За добро или за лошо, игралната версия на "Красавицата и Звяра" (Beauty and the Beast) се придържа стриктно към анимацията.
Главната героиня Бел пленява с красотата си, обожава книгите и иска да се раздели с провинциалния си живот. След срещата си ужасяващия Звяр тя е затворена в неговия зловещ замък и заобиколена от говорещи предмети и богата библиотека. В крайна сметка пленницата се влюбва в своя враг.
Дори в тази интерпретация на класиката Звяра (пресъздаден от Дан Стивънс) изглежда внушително. А независимо от това всички сме развълнувани от романтиката между него и Бел. Сякаш грозотата не му е присъща черта. Въпреки че не е най-сексапилният тип в света, той всъщност е доста сладък, когато някой се осмели да го опознае.
И в двете версии на историята Принца е заключен в тялото на животното заради заклинание, което Бел разрушава със сълзите си. Като доказателство, че той може да обича и да бъде обичан, Звяра магически връща човешкия си облик.
Но вината, че чудовището е по-привлекателно, определено не е на Стивънс. И неговите правилни черти не могат да помогнат. Причина за това са нашите сетива. Ние просто харесваме този герой, когото наблюдаваме по-дълго време.
