Чрез теми за размисъл и медитации този кратък и интригуващ пътеводител ви въвежда в будистките учения и практики.
Идеална за всички, които проявяват интерес към будизма, „Буда в теб“ по достъпен и разбираем начин ви представя фундаменталните будистки учения. Будизмът обаче е много повече от учения – той е истинско преживяване. Чрез включените във всяка глава теми за размисъл, медитации и практики „Буда в теб“ ви приканва да изпробвате тези учения в собствения си живот, без значение дали имате намерение да ставате будисти, или не. Така ще се научите да проявявате повече спокойствие, радост и благодарност дори пред лицето на житейските трудности.
Авторите – Лама Лхананг Ринпоче, който е роден и отраснал в Тибет и в момента преподава в Съединените щати и по света, и Морди Ливайн, който е учител по медитация – са въвели безброй хора в будизма и медитацията. Тази книга дава отговори на основните въпроси, които всички им задават, като например:
Какво всъщност е кармата?
Как да медитирам?
Има ли прераждане?
Трябва ли да вярвам във всичко, което Буда е проповядвал?
По какво се различават отделните школи в будизма?
Трябва ли будистите да бъдат вегетарианци?
И много други.
„Буда в теб“ ви насърчава да опознаете както будистките учения, така и собствения си вътрешен свят.
Лама Лхананг пише: „Радвайте се на този момент с мъдрост, състрадание и доброта... Всички имаме шанса да станем буда някой ден.“
За авторите
Почитаемият лама Лхананг Ринпоче е роден в Голок Амдо, Североизточен Тибет. Като дете той постъпва в манастира „Тубтен Чокор Линг“, разположен в региона на Гаде, Голок. Там под ръководството на своя учител Каябей Оргиен Кусум Лингпа той получава пълно монашеско обучение, както и обучение по йога в традицията на ану йога.
Той е разпознат като въплъщение на Кхен Ринпоче Дамчо, който на свой ред е еманация на Нубчен Намке Нийнгпо – един от двайсет и петте ученици на гуру Ринпоче от манастира „Санг Лонг“ в Източен Тибет.
Лама Лхананг се е обучавал при голям брой учители от различни школи и линии на тибетския будизъм, сред които Негово Светейшество 14-ият Далай лама, 4-тият Додрупчен Ринпоче и Кайбай Каток Гетсе Ринпоче.
Лама Лхананг преподава Ваджраяна будизъм от школата на Нийнгма и линията на Лонгчен Нийнгтиг. Освен това е изучавал история, астрология, граматика, тибетска медицина, рисуване, скулптура, музика и театър. Той споделя знанията си за правилното отношение към тялото, света и ума, воден от мотото „Чрез вътрешен мир към световен мир“.
Животът му на Запад е посветен на същата цел – да споделя ученията на Буда. Той го прави чрез своите рисунки, които отразяват връзката му с ежедневния живот, независимо в коя точка на света се намира.
Понастоящем лама Лхананг живее в Сан Диего, Калифорния, с жена си и детето си. Наред с това, че разпространява ученията си в Съединените щати, Канада, Европа и Мексико, той е и директор на будисткия център „Джигме Лингпа“.
Морди Ливайн практикува будизъм от над четирийсет години. Той е създател на Meditation Pro Series – медитации за различни състояния, които са проблем за западната цивилизация (например стрес, безсъние, проблеми с килограмите, пушене). Досега над 250 000 души са се научили да медитират благодарение на неговите програми за медитация. Морди е президент на центъра „Джигме Лингпа“, неправителствена организация, ръководена от лама Лхананг Ринпоче. Целта на центъра е, разпространявайки мъдрите и състрадателни учения на Буда, да постигне устойчиво бъдеще на мир, хармония и благоденствие за всички хора по света. От четирийсет години насам Морди почти ежедневно практикува йога, бойни изкуства и медитация. Освен това той е квалифициран инструктор по карате, тай чи и йога.
Морди притежава бакалавърска степен от университета „Брандейс“ и магистърска степен по бизнес администрация от Бизнес училището към Чикагския университет.
***
Бодхичита: просветленият ум
Може би сте останали с впечатлението, че будизмът учи как да намалим страданието на всички съзнателни същества, в това число и вашето. Но изразът „всички съзнателни същества“ се отнася всъщност до всички живи създания, не само до хората. Това са огромен брой създания! Намаляването на страданието на всички тях е идея, която не е лесна за осмисляне, камо ли за осъществяване.
Много хора подхождат към дадена религия или начин на живот с нагласата: „Какво ще спечеля от това?“ Нормално е да си задавате този въпрос. От будистка гледна точка ние търсим „истинско“ щастие, не просто пари или плътски удоволствия. Будизмът учи, че щастието е резултат от намаляването или премахването на егоистичните ни мисли, думи и постъпки.
Щом постигнем това, ще бъдем свободни – свободни от страданието, – защото вече няма да се вкопчваме в желанията, родени от егоистичния ни начин на мислене. Нашата свобода ще е полезна и за другите, тъй като чрез действията си ние се стремим да премахнем и тяхното страдание. По този начин облагодетелстваме и самите себе си – чувстваме се добре, когато другите не страдат. Обратното също е вярно – липсата на такава свобода вреди и на нас, и на останалите.
Да, всички хора сме съзнателни същества и със сигурност се стремим да намалим собственото си страдание, а това става, като помагаме на другите.
Далай Лама я обобщава по прекрасен начин:
Съветвам ви: ако трябва да сте егоисти, бъдете мъдри егоисти. Мъдрите хора служат на другите искрено, поставяйки чуждите нужди над личните. В крайна сметка това ще ви направи по-щастливи. Онзи вид егоизъм, който провокира битки, убийства, кражби, размяна на обиди и безразличие към чуждото страдание, ще ощети единствено самите вас.
Веднъж попитали Махатма Ганди:
– Какво ще направиш, ако над ашрама ти прелети самолет, който се готви да те бомбардира?
А той отговорил:
– Ще се моля за пилота.
Бодхичита може да бъде определена и като желание да постигнете просветление, за да донесете просветление на всички съзнателни същества.
Защо просветление? Кое му е толкова специалното на просветлението?
Както вече казахме, в живота на всички съзнателни същества има страдание, неудовлетворение или разочарование. Обикновено изпадаме в тези състояния, когато не получим нещо желано или очаквано и когато се сблъскаме с обстоятелства, които не ни харесват или устройват. Просветленият ум е лишен от това страдание.
Когато практикуваме с ума на бодхичита, ние развиваме състрадание към всички живи същества – тези около нас и онези, които изобщо не познаваме. Изпитваме състрадание, когато другите страдат, било то от родилни мъки, болест, старост, смърт, нежелана промяна, или защото не получават това, което искат.
Състраданието към другите ни отдалечава от егоистичната нагласа, при която се стремим да задоволим единствено нуждите и желанията на собствения ни Аз. Когато животът ви се върти само около „аз“ и „мен“, нагласата е дуалистична. Какво е дуализъм? Когато фокусът е върху „мен“, ние сякаш се разграничаваме от всичко и всички. Това е дуалистично мислене.
От друга страна, когато сме фокусирани върху това да помагаме на другите, усещането ни за „аз“ намалява. Грижейки се за бездомните, ние забравяме за повечето неща, които обикновено ни тормозят. Ставаме неподвластни на страданието, характерно за живота, който се върти изцяло около „мен“ и „аз“.
Защо страданието се асоциира с егоцентризма?
Когато вярваме в илюзията, че нашият живот, дом, любими хора и ситуации ще останат такива, каквито са в момента, ние се обричаме на разочарование или шок, т.е. на страдание. Както вече казахме, страданието е неизбежно, защото всичко в този свят подлежи на промяна по всяко време.
Великите духовно просветлени същества (не само в будизма) живеят, за да помагат на другите. Те живеят в настоящето. Не се вкопчват в бъдещето и не съжаляват, че нещата в миналото не са се случили по техния начин. Те изпитват огромно състрадание към другите – без капка корист.
Друго описание за бодхичита е „природата на ума“. Когато медитираме или прекарваме време в компанията на извисен будистки учител, ние усещаме и разбираме неговата безгранична любов и състрадание към другите. Докосваме се до мъдростта в ума му. В този случай мъдростта е дълбокото разбиране, че всичко е преходно и всички сме взаимносвързани. Когато проумеем тази мъдрост, ние спираме да се изненадваме от промените, които настъпват около нас и дори в самите нас. Виждайки и осъзнавайки взаимосвързаността, ние съвсем естествено развиваме състрадание към другите. Разбираме, че те са също като нас.
Егоистичната нагласа настоява да промени живота и ситуациите, когато те не се развиват по начина, по който искаме или очакваме. Когато живеем с бодхичита, ние не сме изпълнени с желанието да имаме повече или по-малко и спокойно приемаме промените, които се случват в заобикалящия ни свят.
Нещата около нас просто се „случват“ и ние ги приемаме такива, каквито са. Това не значи, че не се опитваме да подобрим себе си или света, напротив. Но просто не се вкопчваме в идеята, че нещата трябва да бъдат различни.
Естествен резултат от отслабването на егоистичната ни умствена нагласа е това, че започваме да чувстваме, виждаме и разбираме, че в основата си всички сме еднакви. В самата си същност (в сърцето си!) сме любящи, състрадателни и съзнателни същества.
Книгата „Буда в теб. Пътеводител към будизма за начинаещи: от карма до нирвана“, от Лама Лхананг Ринпоче и Морди Ливайн, можете да закупите чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
