки в Avtora.com, пишете на info@avtora.com. Материали от лични блогове ще бъдат публикувани с препратки към тях.

Сподели.