Виа Ферата Мальовица – вълшебната желязна пътека

Google+ Pinterest LinkedIn +

Виа Ферата – така на италиански се нарича стръмна пътека в планината, която е обезопасена с метални парапети и стъпки и чието преминаване изисква катерене. Туристът при този вид планински маршрути използва алпийска екипировка, а на места движението по пътеката е толкова въздушно, че може да се оприличи на истински алпинизъм.

ВИЖ ОЩЕ: Garmin fenix 3 – Кралят на ръчните GPS тракери

Виа Ферата Мальовица е едно вълшебно място, особено през зимата. В топлите месеци почти всеки турист, подготвен около средното ниво, ще е в състояние да мине през "железния път", но зимната Ферата е за наистина напреднали любители на планината и алпинизма.

Отново съм Жанета Митрева и ще ви разкажа за моята декемврийска "разходка" по скалите.

Събуждам се в събота сутрин в топлата хижарска стая с прозорец към света, поглеждам навън и виждам нещо, което не се вижда всеки ден. Величествени скали, пухкав сняг и тишина. Ледени шушулки висят над малкото прозорче и създават усещане за живот в едно ледено кралство.

Ако досега сте си задавали въпроса дали наистина е възможно да съществуват подобни гледки от спалнята ви, аз ще ви кажа твърдо "ДА".

Железният път очакваше мен и моите петима приятели. Всички имаха опит с алпийска екипировка – освен мен. Бих излъгала, ако ви кажа, че не изпитвах страх от катеренето по лед. Имаше железни стъпала, да, но те бяха обледени и катеренето придобиваше съвсем друг вкус и усещане. Точно този страх и чувство обаче ме бутаха към това ново предизвикателство. Някой беше казал, че там, където свършва зоната на комфорта, започва истинският живот. Бил е прав човекът.

В дълбокия сняг за около час стигнахме до началната точка на Виа Фератата. Пътят дотам беше много приятен, слънцето изгряваше, на запад се виждаше едно безкрайно море от облаци.

Качването ставаше в колонка по един заради обледените железни стъпала. Докато си чакам реда, се сгуших под една скала и с радост наблюдавах света около мен. Слънцето огря заледените скали и ледът бавно започна да се топи, сякаш идваше пролет. Снегът блесна и всичко около мен се превърна в огромна съкровищница, пълна с диамантен прашец. Бях най-богата на света и единствените чувства, които изпитвах в този миг, бяха мир и любов. Пожелавам всекиму!

Тръгнахме в колона по един, пред мен и зад мен имаше по един сигурен човек и едва ли можех да бъда по-спокойна. Катеренето в тези зимни условия продължи около 3 часа. Гледките от скалите бяха вълшебни, леко смразяващи, но носещи пълно щастие.

Съветвам всеки, който има желание да мине по този път, да се екипира добре за зимни условия. Ако нямате алпийски инвентар, можете да намерите такъв в хижа "Мальовица". Важно е да тръгнете рано сутринта, за да използвате светлата част на деня.

Посрещането на залеза над връх Мальовица ще ви направи свидетели на неповторима гледка – яркочервен, той разпръсква синята светлина на атмосферния прах по изключително живописен начин. Много е клиширано да го нарека магия, затова ще използвам думата "романтика".

Опитайте, няма да съжалявате!

ВИЖ ОЩЕ:

8 ключови неща от подготовката за поход в планина през зимата

10 леснодостъпни хижи през зимата в България

Сподели.