Това е! Кризата захлупи световната икономика и докато Обама разсъждава на глас какво трябва да се предприеме, курсът на долара падна до рекордно ниски нива спрямо еврото. И така дойде време за евтин туризъм в САЩ!
Може би наистина са ми минавали подобни мисли през главата, а може би със или без криза пак щях да замина на екскурзия до Америка… Така или иначе Ню Йорк за мнозина е не само мечта, но и житейска цел.
Не е никак лесно да разказваш за град, който всеки познава… Каквото и да кажа, все ще е казано вече, а забравя ли да кажа нещо - към мен веднага ще завалят упреци в неточност, липса на наблюдателност, пристрастност, интелектуална несъстоятелност и мързел, а многоуважаемите читатели ще констатират в скромната ми личност разни недостатъци и психологични проблеми, каквито пък в крайна сметка може и наистина и да имам. Затова започвам разказа си с особено мнение...
Пристигнахме в Ню-Йорк с полет от Бъфало (още Алеко беше отбелязал, че на хамерикански се произнася Баафлооууу). При приземяването се сетих, че само няколко седмици по-рано бяха станали два инцидента със самолет - във Бъфало и в Ню-Йорк, като при втория случай самолетът се беше приводнил благополучно в Хъдсън ривър.
На летището се качихме в препълнен бус-такси… Не беше като българските маршрутки, защото всички пътници бяха седнали, но имайки предвид особените телесни размери на американците (дето има една дума - кинг сайз), седалките ми се сториха доста тесни. Освен това вътре имаше и телевизорче, на което течеше праисторическият сериал "К 2000“ с участието на известния със спасителските си качества Дейвид Хаселхоф.
Шофьорът събра плащанията, шофирайки и сричайки като първолак имената върху кредитните карти, което създаде реална опасност от ПТП. С периферното си зрение отчитам тази интересна подробност, а иначе се опитвам да изпия с очи откриващите се пред мен американски чудеса, булеварди, небостъргачи... Минаваме по моста от Куинс към Манхатън, а сърцето ми тупти като влака за Петрич и Култа през горещ летен ден…. Оказва се, че ние първи слизаме от таксито, шофьорчето помага да свалим багажите и протяга ръка, понечвам да я стисна, но се сещам, че всъщност трябва да додам задължителните 15% бонус/ бакшиш.
Настанихме се в хотела (Мариот на ъгъла между 5-то и 40-то авеню) и веднага запрашихме на
разходка из Голямата ябълка.
Предупреждавам, че разглеждането на Ню Йорк е свързано с постоянно напрягане на вратните мускули - всичко в тази градска джунгла расте нагоре и нагоре в едно непрекъснато състезание към небето и слънцето. В това се изразява и основната му разлика с европейските ни разбирания за градоустройство - тук силата не се разстила в безкрайни територии, ами остава концентрирана в собственото си усилие за извисяване. Затова след едно качествено разглеждане на Ню Йорк непременно ще ви се схване врат.
Обиколихме го всякак, най-вече пеш, но и на колело, с туристически автобус и метро… Поради архитектурните особености на небостъргачите се налагаше да ползваме и асансьор повече от обикновеното.
Екскурзоводът с наслада разказваше за историята на различните квартали, за филмите и сериалите, заснети на всеки ъгъл, за големината на постройките… Всъщност, всяка сграда тук участва в състезание за някакъв рекорд - тази е била най-висока еди-коя си година, след това другата поела щафетата, а после и третата… Пощата е най-голямата, магазинът също… Наслушах се на постижения и си казах, че не е трябвало да кръщават града Ню Йорк, ами Най-Йорк.
Цените се оказаха съвсем сходни с тези в по-скъпите европейски столици. Колкото до
храната, има за всички вкусове по нещо - от традиционните улични продавачи на хот-дог до изтънчени ресторанти с всякакви национални и международни кухни.
След уморително разглеждане "долу“ непременно разгледайте и "горе“ - качете се на Empire State Building, откъдето ще се порадвате на невероятното стълпотворение от небостъргачи. Подобна гледка можете да видите и от много други места, но Empire State Building е наистина класика в жанра.
Особено красив и интересен е и нощният Ню Йорк - на Time Square настроението винаги е празнично, а рекламите и осветлението са като постоянен фойерверк. Съветвам ви, ако наминавате наблизо, да се качите на последния етаж на тамошния хотел Мариот, където хората са устроили подвижен бар - пиете си напитката, а Манхатън се върти около вас с валсова стъпка.
Другите важни неща за разглеждане, дето си ги знаем, са музеите и разните забележителности.
Предполагам се досещате за тях, всички сме ги виждали по телевизията, на кино, в литературата, на картичка в секцията при комшиите и т. н., а ако седна да ги изброявам, със сигурност ще ви отегча. И все пак, при наличието на време и ищях не би било зле да посетите МОМА (задължително!!!), Metropolitan Museum of Art, музея Гугенхайм и още един куп музеи - човек ще рече, че във всяка по-малка сграда има по един музей!
Разходете се из Сентръл парк, отскочете и в различните джаз-кафета с музика на живо, до статуята на Свободата, до пристанището, до моста Бруклин, до сградата на ООН, до различните самобитни кварталчета на южен Манхатън и до по-народните северни квартали… И докато се огледате, седмицата ще е минала, а на вас хич няма да ви се тръгва и направо ви прилошава, особено като се сетите за бачкането, градския транспорт и загадъчните мутри в него, дето ви кашлят в лицето за разнообразие.
Ех, Ню Йорк!
Вече знам как изглеждат на живо полицейските коли и пожарната, продавачите на хот-дог и светещите реклами… Не знам дали е "най“ във всяко отношение, но съм сигурен, че е най-космополитният град, в който някога съм стъпвал с пропътувалите ми хиляди километри ходила номер 42.
Всичко е точно толкова внушително, колкото си го представях и затова първото ми впечатление бе свързано с обвзелото ме внезапно спокойствие - да, най-после посещавам този задължителен за посещение град и осъществявам детската си мечта. Сега вече новата ми цел е да се върна пак тук възможно най-скоро и за повечко време!
За да публикуваме вашите пътеписи, впечатления от пътувания и снимки в Avtora.com, пишете на [email protected]. Материали от лични блогове ще бъдат публикувани с препратки към тях.
