Жанр: Third Person Action
Година: 2010
Произв/Изд: PlatinumGames/SEGA
Платформа: PS3 | X360
За играта:
Радост за феновете на белокосия демон с червения шлифер! Създателят на Devil May Cry Хидеки Камийа се завръща на сцената с нов незабравим персонаж и нова игра, която обаче е подчинена на познатата схема – екшън от най-висока класа, близка до съвършенството бойна система, колоритни нива и позьорщина в огромни дози.
Историята е закономерно абсурдна и не се взема насериозно нито за секунда. В миналото два клана вещици са пазили баланса между светлината и мрака, като вещиците от Лумен са черпили силите си от Рая, а колежките им от Умбра – от Ада. И двата клана са изпитвали голямо уважение един към друг, докато след трагичен инцидент между тях не избухва война. В резултат Умбра е почти унищожен, като в ролята на “почти”-то влиза нашата героиня Байонета - последната оцеляла вещица на мрака. Играчът поема именно нейната роля. Жална им майка на добрите бели ангелчета!
Визия и звук:
В това отношение Bayonetta е истинска визуална феерия и по-голямата част от нивата са толкова колоритни като замисъл и изпълнение, че могат да те оставят с увиснало чене. Тук не говорим толкова за техническа съвършеност в стилистиката на Crysis или Modern Warfare 2, а за нещо, създадено с огромна доза въображение. Личи си, че във всичко – от дизайна на враговете, през архитектурата на откачените нива, чак до режисурата на кътсцените - е вложено огромно количество труд и талант.
Задължително трябва да се спомене обаче, че притежателите на PLAYSTATION 3 няма да се зарадват в пълна степен на написаното по-горе. Играта е оптимизирана зле за платформата на Сони, където липсват някои ефекти, качеството на текстурите видимо е влошено, а играта може буквално да ти скъса нервите с дългите си и чести лоудинги. Ако имаш възможност за избор – играй Bayonetta на Xbox 360.
Музиката от своя страна е може би най-противоречивият аспект от играта, включващ доста странно съчетание от японски поп и джаз. Според мен индъстриъл резачките от саундтрака на Devil May Cry пасват далеч по-добре на подобен тип екшън, но когато нещата опрат до музика, всичко е въпрос на личен вкус.
Геймплей:
Подобно на колегата си Данте от Devil May Cry Байонета е очарователна позьорка, непрекъснато парадира със сексуалност и е истинска машина за убиване (има огнестрелни оръжия дори в токчетата на обувките си). Резултатът е очарователно съчетание между сценарна несериозност (междинните анимации могат да бъдат определени единствено с паразитната думичка “култови”) и сложен геймплей. Много врагове, които в друга игра биха могли да минат за финален бос, тук се появяват просто в редовите схватки, така че непрекъснато ще си задаваш въпроса колко по-луди могат да станат нещата. Отговорът: доста. За петнадесетината часа на Bayonetta ще видиш неща, каквито просто не си срещал в друго подобно заглавие. Бойната система е изключително комплексна с разнообразни комбота, оръжия и абсолютно откачени специални удари, така че ще ти се наложи да я разучиш добре, за да станеш наистина добър. Но когато това се случи – удовлетворението е неописуемо.
Скромно предупреждение: Имай си едно на ум, че след като видиш последното ниво, стандартите ти за това какво трябва да представлява един адреналинов и мащабен екшън от трето лице ще отлетят толкова високо в стратосферата, че не е много ясно коя игра ще успее да ги покрие в обозримо бъдеще.
Плюсове:
- Невероятно комплексна бойна система, увенчана с кретенски (в най-добрия смисъл на думата) специални удари. Няма да издавам нищо, трябва да ги видиш сам;
- Уникален визуален стил;
- Колоритна главна героиня, която няма как да не харесаш.
Минуси:
- Саундтрак, който определено няма да се хареса на всеки, предлагащ доста нетипичен фон за подобен адреналинов екшън;
- Кошмарна оптимизация за PLAYSTATION 3, която може да развали удоволствието от играта за феновете на Сони.
Поръчай играта тук >>
