Защо сме такива, каквито сме, и накъде отиваме?
Д-р Мартин Ян Странски, невролог и професор, преподавал в „Йейл“, представя мащабно, провокативно и изключително достъпно пътуване през миналото, настоящето и несигурното бъдеще на шедьовъра на еволюцията на хомо сапиенс – човешкия мозък.
От Големия взрив до изкуствения интелект, от племенните взаимоотношения до най-новите зависимости на човека, д-р Странски се опира на последните постижения в неврологията, еволюционната биология, генетиката, психологията и дори квантовата теория, за да обясни изумителния възход на човешкия ум – и силите, които днес заплашват да го подкопаят.
В тази увлекателна книга ще откриете:
- удивителното пътешествие от 14 милиарда години – от атомите до невроните;
- как мозъкът ни еволюира, като дава приоритет на оцеляването, емоциите и наградите;
- защо сме ирационални мислители със скрити предубеждения, които се отразяват на вземаните от нас решения;
- как се създава, изкривява и манипулира паметта;
- влиянието на езика, културата и груповата идентичност върху когнитивните способности;
- как технологиите преобразуват вниманието, родителството, образованието и индивидуалността;
- нарастващите неврологични и социални рискове от социалните медии, изкуствения интелект и дигитализирания живот.
Д-р Странски не само обяснява как работи умът; той се осмелява да изследва дали и как вече не започва да се срива. С яснота, остроумие и настойчивост книгата приканва читателите да се вгледат в себе си и в нашата цивилизация от радикално нова гледна точка. Това задължително четиво за всеки, който се интересува от човешката ситуация днес, съчетава точните науки с философски прозрения, за да предаде едно едновременно дълбоко тревожно и обнадеждаващо послание.
Д-р Мартин Ян Странски е бивш клиничен професор (Катедра по неврология, Медицински факултет на университета Йейл, пенсиониран през 2025 г.), както и международен лектор и съветник, автор на бестселъра „Възход и падение на човешкия ум“.
„Ние сме нашите мозъци“ – това е основният принцип в работата на д-р Странски. Чрез книгата си, подкаста и онлайн речите си той обяснява по достъпен начин как функционира мозъкът ни, като използва ясни, научно обосновани факти и съчетава метафори и хумор, за да направи сложната наука лесна за разбиране.
Личен уебсайт: https://martinjanstransky.com
***
ЧЕТЕНЕТО ОТ ХАРТИЯ ПОБЕЖДАВА ЧЕТЕНЕТО ОТ ЕКРАН
90% от информацията, която достига до мозъка, постъпва чрез зрителните вериги. Виждаме я, четем я. За много хора четенето остава основен източник на знание, макар че все повече хора получават новини и информация от социалните медии и интернет. Четенето – особено на повече от няколко изречения – е в упадък.
Днес училищата се гордеят, че всеки ученик има компютър на бюрото си. Това отразява факта, че в развитите страни мнозинството хора четат предимно, ако не изцяло, от екран, а не от хартия.
Има ли разлика между четене от екран и четене от хартия в контекста на запаметяването? Да – и тя е значителна.
Ако разделите клас на две равни групи и един и същи учител преподава еднакъв материал, но едната група го чете от екран, а другата – от книга, резултатите са ясни: учениците, които учат от книга, превъзхождат тези, които учат от екран, с 11% до 33% по отношение на запаметяването и тестовите резултати.
Изследванията не спират дотук. През 2023 г. Каролинският институт в Швеция проучва въпроса за ученето от компютър като цяло в сравнение с ученето чрез учител без използване на компютър. Ето заключението им: „Има ясни научни доказателства (курсивът e мой), че компютрите по-скоро пречат, отколкото подпомагат учениците в процеса на учене... на мнение сме, че акцентът трябва отново да се постави върху обучение чрез книжни учебници под ръководството на учители.“ Впоследствие над 126 отделни проучвания потвърдиха, че „ученици, които често използват компютри с интернет в училище, в повечето случаи имат по-лоши резултати на тестовете (доклад на ОИСР), че „инициативите, които увеличават достъпа до компютри, не водят до по-добри резултати на тестовете“ (доклад на JPAL) и че „дори и кратко взаимодействие с цифрови технологии в клас има отрицателно въздействие върху резултатите от тестовете“ (доклад на Националната библиотека за медицина).
Доказателствата са ясни. Ако искате да запомните нещо, научете го чрез човек и го прочетете от хартия, а не от екран. Няма нито едно проучване, което да доказва, че дигиталното образование като цяло в общия случай води до по-добри резултати по отношение на интелигентност, речеви умения, решаване на проблеми или когнитивни способности. Нито едно. Дигиталното образование в училищата не носи никаква полза. Това не е мнение, а научен факт. „Цифровата грамотност“ със сигурност е важна, но само като научен инструмент, който служи на потребителя в съвременния свят, а не като основен източник за обучение и преподаване.
Всичко отново се свежда до неврология. Има четири доказани неврологични причини за това:
- Мозъкът възприема хартиената страница като картина в рамка, в която търси подробности. Всяка страница е нова „картина“. Екраните не предоставят такива рамки – вместо да прелиствате, скролвате, което лишава текста от визуални ориентири.
- Когато четете книга, я държите – обикновено в дясната ръка. Този тактилен сигнал се предава към мозъка успоредно с информацията, което удвоява ефекта на енграмата на прочетеното.
- Комбинацията от четене и тактилен сигнал постъпва в лявото полукълбо, където са езиковите центрове. Връзката между език, четене и памет е стабилен триъгълник – всяка част подсилва другата. Малките деца учат да четат или броят, като едновременно произнасят думите и докосват буквите или цифрите с пръсти. Използването на устата и ръцете при четене активира езика и визуалните области, които разпознават буквите. Ето защо много невролози разглеждат ръцете като „крайния орган на езиковата система“.
- И накрая, обучението от човек носи със себе си още много спомагателни механизми за формиране на енграми, за които вече стана въпрос – жестове, емоции, дискусии. Компютърът не е способен на нито едно от тези неща.
Обучението от човек също така включва и езикови умения. Езиковите умения и когнитивната мощ са тясно свързани. Проучванията показват, че четящите на екрани имат по-слаби езикови умения, по-лоша памет и по-слаби способности за разсъждение в сравнение с тези, които четат от хартия.
Ако трябва да учите от екран, разпечатайте материала и го дръжте в ръка. Ако нямате принтер, проучвания показват, че ако промените шрифта така, че да е труден за четене или съвсем непознат, ще запомните текста по-добре. Причината е, че мозъкът трябва да работи по-усилено, за да интерпретира необичайния визуален сигнал, което засилва вниманието и паметта. Същият ефект се постига, ако част от текста е изписана с удебелен или курсивен шрифт – мозъкът придава по-голямо значение на откроените части.
Ако четете от хартия, избягвайте да подчертавате. Подчертаването насочва вниманието към отделни елементи, вместо да изгражда връзки из целия текст. Елементите винаги се запомнят по-добре, когато са поставени в контекст.
И накрая, ако имате възможност да избирате какво да четете, проучвания показват, че романите и художествената литература са най-добрият вид четиво. Четенето на сюжет кара човек да си представя сценарии и резултати – същият процес, чрез който предвиждаме и решаваме проблеми. А когато си представяме как различните сценарии засягат другите, засилваме емпатията си.
Книгата „Възход и падение на човешкия ум“, от д-р Мартин Ян Странски, можете да закупите чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
