Съвместно издание на „Изток-Запад“ и „Озон Букс“
В днешно време все повече американци имат алергия към фъстъци, отколкото когато и да било в историята. Защо? През 2000 г. Американската академия по педиатрия издава изрична препоръка родителите да избягват да дават продукти, съдържащи фъстъци, на децата си до 3-годишна възраст. Само че резултатът поради липсата на ранно излагане на алергени е: днес САЩ водят класацията по случаи на алергии към фъстъци. Отгоре на всичко невярната информация продължава да се разпространява и сега...
Как е възможно експертите да са допуснали толкова голяма грешка? Д-р Макари пита: „Възможно ли е много от съвременните здравни кризи да са причинени от високомерието на лекарите?“ В продължение на десетилетия експертите твърдят, че опиоидите не водят до пристрастяване, с което предизвикват опиоидната криза. Отказват ХЗТ на жени в менопауза, като причиняват ненужно страдание. Обявяват естествените мазнини в храните за опасни и подтикват американците да консумират преработени въглехидрати, като процентът на затлъстяване се покачва. Казват на гражданите, че няма отрицателни страни на антибиотиците и ги предписват свободно, което причинява криза с резистентни към лекарства бактерии.
Когато съвременната медицина отправя препоръки на основата на качествени научни изследвания, тя наистина работи. И обратно, когато тя следва мнения и наредби, тя формира убеждения, които са вредни за пациентите и които възпрепятстват научните изследвания в продължение на десетилетия. В „Белите петна в медицината“ д-р Макари проучва най-новите изследвания по важни теми – от микробиома до раждането, храненето, дълголетието и др.
Той разкрива най-големите бели петна в съвременната медицина и се заема с най-неотложните и неизяснени проблеми в американската здравна екосистема, оценявана на 4,5 трилиона долара. Историята на медицинските грешки често е абсурдна, на моменти забавна и смайваща, но истината е жизненоважна за нашето здраве.
Д-р Марти Макари е комисар на Агенцията за контрол на храните и лекарствата в САЩ, бивш преподавател в медицинския факултет на университета „Джонс Хопкинс“ и член на Националната академия по медицина. Автор на два бестселъра на „Ню Йорк Таймс“ – Unaccountable („Безотчетност“) и The Price We Pay („Цената, която плащаме“), издадени от „Блумсбъри“ съответно през 2012 и 2019 г. Носител на наградата за най-добра бизнес книга (2020) на Асоциацията на бизнес журналистите. Водещ глас на лекарската общност в „Уолстрийт Джърнъл“, „Ню Йорк Таймс“ и „Уoшингтън Поуст“, д-р Макари е бил гост-професор в над 25 медицински висши учебни заведения и е публикувал над 300 научни рецензирани статии. Хирург и изследовател в областта на общественото здраве. Заемал е ръководна позиция в рамките на програма на Световната здравна организация (СЗО) и е ръководил Групата за изследвания в областта на основаната на доказателства медицина и общественото здраве в „Джонс Хопкинс“.
Нова гледна точка за здравето
Хората често ме питат дали изкуственият интелект ще ми помогне като лекар и дали в крайна сметка ще промени медицината. Често отговарям, че не ни е необходим „изкуствен интелект“, а просто „интелект“.
Груповото мислене – склонността да следваме тълпата и да не мислим самостоятелно – често създава илюзия за консенсус. Покрай работата си като лекар и изследовател от университета „Джонс Хопкинс“ аз съм посетил стотици болници и медицински конференции из цялата страна, където съм имал привилегията да се срещна с умни лекари, оспорващи дълбоко заложените в съвременната медицина предположения.
Тази книга може да промени живота ви. Тя промени моя. Може би завинаги ще гледате по различен начин на всичко – от менопаузата до състоянието на микробиома. Освен това може да развиете рефлекс да настоявате да се запознаете с доказателствата или основанията в подкрепа на дадена здравна препоръка (например че възрастните трябва да пият по три чаши краве мляко дневно), преди да се придържате сляпо към нея. След като прекарах много часове с водещи лекари, за да отсея научните доказателства от мненията по някои от най-големите здравни въпроси днес, аз си давам сметка, че голяма част от информацията, която достига до обществото, е медицинска догма – идея или практика, която се радва на безпрекословно доверие, защото някой я е обявил за вярна или адекватна въз основа на интуицията си.
Тази книга е посветена на най-новите научни изследвания по здравни теми, за които не говорим, а трябва. Когато влязох в ролята на лекар журналист, бях поразен от откритията си. Чудех се защо тези неща не са част от обучението по медицина. Ще се присъедините към разговорите ми с истински медицински гении, които са разкрили важни истини. Разговорите ни се оказаха забележителни и аз работих усилено, за да извлека най-важните послания и да ги преведа на разбираем език. Много от тези експерти са направили революционни открития, но работата им все още не е станала широко публично достояние. Докато четете за тях, може да се запитате как е възможно ефективни начини за предотвратяване на проблеми, вариращи от алергии към фъстъци и костни фрактури до болестта на Алцхаймер и рак, да не са широко известни. Понякога ми беше трудно да повярвам на това, което чувах. Научните пробиви, които проучих, до голяма степен са недооценени. Чувствах се задължен да напиша тази книга, защото твърде малко хора знаят за тях, дори сред медицинската общност.
Ако сте готови да бъдете непредубедени, както аз бях предизвикан да подходя, когато прочетете тази книга, ще имате съвсем нова гледна точка за здравето.
След началните глави ще направим пауза и ще разгледаме човешката психология, която ни кара да се съпротивляваме срещу нови идеи. Ще научите как умът ни обработва нова информация, противоречаща на това, което преди сме смятали за вярно. Човешкият мозък може да прави невероятни неща – да проявява огромно състрадание, да разбира сложна математика и да бъде домът на душата. Когато обаче става дума за получаване на нова информация, противоречаща на старата, той е предсказуемо мързелив. Никой не е изследвал този принцип по-добре от д-р Леон Фестингър. Както ще забележите, неговите основополагащи психологически експерименти показват, че хората автоматично отхвърлят новата информация или я изкривяват, за да гарантират, че старата информация в мозъка остава вярна – подсъзнателно усилие за избягване на психическия дистрес, произтичащ от едновременното поддържане в ума на две противоречащи си идеи, който се нарича когнитивен дисонанс.
Склонността за възприемане на нови идеи ни прави по-интелигентни, по-малко раздразнителни и по-дружелюбни – ключови съставки на успеха в живота. Осъзнаването на това може да подобри взаимоотношенията ни и да увеличи вероятността за повишение в работата ни, а що се отнася до здравето – до по-голям шанс да открием истината. Д-р Фестингър ни учи, че непредубедеността спрямо нови идеи изисква съзнателно умствено усилие – временно да отхвърлим предишните си убеждения, докато осмисляме предимствата на новите. Липсата на разбиране, че това е целенасочен процес, може да ни помогне да си обясним как добрите хора могат да станат тесногръди и дори враждебни към нова информация. Наблюдавам това явление всеки ден в бизнеса, политиката и медицината. Навсякъде е.
Въпреки силно развитата нагласа за племенна принадлежност в съвременното общество аз съм оптимист за бъдещето на здравеопазването. Днешните млади новатори – студенти по медицина и специализанти – отхвърлят счупената система, която наследяват. Те виждат колко е безсмислено всеки проблем в обществото да се решава чрез лекарства и се противопоставят на медикализацията на човешкия живот. Те изобщо не желаят да стават част от омагьосания кръг в медицината, като преглеждат пациенти за по 15 минути и прекарват нощите и почивните си дни в послушно изготвяне на фактури и кодиране. Вдъхновява ме фактът, че за много от тях парите не са основният стимул за работа, а ги води жаждата за социална справедливост. Те не се плашат, когато поставяме под въпрос традиционните схващания. Вместо това подобен подход ги изпълва с енергия и ентусиазъм.
Заедно задаваме нови въпроси, които оспорват настоящите медицински догми. Например: може ли да лекуваме захарен диабет тип 2 с курсове по готварство, вместо само да предписваме инсулин? Може ли да обсъждаме програми за предоставяне на обяд в училищата, а не само да даваме „Оземпик“ на децата? Може ли да лекуваме епидемията от самота като подпомагаме развитието на общности, вместо просто да предписваме безброй антидепресанти? Настоящата система не работи. Време е да започнем национална дискусия, която да оспори традиционното мислене.
Точно това е начинът, по който можем да преодолеем сегашния застой в здравеопазването.
Докато разглеждаме някои от най-важните здравни препоръки на съвременната медицина, ще забележите една тенденция. Когато използваме надеждни научни изследвания, за да даваме препоръки, ние успяваме да постигнем целта си и помагаме на много хора. Когато обаче импровизираме и даваме препоръки на базата на мнение, резултатите са лоши. Както ще видите, понякога консенсусът не се основава на науката, а на натиск от колеги.
Докато провеждах проучването за тази книга, често започвах разговорите си с експерти, като обяснявах, че пиша по темата за медицинската догма. После ги питах дали знаят за медицински препоръки, които не са доказани или е доказано, че са грешни, но все още се прилагат. Смятах, че вероятността да се сетят за такъв пример в тяхната специалност е малка. Боже, колко грешах! Веднага щом задавах въпроса, събеседникът ми се впускаше в обстоен разказ. Лекарите ме засипваха с пример след пример за грешки, предизвикани от доминиращото в медицината днес групово мислене. Разговорите ни бяха толкова оживени, че беше трудно да прекратя някои интервюта. В няколко случая влязох в ролята на терапевт за лекари, които бяха споделили свои възражения в рамките на своята професионална медицинска общност, но са били пренебрегнати. Списъкът с догми стана толкова дълъг, че за момент наистина се уплаших и се запитах: Има ли изобщо нещо, което правим правилно?
Разбира се, че има. Виждам го всеки път, когато съм в операционната или чуя за човек, преборил рак. Дребната шарка е изкоренена, а раждането от водеща причина за смърт сред жените стана безопасна процедура. Докато събирах информация за книгата, бях вдъхновен и от това колко се е усъвършенствала медицината.
С тази книга не целя да ви накарам да се отнасяте недоверчиво към лекарската професия (ако кървите, моля, следвайте напътствията на лекаря). Вместо това целта ми е да повиша общественото доверие, като възстановя вярата в самия научен процес.
Всяка глава представя различна гледна точка за това как умните хора могат да се поддадат на популярния в даден момент начин на мислене. Във всяка глава са откроени и смели новатори, които плуват срещу течението, за да ни покажат истината. Между историите ще отделим време да проучим културата на медицината. Ще се запознаем и с най-новите области на медицинските изследвания, включително по теми като храната и дълголетието.
Може би си мислите, че ерата на медицинската догма отдавна е отминала. Че вече сме просветени и че днешните медицински грижи винаги са подкрепени от строга научна методология. Но сегашната вълна от важни медицински препоръки, които добрата наука отхвърля, подсказва, че медицинската догма все още е повсеместна.
Успеваемостта на съвременната медицина по отношение на изготвянето на важни здравни препоръки поражда въпроса: какво още правим днес, което може да е погрешно?
Обективното тълкуване на научните изследвания е следващото голямо предизвикателство пред здравеопазването. Категоричното приемане на медицинските догми – като „опиоидите не предизвикват зависимост“, – защото експертите казват така, се оказа катастрофално. В случая с опиоидите медико-промишленият комплекс надделя над ранните изследвания на зависимостите, отприщвайки епидемия, която уби над един милион американци и струваше милиарди. Могат да бъдат направени сравнения с начина, по който медицинските експерти нарочиха естествените мазнини в храната за опасни, подтиквайки хората да предпочитат преработени въглехидрати, докато нивата на затлъстяване се покачваха, щедро предписваха антибиотици, което повлия на чревното здраве на цяло едно поколение. Възниква въпросът: възможно ли е много от съвременните здравни кризи да са причинени от високомерието на водещи медицински специалисти?
Можем да реформираме здравеопазването, да премахнем неравенствата в предоставянето на здравни грижи и да предоставим позлатена здравна застраховка на всеки американец. Ако обаче продължим безразсъдно да даваме здравни препоръки, основани на илюзия за консенсус, а не на адекватна наука, ще продължим да се мъчим и да губим милиарди.
Промяната в курса започва с истинската история на здравето и здравните грижи, с отделянето на догмите от доказателствата. Това означава да задаваме добри въпроси. Оспорването на общоприети предположения не трябва да се възприема като заплаха – защото това е начинът да открием истината.
Книгата „Белите петна в медицината“, от д-р Марти Макари, можете да закупите, с 20% отстъпка, чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
