"Внушават ли ни автори?". С този реторичен въпрос известният пиар експерт Евгени Минчев реагира на наградата "Букър", присъдена преди дни на романа "Времеубежище" на писателя Георги Господинов. Минчев сравни наградата с "Евровизия" и аргументира мнението си, че тя е единствено и само политкоректен реверанс към българския автор и нищо повече! Ето какво точно сподели светският лъв в социалните мрежи:
Евгени Минчев
/лично мнение/
Колко трябва да си невеж, че да се възторгваш от една награда, независимо британска или афганистанска е тя. Награди под път и над път, награди за писателски стопаджии, награди за временни авторски убежища. Хрониката на тази предизвестена награда дойде от толкова наколенски статии, та не остана съмнение в мен, че това е нещо подготвено и нетърпеливо внушавано. Нито се възхищавам, нито се гордея, че българин е спечелил това нещо. Наградата според мен е Евровизия за книжни награди, постамент от който да се надвикват наградени и да се наслаждават онези, които се кичат с чужди „постижения“. Тези, които прецениха, че това е много важна за страната ни награда, нека знаят, че това изобщо не е така. Нищо за никого не е важно, освен за временно увлечените по машиналните аплодисменти и социално крякане в мрежите. Пазя лични съобщения, в които уважавани от мен хора а и непознати такива казват, че са опитали да прочетат „тази книга“, но или не са разбрали нищо или са я запокитили след петата страница. Дреме ми на убежището, защото всички знаем, че винаги има по-талантливи автори, от онези, които са награждавани. Някой беше казал- Четете забранените книги, не наградените. Защото едните за наградени, но другите са... наДградени, те се концентрират в смисъла, не в наградата. И те остават. Лепкавата реклама около наградата на Господинът вероятно ще му извърти лоша шега. Може би ще го упои в ласките си, в пъпчивата недостоверност на хвалбите, които са винаги недостоверни и съмнителни, когато са прекалени. Читателят накрая ще каже кой е Авторът, Авторът а за Господинът ще остане бръшлянът на времето, който ще се увива около него и ще го смалява. Пожелавам да издадат книгата му на руски и да бъде сравняван с Достоевски или със ... земята.
Часове преди да сподели аргументираното си мнение по темата Минчев сподели и по-ранен пост на Волен Сидеров, възкликвайки: "Браво Волен! Ти каза, че царят е гол. Браво". Ето какво именно каза Сидеров:
24 май – ден на Гошо Господинов, долу Кирил и Методий!
Понеже знам, че ще скочат сорошисти върху мен, ще кажа само: навремето в елитната математическа гимназия в Ямбол питахме, когато се появеше нов ученик: от Ямбол ли е, или от селата. Е, Гошо е от ямболските села. Ама какво значение има, крещят сорошистите. Има, има... Защото ако си роден в центъра на града, който е издал първото футуристично списание в България през 1924 г. „Кресчендо”, има... Ямбол не е провинция, а център.
Обаче потискащ провинциализъм лъхаше от официозното тържество пред Народната библиотека. Фандъкова, милата, безпомощна като дружинна ръководителка на първото си комсомолско събрание, смутено прочете благодарност към Гошо Господинов, все едно той е измислил азбуката. След което даде думата на никому неизвестен „писател” , който половин час ни обяснява по централните ефири как най-голямото духовно постижение на България е някаква английска награда, дадена на Гошо. И накрая президентът също плати дан на политкоректното и свърза празника на Светите братя с Гошо Господинов.
Има една стара поговорка, че от данайците не вземаш нищо. А по-големи данайци от подлите англичани няма. Но всички по антибългарските телевизии кършат китки и ахкат колко сме горди, че някаква британска награда за, забележете РОМАН НА АНГЛИЙСКИ, е връчена на дундуркания от сорошистите от години Гошо. И той приема наградата на английски език навръх 24 май - деня на българския език. Нима не можеше да си произнесе словото на български и да подчертае кой е най-старият и автентичен език в Европа? Не, той се извини накрая, че ще каже едно изречение на български.
Нима не знаем, че нобеловите награди, оскарите за журналистика и такива като Букър отдавна са политкоректни морковчета за послушни псевдоинтелектуалци. Ако Христо Грозев, който взе Оскар, е разследващ журналист, аз съм космонавт. Ако Господинов е най-добрият български съвременен писател, ставам за втори път космонавт - като Александър Александров.
Най-добрият съвременен български писател се казва Виктор Пасков. А най-великият роман на последните десетилетия се казва „Балада за Георг Хених” – излезе през 80-те години в списание "Съвременник". Но за него няма Букър. За него няма аплодисменти.
Съжалявам всички аборигени, за които някаква безсмислена английска награда е по-важна от българската писменост и азбука. Съжалявам водещи и коментатори от всички тв студиа. Съжалявам кметове, нотабили и държавници, които се държат като туземци.
Евгени Минчев и Волен Сидеров не са единствените критици на наградата и на самата творба. В социалните мрежи мълниеносно беше разпространено и мнението на журналиста Явор Дачков, който, освен че разкрива и част от темите в наградения роман, сравнява наградата с политкоректните "Оскар" и "Нобел", както и с някогашните ленински награди:
Мисля, че той днес разбира афоризма на майка Тереза, с който започва "Сбъднати молитви" на Труман Капоти. Когато се докоснеш до онова, което най-много желаеш, ще изгориш в пустота.
Харесвам Георги Господинов (макар и не толкова близък) като приятел с когото се познаваме от 20 години и който ми помогна в първата ми телевизионна изява в БНТ с "Гласове" като гост в първото ми предаване, заедно с много добра журналистка (от "Дневник"), която може би няма да е доволна, ако ѝ спомена името - говорихме за Дубравка Угрешич (светла ѝ памет) и нейната "Култура на лъжата". Харесвам Георги Господинов, защото не загуби усет за собственото си присъствие в литературата и света. Той остана уравновесен въпреки успеха си, а като негов мениджър го контролира много добре, което е достойно за уважение. Гони си нещата и не изпада в кризи. Обикаля света и България по някакви напълно безсмислени семинари, уъркшопове и срещи, които "го зареждат" и се държи адекватно на изискванията на ситуацията, въпреки, че е чувствителен, за да усети тази безпределна празнота. Така мисля.
Аз не харесвам неговата литература - намирам я за банална и плод на средностатистическо усилие да бъдеш себе си като се себеизразяваш. Не мога да прочета повече от две страници, но аз по принцип отдавна не чета, така че това не е никакъв аргумент. Просто ми е ужасен трафарет. Откриване на топлата вода през дребни психологически наблюдения, които са валидни за средностатистическата маса от хора. Който не е седнал пред компютър, той не ги е написал.
Даже преди малко написах нещо подобно в друг пост: Светът от нашето вчера все повече изтънява. Това е от Дачков, а не от физика на тъгата. И не е шедьовър, нито дори талантливо, а обикновено изречение.
Не бива да се прави от обикновените изречения, минали случайно през главата на някакъв човек, митология!
Строго погледнато Георги Господинов е най-успешният български писател за всички времена. Няма друг с такова международно признание. Нищо, че нито един не става за такова, но това е друга тема.
Преди десет години един известен и успешен журналист, който работи от 30 години в голяма западна медия, а освен това е и изключителен преводач и редактор с професионално и талантливо отношение към езиците, ми каза следното: Яворе, Европа има нужда от един български писател, както и от един полски, чешки, румънски, турски и прочие. Просто си избират един и го промотират". Мисля, че точно това се случи с Георги Господинов, който от своя страна усети бизнеса и се държа напълно коректно в тази ситуация. Сам си я изработи, за което заслужава уважение. Това е игра, но не и творчество. Последното почти изчезна от света.
Искам да кажа, че Букър е Оскар, Нобел и всичко останало, което в миналото имаше престиж, но вече няма абсолютно никакъв престиж. Това е инструмент за идеологически натиск и пропаганда. Точно както бяха ленинските награди - идеологическа уморена изпортеност, която търси себеподобни, но не и талантливи. Последното обяснява и хейта по Господинов, който не е от обичайната българска злоба, а от чувството за поредната несправедливост.
Незначителен литературен продукт получава световен успех само защото е в баналния им мейнстрийм.
Същото беше при комунизма.
Всъщност това е напълно несвободен човек, който пише, за да се хареса на мейнстрийма, и представя този опит като вътрешно убеждение. Успехът и свързаните с него ласкателства развращават допълнително, особено когато са напълно незаслужени. Дано Георги знае, че има поне няколко стотина хиляди души на планетата, които пишат много по-талантливо и добре от него и това да не го отчайва, а да го държи все така прибрано скромен, което е истинския диамант в неговия характер.
Дано и да е разбрал, че България никога не е раждала голям международен писател и той няма да е първият без голям талант, но поне формално има награда. Това ще му помогне в чисто психологически и бизнес план да продължава да пише все така мързеливо и пестеливо за сметка на международните участия и прочиие.
