Spirit of Burgas 2010, ден трети: Serj Tankian, Gorillaz, Grandmaster Flash

Pinterest LinkedIn +

Всичко най-интересно от третия ден от Spirit of Burgas 2010 - D2, Smallman, Grandmaster Flash, Gorillaz, Serj Tankian, Ревю и други...

И третият ден на Spirit of Burgas 2010 започва с пресметнат от нас строг график, чиято отправна точка отново е българската група на Main Stage.

Виж снимки от трите дни на Spirit of Burgas 2010>>

Подкрепата им е задължителна, но още по-хубавото е, че с всяка година родните банди стоят все по-уверено там и въпреки ранния час пред сцените има все повече хора.

Така беше снощи и на D2, които не пропускаме вече трета година, за да покрещим на здравия рок и да се полюбуваме на мократа мечта на всяка рок фенка и идеала за вокалист на всяка рок банда - Дидо.


D2 Снимка: Елена Пенева

Едва ли има нужда да се споменава, че D2 както винаги къртят на живо и вчера стана ясно, че групата, която от около 3 месеца записва новия си албум в едно кюстендилско село, с него поема в посока, която определено ни харесва.

Меланхоличните тъмни нюанси на "6“ са заменени от безкомпромисни китарни рифове, насечен ритъм и "мръсен“ бас, а звукът напомня най-доброто от банди като Breakng Benjamin или дори по-баладичните парчета на Stone Sour.

Разбира се, особено забавен момент беше опитът на Дидо да изпълни "Аз и ти“, който премина в пеене на публиката и приключи доста по-рано от очакваното със смях и аплодисменти.

За съжаление, малко преди края на концерта им, вече тичам с всички сили към обратната част на плажа, където свири любимото ми откритие на българската сцена от последната година  - Smallman. Асеновградското чудо са разкъртваща смесица от меланхолични рифове, мощни вокали, гайда и ако някога в живота си си харесвал нещо на Tool, силно препоръчвам да ги чуеш.


Smallman Снимка: Елена Пенева

Последният им албум излезе през пролетта и до момента определено е събитието на годината. Затова не е чудно, че пред сцената беше пълно, а феновете изпратиха бандата с викове и няколкоминутни аплодисменти.

След концерта им останахме за първите песни на KULN (отвориха с емблематичната "Страх“) и помечтахме за един по-добър свят, в който има баланс на звука на китарата и баса. Въпреки че това за момента беше утопия, се насладихме на твърдите им агресивни рифове и мощни вокали, преди да се отправим към голямата сцена за втория хедлайнер на вечерта - Serj Tankian.


KULN Снимка: Елена Пенева

По пътя минахме през концерта на Acoustic Trio 3000 на Blues & Jazz Stage и през веселата сцена на Zionlionz, където се вихреше дълбок дъб сет пред десетките танцуващи на пясъка.


Acoustic Trio 3000 Снимка: Елена Пенева

След малко вече заемахме местата си пред Main Stage, докато на нея същото правеха българските симфонични музиканти, които Serj е избрал за концерта си у нас.

Любимо на всички български журналисти е да демонстрират вид професионализъм, като изтъкнат как озвучаването на даден концерт е било лошо (липсвали са високи, или бас, или вокали, или каквото и да било). За съжаление, и аз ще трябва за пореден път да изпадна в това любимо клише и да подчертая, че наистина ми писна да ходя на концерти, на които на саундчека някой е бил глух.

Концертът на Serj Tankian започна без гласа на Serj Tankian и продължи така цели три (!) песни, преди да успеят горе-долу да коригират настройките и да чуем човека, заради когото сме там.

Цялата симфонична част до края отсъстваше (освен в акустичните парчета) и като цяло преживяхме най-голямото разочарование откъм звук на Spirit of Burgas 2010.

Това беше особено неприятно, имайки предвид, че концертът на Tankian се оказа по-скоро за слушане, отколкото за куфеене.


Serj Tankian Снимка: Елена Пенева

Музиката в соловата кариера на бившия вокалист на System of a Down се развива в посока на все по-категорични политически послания, все по-виртуозно пеене, запомнящи се китарни партии и разчупен ритъм, съчетани с екзотични уърлд мотиви и симфонични инструменти. Всичко това определено попречи на голяма част от тълпата да се смаже (което мнозина вероятно са очаквали), но за сметка на това определено станахме свидетели на най-ентусиазираната истински фенска публика на фестивала - постоянен съпорт, пеене с глас на песните и бурни аплодисменти съпътстваха всяка песен.

Чухме както парчета в оригинален, симфоничен и акустичен вариант от първия самостоятелен албум на изпълнителя - Elect the Dead (The Unthinking Majority, The Charade, Honking Antelope, Baby, Lie Lie Lie и др.), така и няколко песни от предстоящия Imperfect Harmonies, който се очаква през септември. Концертът завърши с емблематичните Empty Walls и Sky is Over, а ние бързо се отправихме към сцената на На тъмно, където вече се вихреше Pizza с хита си “Яжте лайна”.


Pizza Снимка: Елена Пенева

Очаквано, веселият им концерт продължи както с класики като “Нямаш круши, Ганчо”, така и с нови песни, които публиката посрещна с танци, смях и аплодисменти.

През това време на Main Stage вече започваше сетът на Gorillaz Sound System, който меко казано ни счупи от танцуване с хип-хоп ритъм, преминаващ към брейкбийт и дори дъбстеп. Чухме ремикси със семпли на класически парчета като Still Dre, допълнени от култови хитове на бандата  (Clint Eastwood, Dare), както и песни от последния им албум Plastic Beach.


Gorillaz Sound System Снимка: Елена Пенева

Представянето им беше допълнено от 3D екран с прожекции на анимираните аватари на бандата, както и реални снимки на вокалите и фигуративни и светлинни визии, а освен диджея, на сцената бяха и барабанист и перкусионист, които допълваха електронния звук с жив.

След края на концерта им, потни, се запътихме към започващия сет на Ревю, а пред сцената нямаше и сантиметър празно място. Групата изпълни емблематичните си песни в един глас с феновете и въпреки жегата, почти не ни остави да си поемем дъх от танци, аплодисменти и крещене.


Ревю Снимка: Елена Пенева

Последният лайф, за който събрахме сили тази година, беше на Grandmaster Flash, който след третата песен в сета си вече управляваше огромната тълпа с умението на опитен вуду кукловод. От култови парчета на всички звезди на съвременния хип-хоп, през Queen, The White Stripes, Blur и Nirvana, груповите викове, пеене, скачане и пляскане запълваха буквално всеки 30 секунди и никой нямаше против да се подчини на парти настроението.


Grandmaster Flash Снимка: Елена Пенева

Така изпратихме последния ден на Spirit of Burgas 2010. И си пожелахме още много години да се връщаме към най-големия и важен за музикалната култура на страната, фестивал. Амин.

Автор: Елена Пенева, peneva(at)avtora.com

Още от Spirit of Burgas 2010:

Сподели.