„Ритуал по отваряне на сърцето“ е книга, изтъкана от поетическата сгъстеност на спомена. В същността си тя е пътуване навътре и синтез на духовен опит. Затова фрагментът-размишление надделява над разказа. Биографичните следи: паметта за местообитанията на детството и зрелостта, за преживяното, сънуваното и видяното са само картата, на която се разгръщат прозренията на авторката. Уроборосната структура отразява една особена нагласа за завръщане: към духовното единство на всички и всичко и към сърцето като единствената връзка между световете.
При вярно следване на ритуала в смисъла на дълбоко, лично въвличане в света на Свежа Дачева, със затварянето на последната страница ще се отвори сърцето, което досега е било само плахо открехнато...
Светлана Стойчева
Портите на Аза се разтварят
Всички имат моменти, които не се забравят. За мене това са моментите на моите внезапни прозрения. Празнувам ги като мои истински рождени дни, защото тогава душата ми наистина пораства. Това са моменти, които идват сякаш изневиделица, но подозирам, че са расли, цъфтели, вързали и зрели в мен дълго време на несъзнавано ниво, преди да ме ударят по главата като ябълката на Нютон. Сравнението с удара от ябълка по главата е много точно, защото тези моменти се усещат на всички нива – умът ми се преобръща с хастара нагоре, в душата ми избухва фойерверк, а клетките на тялото ми се пренареждат. За миг ставам съвсем нова версия на себе си.
Помня като днес усещанията си около един такъв момент на прозрение. Беше късна пролет и аз стоях пред прозореца на кухнята. Изведнъж усетих физически как една част от мен се прехвърли в прецъфтяващата японска вишна пред прозореца. Почувствах как вятърът минава през мене и гъделичка листата ми с лазурни пръсти, а аз се смея тихичко и смехът ме разлюлява леко. При всяко движение от мен се оронват по няколко виолетово-розови листенца, които вятърът подхваща още във въздуха с многобройните си меки длани и ги приземява внимателно около корена ми.
Почти едновременно с това усетих друга част от мен да се прехвърля във врабчето, което се люлееше на най-горното клонче и сякаш съвсем в небето. Същият този закачлив вятър рошеше перушината на шийката ми, докато аз въртях насам натам главичка, която се изпълваше цялата и се замайваше от кристален въздух и синева.
В следващият момент ясно усетих, че само един мой клонинг продължава да стои пред прозореца. Бях се клонирала хиляди пъти в мирозданието и навсякъде бях цялата аз. Бях се разпечатала във всичко – от най-голямото, до най-дребното. Докато се смеех с вятъра и ръсех цветове, гълтах с отворена човка хладна синева на върха на същото това дърво, и светех като свещ до прозореца пред него, аз се въртях във всички планети едновременно и изригвах заедно със слънцето. Чувство за неописуемо освобождение – портите на Аза зееха широко разтворени, а затворът му беше съвсем празен.
Може би често използваният израз, че със всеки човек си отива един цял свят, е буквална истина. Може би клонингите-отпечатъци на всички, живеещи на земята по едно и също време, са втъкани във всяка фибра на Вселената. Може би мирозданието е именно сбор от преплетените светове на всички нас. А всеки отделен човек е неповторим свят, който съчетава в себе се всичко видимо и невидимо. Представям си как когато някой умре, отпечатъците му избледняват до холограми и после се стапят като пролетен сняг в някоя тъмна нощ, но без да изчезнат напълно.
Ние умираме като звездите. Всяка една от тях е имала своето място и е съществувала по своите закони, и е била свързана с цялата Вселена по своя си уникален начин, преди да бъде погълната от някоя Черна дупка, където продължава да съществува, но по други закони.
Книгата „Ритуал по отваряне на сърцето“, от Свежа Дачева, можете да закупите с 20% отстъпка, чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
