Също като с хубавите книги, хубавите игри човек не играе, за да стигне колкото се може по-бързо до финала. Това безспорно е един от двигателите на гейм преживяването, но би било жалко, ако е самоцел. От друга страна, като във всяка игра, намирането на развръзката и стремежът към триумф след всички преодолени изпитания са едни от най-силните мотиви, каращи ни да играем. Това означава ли, че финалът трябва да е щастлив и че щом всички куестове са постигнати, завършекът трябва да създава усещане за успех?
Също като в книгите, в киното, и, разбира се, в живота, във видеоигрите не винаги всичко завършва с пълно удовлетворение от начина, по който са се стекли събитията и задоволство от ситуацията, в която ни оставят. Случва се те да са толкова непредвидими, разтърсващи и опустошителни на емоционално ниво, че да ни бележат завинаги.
През последните няколко години игрите рязко дръпнаха напред в техническо отношение и в следствие на много по-съвършените графични възможности, предоставени на художниците, разработчиците получиха свободата да се свързват с нас на емоционално ниво по изключително креативни и многопластови начини.
И макар всички да обичат хепиедна, игрите, включени в тази компилация, са спечелили сърцата на феновете до голямата степен заради емоционално заредения и силно въздействащ финал, слагащ край на играното преживяване по изключително драматичен начин.
