Той е достатъчно талантлив, за да не е известен с това, че е известен. Многобройните му таланти допринасят за ореола му на ексцентричен индивидуалист, който кара нещата около себе си да се случват. Мултиинструменталист, вокалист, продуцент, текстописец и режисьор Джак Уайт е поредното влияние от детройтската ъндъграунд сцена, който прокара експерименталните си метаморфози като запазена марка на едно творчество, което е колкото американско в своята устременост и безкомпромисност, толкова и британско в своята дълбочина и постоянно преоткриване на музикалните си корени.
Музикалното училище на Джон Джилис, който в наши дни е известен като Джак Уайт, са баровете и клубовете на Детройт, известен с автомобилните си заводи, високата престъпност и баскетболния си отбор. Рок вълната в града се заражда на една много мощна, груба и първична сцена, чийто хедлайнери MC5 и The Stooges са свободните рокендрол духове с остатъчен ефект на контракултурата, които влизат в напрегнатото десетилетие на 70-те с много бърз и необработен звук и провокативно поведение, което ще допринесе за това тези групи да се считат за първите прото-пънкари.
Имайки предвид това музикално наследство, едва ли е случайно, че Джон Джилис среща Мег Уайт в бара, където тя работи, и от това произлиза един странен брак и една още по-странна банда - The White Stripes. Джон, който вече има опит на местната ъндърграунд сцена, променя името си на Джак и взима фамилията на жена си като доказателство за това, че традициите са само за тези, които вярват в тях, че всичко е твърде относително и нещата може да стават, както ги искаш, ако имаш силата да се откъснеш от нормата.
Това е, което Джак Уайт ще прави непрекъснато оттук нататък.
През 1997 г. The White Stripes вече имат влияние на местната ъндърграунд сцена. Мег и Джак печелят популярност като мултифункционални музиканти, чиято безкрайна енергия на сцената и оригинален стил на свирене им осигурява договор с независим лейбъл. Едноименният албум от 1999 г. допринася за добрата репутация на дуото, но е преди всичко стъпка в правилната посока към втория материал - De Stijl, който излиза още на следващата година и се класира на 38-мо място в класацията за независими албуми на Billboard.
Вторият албум на The White Stripes звучи по-завършено и загатва за огромния талант на Джак като композитор и текстописец, потенциал, който със скоростта на светлината катализира създаването на редица албуми и ще го издигне като един от най-продуктивните артисти на нашето време. През 2001 г. The White Stripes са готови с новия си албум White Blood Cells, който печели голяма популярност в чартовете на Великобритания, вероятно като част от традицията американски експериментални музиканти като Джими Хендрикс и Джак Уайт да намират признание първо на Острова.
Още на следващата година албумът Elephant (2003) е приет възторжено от критиката и публиката, а сингълът Seven Nation Army утвърждава бандата в мейнстрийма и се превръща в най-успешната им песен. През същата година Джак, който е известен с манията си към числото три, се замесва в публичен скандал, след като налита на бой на Джейсън Столстиймър от групата The Von Bondies.
Джак е арестуван, а в съда пледира виновен, за да олекоти наказанието си на глоба и терапия за справяне с гнева. Омиротворен от закона, той прави филмов дебют в Mutant Swinger from Mars и записва 4 парчета към саундтрака на филма Студената планина. Джак Уайт със сигурност не е безразличен към киното след като през 2008 г. записа Another Way to Die с Алиша Кийс за филма за "Джеймс Бонд Спектър на утехата" и се снима заедно с The Edge от U2 и Джими Пейдж във филма It Might Get Loud.
По време на снимките свръх-енергичният Джак продължава да твори и за десет минути написва и записва първия си соло сингъл Fly Farm Blues. През 2005 г. засилва The White Stripes с Get Behind Me Satan, намира време да продуцира албума на Лорета Лин Van Lear Rose, създаде втората си банда - The Raconteurs, в която участват още известният на детройтската сцена Брендън Бенсън, Джак Лоурънс и Патрик Кийлър от The Greenhornes, и се ожени за модела Карън Елсън на церемония в кану на река в Бразилия с участието на местен шаман.
2007 г. идва с шести албум - Icky Thump, който превзема английските чартове, а The White Stripes правят най-краткия концерт в историята, след като изсвирват само една нота в Сейнт Джон, Нюфаундленд.
Следващият албум на The Raconteurs - Consolers of the Lonely, излиза през 2008 г. и съдържа един от най-добрите рок сингли в последните десет години - Salute Your Solution, а албумът получава и Грами номинация за "Най-добър рок албум".
През 2009 г. Уайт създава новата си група The Dead Weather с вокалистката на The Kills - Алисън Мосхарт. Уайт е барабанист и и вокалист на бандата, басист е Джак Лоурнъс от The Raconteurs и кийбордистът и китарист е Дийн Фъртита от Queens of the Stone Age. Дебютният им албум се казва Horehound и излиза през същата година в Европа и Америка, което само показва, че Джак не обича да губи инерцията и вдъхновението си и веднага изгражда около тях завършени албуми.
През 2010 г. излезе вторият материал на The Dead Weather - Sea of Cowards, който продължава философията на Уайт за налагане на послание, вместо техническо съвършенство в музиката.
Въпреки че Джак е известен музикален перфекционист, The Dead Weather са като разпръскващ се във всички посоки шум, разстройващ комуникацията на дигиталната култура, наложила дигиталното търсене на дигитална музика за дигитални съзнания, перфектни във всяко едно отношение, освен на съдържанието.
В редица интервюта Джак Уайт е против конвейрната музика, най-малкото защото цялата му същност и усилия крещят за много ярка индивидуалност, която се налага и остава навсякъде, където се появи.
През 2011 г. The White Stripes останаха в историята, а Джак продължи като соло артист и се кълне, че три банди са повече от достатъчни в кариерата на един музикант и няма да участва в други състави. Със сигурност обаче, The White Stripes не изглежда като финален епизод от историята му, а по-скоро като етап, който остава за оценка на феновете, докато Джак се занимава с всичките си останали проекти.
Той е свръхактивен, обича да прави по няколко неща едновременно, започва нови проекти, замразява текущи, после пак, и ги почва от средата, докато завършва трети в същото време, а накрая първите излизат последни.
Цяло чудо е, че музикантът въобще намира време за двете си деца и съпругата си, предвид всичките си участия, записи и идеи, които го карат постоянно да е в движение, да мисли, пее и говори за сто неща, свирейки на всички възможни инструменти. Със сигурност Джак изглежда като човек, който иска да каже твърде много неща едновременно.
