Отличена с наградата за високи научни постижения на Американската социологическа асоциация в раздел „Политическа икономия на световните системи“ (1995)
„Дългият двайсети век“ проследява епохалните промени в пространствената конфигурация в процесите на натрупването на капитал, настъпили през последните 700 години. Джовани Ариги прави майсторски синтез между социална теория, сравнителна история и завладяващ исторически наратив, докато обрисува структурите и агентите, задаващи хода на световната история в течение на цяло хилядолетие.
Стъпвайки върху идеите на Бродел, Ариги твърди, че капитализмът се е развил като последователност от „дълги векове“, по време на които изгрява нова световна сила, упражняваща контрол върху разширяващото се пространство на световната икономика. С драматична интензивност авторът проследява скромното начало, разрастването и мъчителната дезинтеграция на установените от класите хегемони взаимовръзки между капитал, държавна власт и геополитика.
От перспективата на възхода и упадъка в развитието на флорентинския, венецианския, генуезкия, нидерландския, английския и накрая американския капитализъм Ариги завършва своя труд с анализ на силите, първо утвърдили, а сега подкопаващи устоите на световното господство на Америка. Със своя мащаб и амбиция „Дългият двайсети век“ е истински шедьовър на историческата социология, който поставя Ариги редом до съвременни класици като Пери Андерсън, Чарлс Тили и Майкъл Ман.
***
Джовани Ариги: „Тази книга започна преди почти петнайсет години като изследване на световната икономическа криза от 70-те години на XX в. Кризата беше концептуализирана като трети и заключителен момент от един цялостен исторически процес, определен от възхода, пълната експанзия и гибелта на американската система за натрупване на капитал в световен мащаб. Другите два момента бяха Голямата депресия от 1873–1896 г. и трийсетгодишната криза от 1914–1945 г. Трите момента, взети заедно, определяха дългия двайсети век като една особена епоха или стадий в развитието на капиталистическата световна икономика.
По начина, по който първоначално си представях тази книга, дългият двайсети век трябваше да съставлява нейната основна тема. Разбира се, от самото начало бях наясно, че възходът на системата на САЩ може да бъде разбран само във връзка с гибелта на британската система; но не чувствах нужда или желание да връщам анализа по-назад от втората половина на XIX в.
С годините промених идеята си и книгата се превърна в изследване на това, което бе наречено „двата взаимнозависими главни процеса на [съвременната] епоха: създаването на система от национални държави и формирането на световна капиталистическа система“ (Tilly 1984: 147). Тази промяна беше предизвикана от самата еволюция на световната икономическа криза през 80-те години на XX в. С настъпването на епохата на Рейгън „финансиализацията“ на капитала, която беше една от няколкото характеристики на световната икономическа криза от 70-те, стана абсолютно най-важната черта на кризата. Както се бе случило осемдесет години по-рано при гибелта на британската система, наблюдатели и учени отново приветстваха „финансовия капитал“ като последен и най-висок стадий на световния капитализъм.
Именно в тази интелектуална атмосфера открих във втория и третия том на трилогията на Фернан Бродел „Капитализъм и цивилизация“ интерпретативната схема, която стана основа на тази книга. В тази интерпретативна схема финансовият капитал не е конкретен стадий от световния капитализъм, да не говорим за негов последен и най-висок стадий. По-скоро това е повтарящ се феномен, белязал капиталистическата ера от самите ѝ начала през Късното средновековие и Ранното ново време в Европа. През цялата капиталистическа епоха финансовите експанзии сигнализират за преход от един световен режим на натрупване към друг. Те са неразделна част от повтарящото се разрушаване на „старите“ режими и едновременното създаване на „нови“.
В светлината на това откритие наново концептуализирах дългия двайсети век като състоящ се от три фази: (1) финансовата експанзия от края на XIX и началото на XX в., в хода на която структурите на „стария“ британски режим биват унищожени и се създават тези на „новия“ режим на САЩ; (2) материалната експанзия от 50-те и 60-те години на XX в., при която господството на „новия“ режим на САЩ водои до световна експанзия на търговията и производството; и (3) текущата финансова експанзия, в хода на която се разрушават структурите на вече „стария“ режим на САЩ и се предполага, че се създават тези на „новия“ режим. По-важното е, че в интерпретативната схема, която извлякох от Бродел, дългият двайсети век вече бе последният от четири дълги века със сходна структура, всеки от които е определен етап от развитието на съвременната капиталистическа световна система. Стана ми ясно, че сравнителният анализ на тези последователни дълги векове би могъл да разкрие повече за динамичния и вероятен бъдещ резултат от настоящата криза, отколкото един задълбочен анализ само на дългия двайсети век.
Това преработване на изследването, за да покрие то много по-дълъг период от време, доведе до свиване на мястото, посветено на дискусия специално за дългия двайсети век, до около една трета от книгата. Въпреки това реших да запазя първоначалното заглавие, за да подчертая строго инструменталния характер на моите пътувания в миналото. С други думи, единствената цел на реконструирането на финансовите експанзии от по-ранните векове е да задълбочим нашето разбиране за текущата финансова експанзия като заключителен момент от един определен етап от развитието на капиталистическата световна система – етапът, обхванат от дългия двайсети век.
Тези пътувания в миналото ме отведоха на коварния терен на световно-историческия анализ. Коментирайки магнум опуса на Бродел, от който черпех вдъхновение, Чарлс Тили мъдро ни предупреждава за опасностите от това да се движим по този терен:
Ако последователността е злият дух на малките умове, Бродел без проблем успява да избяга от този демон. Когато не ни изкарва от кожата с нашите искания за последователност, Бродел парадира... със своята нерешителност. През целия втори том на „Материалната цивилизация“ той многократно започва да обсъжда отношенията между капиталисти и държавници, след което се отклонява... Точно защото разговорът обхваща толкова широки граници, един поглед назад към темата на третия том поражда учудване: големите теми на първия том – население, храна, облекло, технологии – са почти напълно изчезнали!... Трябваше ли да очакваме нещо друго от човек с темперамента на Бродел? Той подхожда към един проблем, като изброява неговите елементи; погалва неговите иронии, противоречия и сложности; сблъсква различните теории, предложени от учените и отдава исторически дължимото на всяка теория. Уви, сумата от всички теории не е никаква теория... Ако Бродел не можа да извърши преврата, кой би могъл? Може би някой друг ще успее да напише „тотална история“, която отчита цялото развитие на капитализма и пълното израстване на европейската държавна система. Поне за момента е по-добре да се отнасяме към гигантското есе на Бродел като към източник на вдъхновение, а не като към модел за анализ. Освен с един Бродел, който да му придаде допълнителна мощност, толкова голям и сложен плавателен съд изглежда обречен да потъне, преди да достигне далечния бряг (Tilly 1984: 70–1, 73–4).
Препоръката на Тили е да работим с по-управляеми единици за анализ, отколкото с цели световни системи. По-управляемите единици, които той предпочита, са компонентите на конкретни световни системи: като мрежите за принуда, които се групират в държави и мрежите за размяна, които се групират в регионални начини на производство. Чрез систематично сравняване на тези компоненти може да успеем „да прикрепим примерите за специфични структури и процеси в рамките на определени световни системи към исторически обосновани обобщения относно тези световни системи“ (Tilly 1984: 63, 74).
В тази книга потърсих друг изход от трудностите, свързани с отчитането на пълното развитие на световния капитализъм и на съвременната междудържавна система. Вместо да напусна Броделовия кораб на световния исторически анализ, аз останах на него, за да правя неща, които не отговаряха на интелектуалния темперамент на капитана, но бяха в обсега на по-слабите ми очи и треперещите ми крака. Оставих Бродел да бразди вместо мен откритото море на световните исторически факти и избрах за себе си по-малката задача да преработя неговия преизобилен запас от предположения и интерпретации в едно икономично, последователно и достоверно обяснение на възхода и пълната експанзия на капиталистическата световна система.
Случи се така, че представата на Бродел за финансовите експанзии като заключителни фази на големите капиталистически процеси ми позволи да разбия целия живот на капиталистическата световна система (longue durée, [дългият период] на Бродел) на по-управляеми единици за анализ, които нарекох системни цикли на натрупване. Независимо че кръстих тези цикли на определени компоненти на системата (Генуа, Нидерландия, Британия и Съединените щати), самите цикли се отнасят за системата като цяло, а не за нейните компоненти. Това, което се сравнява в тази книга, са структурите и процесите на капиталистическата световна система като цяло на различни стадии от нейното развитие. Нашият фокус върху стратегиите и структурите на генуезките, нидерландските, британските и американските правителствени и бизнес агенти се дължи изключително на централната роля, която последователно играят във формирането на тези стадии.
Разбира се, това е много тесен фокус. Както обяснявам във Въведението, системните цикли на натрупване са процеси по „командните върхове“ на капиталистическата световна икономика – „истинският дом на капитализма“ по Бродел. Благодарение на този тесен фокус успях да добавя към Броделовото изследване на световния капитализъм някаква логическа последователност и допълнителните двата века, които ни делят от 1800 г., където Бродел завърши своето пътуване. Но стесняването на фокуса е свързано и с големи разходи. Класовата борба и поляризацията на световната икономика на ядра и периферни зони – и двете изиграли важна роля в първоначалната ми концепция за дългия двайсети век – почти напълно изчезнаха от картината.
Много читатели ще бъдат озадачени или дори шокирани от тези и други пропуски. Всичко, което мога да им кажа, е, че конструкцията, представена тук, е само едно от няколкото еднакво валидни, макар и не непременно еднакво актуални повествования за дългия двайсети век. Представих другаде интерпретация на дългия двайсети век, която се фокусира върху класовата борба и отношенията между ядро и периферия (вж. Arrighi 1990b). След като завърших настоящата книга, имам много нови прозрения, които бих искал да добавя към онази по-ранна интерпретация. Въпреки това много малко са нещата, които бих променил в нея. Доколкото мога да преценя, по-ранното повествование все още е валидно от своята гледна точка. Но разказът, представен в настоящата книга – както и посочва нейното подзаглавие – е по-актуален с оглед разбирането на връзката между пари и власт в процеса на създаването на нашето време.
За да докарам моята по-слаба версия на кораба на Бродел до далечните брегове на късния двайсети век, трябваше да се закълна да стоя далеч от дебатите и полемиките, които бушуваха на островите на специализираното знание, които посетих и плячкосах. Подобно на Арно Майер, „с готовност признавам, че съм пламенен „носач“ и зидар, а не заклет „трошач“ и разбивач“. И като него всичко, което искам, е „търпеливо изслушване“ и [книгата] да бъде „взета и оценена като цяло“, а не само в отделните ѝ части“.
Книгата „Дългият двайсети век“, от Джовани Ариги, можете да закупите с 20% отстъпка, чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
