Едно от нещата, които няма как да не признаем на Саша Барон Коен (Sacha Baron Cohen), е, че без значение дали ги харесвате или не, персонажите му винаги успяват да привлекат внимание. Най-новият му образ – Адмирал Генерал Аладин (Admiral General Aladeen), със сигурност не прави изключение от това правило и е точно толкова забавен, ексцентричен и провокативен, колкото сте очаквали.
"Диктаторът" (The Dictator) със сигурност не е филм, който би се харесал на всеки. Ако харесвате емблематичните превъплъщения на Саша Барон Коен като Али Джи, Борат и Бруно, нямате проблеми с грубия хумор и не отидете в киносалона с очакване да гледате "Великият диктатор" на Чаплин, със сигурност ще се забавлявате.
В случай, че не сте склонни да се смеете на откровено сексистки шеги, може би няма да останете очаровани. Всъщност лентата вече успя да предизвика противоречиви реакции в публиката и критиката и да си спечели определения като "най-добрата комедия на годината", но и крайно негативни оценки.
Всъщност в "Диктаторът" не липсват нито откровено забавни моменти, нито пародия, нито крайности. Факт, който едва ли ще изненада феновете на Саша Барон Коен. Новото амплоа на британския комик, не толкова крайно колкото за Борат и Бруно, отново е дело на самия актьор, който е съсценарист и продуцент на филма. Образът на ексцентричния диктатор Адмирал Генерал Аладин вероятно ще допадне дори на онези от вас, които предпочитат да гледат Барън Коен в роли като тези в "Суини Тод: Бръснарят демон от Флийт Стрийт" на Тим Бъртън и "Изобретението на Хюго" на Мартин Скорсезе.
Върховен лидер на Република Уадия – Адмирал Генерал Аладин, е всичко, което се очаква от един диктатор – егоцентричен, брутален, неприлично богат и изключително деспотичен. Качества, които може и да не го правят добър държавен глава и успяват да му спечелят множество врагове, но пък се оказват изключително полезни когато му се налага да управлява магазин. От кой реален диктатор е вдъхновен Барон Коен за създаването на персонажа си е въпрос, който има повече от един отговор. Придружаващата Адмирал Генерал Аладин гвардия от жени със сигурност напомня за либийския диктатор Муамар Кадафи, но сред "заподозрените" прототипи присъства и името на иракския лидер Саддам Хюсеин.
Лентата е режисирана от Лари Чарлс (Larry Charles), с когото Саша Барон Коен работи за трети път, след "Борат" и "Бруно". Освен със сътрудничеството си с ексцентричния комик, Чарлс е познат на кинофеновете и като режисьор на музикалната комедия "Маскиран и анонимен", създадена по сценарий на Боб Дилън, който изпълнява и една от ролите в лентата, партнирайки си с Вал Килмър, Ед Харис и Пенелопе Крус. Освен това Лари Чарлс е продуцент, сценарист и режисьор на един от най-успешните комедийни сериали за последните няколко години - Curb Your Enthusiasm.
В актьорския състав на "Диктаторът" определено не липсват интересни имена. Начело на заговора срещу диктатурата на Адмирал Генерал Аладин застава Бен Кингсли (Ben Kingsley), който си партнира с Барон Коен и в "Изобретението на Хюго". Кингсли е актьор, в чиято филмография определено не липсват впечатляващи заглавия като "Ганди" (роля, която му носи "Оскар"), "Списъкът на Шиндлер" и "Къщата от пясък и мъгла", но присъстват и не малко касови хитове като "Видове" и "Късметът на Слевин". Този път влиза в ролята на алчния чичо и по съвместителство съветник на Аладин, който организира заговор срещу него.
В ролята на жената, която успява да размекне сърцето на диктатора, е очарователната Ана Фарис (Anna Faris), която вероятно свързвате със заглавия като "Моята супер бивша" и "Точната бройка", но този път ще видим в една доста различна светлина. Вместо изкусителна красавица, тя е... не особено привлекателна екоактивистка, която в началото предизвиква недоумение и отвращение у Аладин, но впоследствие успява да спечели сърцето му.
Адмирал Генерал Аладин отива в Ню Йорк, за да посети конференция на ООН, но междувременно става жертва на измяна – заменен е от двойника си и се оказва сам и лишен от властта си в един напълно непознат град. Нищо обаче не е способно да го спре в желанието му да си възвърне лидерството и да предотврати заплахата от демокрация, надвиснала над любимата му Уадия.
"Диктаторът" със сигурност е повече забавление, отколкото политическа сатира, а дали това е негов плюс, или не, ще ви оставим да решите сами. Заслужава си да го гледате не само, за да видите Ню Йорк от гледна точка на Адмирал Генерал Аладин: "Двайсет долара на ден за wi-fi? А наричат мен международен престъпник!", но и американската гледна точка към него: "Горещо Ви съветвам да посетите "Еймпайър Стейт Билдинг", преди Вие или някой от Вашите братовчеди да я разруши." И за да се убедите, че всичко може да е смешно, стига да го погледнете от правилната страна.
