Най-добра книга на годината на „Файнаншъл Таймс“
Задължително четиво с ключови поуки за бъдещето. – Тома Пикети
Повече от век правителствата, изправени пред финансова криза, прибягват до икономическите политики на строги икономии – съкращаване на заплатите, бюджетните разходи и обществените придобивки – като средство за постигането на финансова стабилност. Въпреки че тези политики успяват да успокоят кредиторите, те имат опустошителни последици за социалното и икономическото благосъстояние в страните по целия свят. Днес, когато затруднените държави все още предпочитат политиките на строгите икономии, стои един важен въпрос: ами ако всъщност целта никога не е била постигането на финансова стабилност?
В „Редът на капитала“ икономистката Клара Е. Матеи изследва интелектуалния произход на строгите икономии, за да разкрие изначалната им подбуда: да защитят капитала – и всъщност капитализма – във времена на социални сътресения. Проследявайки съвременните строги икономии до произхода им в междувоенните Великобритания и Италия, тя разкрива как заплахата от увеличаване на властта на работническата класа в годините след Първата световна война провокира набор от икономически политики, които издигат собствениците, потискат работниците и налагат твърда икономическа йерархия в техните общества. Относителният успех на тези политики се изразява в облагодетелстването на определени групи, включително работодатели и външнотърговски интереси, които натрупват власт и капитал за сметка на труда. Тук според Матеи може да се види истинската стойност на строгите икономии: осигуряването на закрила на привилегированите и унищожаването на всички алтернативи на капитализма.
Въз основа на достъпни отскоро архивни материали от Великобритания и Италия „Редът на капитала“ предлага разтърсващ разказ за възхода на строгите икономии – и на модерната икономика – в ръцете на днешната политическа власт.
Клара Е. Матеи е професор по икономика и директор на Центъра за хетеродоксална икономика към Университета на Тълса в Оклахома, открит през февруари 2025 г. Преди това е била доцент в катедра „Икономика“ на Новото училище за социални изследвания и е била член на Института за напреднали изследвания в Принстън.
Нейните изследвания допринасят за историята на капитализма, като изучават връзката между икономическите идеи и технократското разработване на политики. „Редът на капитала: строгите икономии и пътят към фашизма“ е определена от „Файнаншъл Таймс“ като една от десетте най-добри книги по икономика за 2022 г. Преведена е на над 10 езика и спечелила наградата „Хърбърт Адамс Бакстър“ на Американската историческа асоциация за 2023 г.
През ноември 2023 г. Матеи публикува първата си книга, написана на италиански език – „L’economia è politica: Tutto quello che non vediamo dell’economia e che nessuno racconta“ (Fuori Scena, 2023).
Нейни статии са публикувани в „Гардиън“, „Нейшън“, „Ил Фато Куотидиано“. Клара Матеи има месечна колонка в шведския вестник „Дагенс“.
Клара Е. Матеи: „Строгите икономии, каквито ги познаваме днес, възникват след Първата световна война като средство за предотвратяване на краха на капитализма: икономисти на политически позиции използват политически лостове, за да накарат всички слоеве на обществото да инвестират повече в частното капиталистическо производство, дори когато тези промени са свързани със сериозни (макар и недоброволни) лични жертви. В началото на 20-те години на ХХ век строгите икономии функционират като мощно противодействие на стачките и други форми на обществено недоволство, които избухват в небивал мащаб след войната – период, традиционно и странно пренебрегван от политическите и икономически изследователи на строгите икономии. Моментът на поява на строгите икономии отразява задвижващите ги подбуди. По-важна от предполагаемата икономическа ефективност е способността на строгите икономии да предпазят капиталистическите производствени отношения в момент на небивала обществена мобилизация и вълнения от страна на работническата класа.
Строгите икономии са толкова широко разпространени през последното столетие, че са станали до голяма степен незабележими: икономиката на строгите икономии с предписанията си за бюджетни съкращения и обществена умереност е до голяма степен синоним на днешната икономика. По тази причина една критична история на строгите икономии, особено представена в класов план, се оказва изключително предизвикателство. Но когато престанем да възприемаме строгите икономии като откровен набор от инструменти за управление на икономиката и разгледаме историята им през призмата на класата, става ясно, че строгите икономии съхраняват нещо фундаментално за нашето капиталистическо общество. За да може капитализмът да работи и да осигурява икономически растеж, социалните отношения на капитала – хора, които продават работната си сила срещу заплащане – трябва да са еднакви в цялото общество. С други думи, икономическият растеж предполага определен обществено-политически ред или ред на капитала. Строгите икономии, разглеждани като набор от фискални, парични и индустриални предпазни мерки за икономиката, гарантират неприкосновеността на тези социални отношения. Структурните ограничения, които те налагат върху харченето и заплатите, гарантират, че за мнозинството от членовете на обществото „да работим усилно, да спестяваме усилно“ е нещо повече от проява на издръжливост – това е единственият начин за оцеляване.
В тази книга се изследва налагането на тази система като изключително модерна през ХХ век, както и най-мощното ѝ проявление в следвоенните икономики на Великобритания и Италия. И в двата случая строгите икономии са средство за управляващите икономисти да възстановят реда на капитала там, където е изгубен.
Историята започва със събитията от Първата световна война, които предизвикват най-тежката криза на капитализма до днес – невиждана военна мобилизация в европейските страни, която разбива представата за неизбежността на капитализма. За повечето хора, живеещи в тези страни по време на и след войната, независимо дали са се страхували, или са се надявали на това, премахването на капитализма се очертава като неизбежен резултат от разрушенията на войната и демонстрираното в тези условия държавно икономическо планиране. Както казва профсъюзният деец Уили Галахър „индустриалният ред, който допреди войната изглеждаше предопределен да продължи вечно, днес се руши във всички страни по света“. В Италия заплахата е също толкова осезаема за известния либерален икономист Луиджи Ейнауди: „изглеждаше сякаш едно рамо ще е достатъчно, за да срине така наречения капиталистически режим до основи... сякаш равенството бе на път да се възцари.“ Думите на буржоазния професор можем да съпоставим с ентусиазма на Палмиро Толиати, водач на работническото движение Ordine Nuovo („Нов ред“): „хората се отдръпват от стария ред на нещата, те имат нужда да си намерят нова позиция, да оформят общността си по нов начин, да създадат нови житейски отношения, които да позволят изграждането на изцяло нов обществен строй.“
Тези нови гласове от интелектуалната левица ускоряват промяната в социалните отношения. Движението „Нов ред“, базирано в индустриалния италиански град Торино и водено от Толиати и неговия другар Антонио Грамши, е ключово за тази история, тъй като е най-изявеният противник на капиталистическата практика и интелектуалните ѝ обосновки. То скъсва както с йерархичните обществени отношения, така и с производството на знания от горе надолу.
Колективното антикапиталистическо пробуждане е подпомогнато от извънредните правителствени мерки по време на войната, целящи временното прекъсване на натрупването на капитал от собствениците на частната промишленост. За да се справят с огромните мащаби на военното производство, правителствата на всички воюващи страни са принудени да се намесят в дотогава неопетненото царство на пазара. Докато колективизират ключови отрасли – боеприпаси, минно дело, корабоплаване и железници, – правителствата също така наемат работници и регулират цената и предлагането на труд. Държавният интервенционизъм не просто позволява на Съюзниците да спечелят войната, той ясно показва, че наемните отношения и приватизацията на производството – които съвсем не са „естествени“ – са политически избор на едно класово осъзнато общество.
След войната, окуражени от икономическите прецеденти на мобилизационните усилия, работниците в Европа надигат глас, стават по-радикални и изразяват мнението си по начини, надхвърлящи избирателните урни. Те консолидират колективната си сила чрез профсъюзи, партии, гилдии и редови институции с цел контрол над производството. Степента на политизиране на големи групи от населението означава, че общественото им мнение по икономически въпроси вече не може да бъде пренебрегвано. Както отбелязва известният британски икономист Джон Мейнард Кейнс: „Дори икономистите и техническите специалисти да знаеха какво е тайното лекарство, те не биха могли да го приложат, докато не убедят политиците. А политиците, които имат уши, но нямат очи, няма да се вслушат в убежденията им, докато то не се върнат към тях като ехо от широката общественост.“
В момент на небивали демократически брожения в цяла Европа, насред нарастваща парична инфлация и революционни ветрове, идващи от Русия, Бавария и Унгария, икономическите експерти трябва да използват най-силното си оръжие, за да защитят света такъв, какъвто според тях трябва да е. Икономиите са най-полезният инструмент в ръцете им – тогава те служат, и все още е така, за да запазят неоспоримостта на капитализма.
Контраофанзивата на строгите икономии успешно отнема силата на мнозинството. Икономисващите правителства и техните експерти прилагат политики, които пряко (чрез репресивни политики по отношение на заплащането и заетостта) или непряко (чрез ограничаващи парични и фискални политики, които потискат икономическата активност и повишават безработицата) подчиняват мнозинството на капитала – социално отношение, при което мнозинството продава способността си на труд в замяна на заплащане. Строгите икономии прехвърлят ресурсите от работещото мнозинство към малцинството на спестовниците/инвеститорите и по този начин налагат на обществото да приеме репресивните условия на икономическо производство. Това приемане е допълнително затвърдено от експерти, чиито икономически теории представят капитализма като единствения и най-добрия възможен свят.
Тези събития от началото на 20-те години на ХХ век, включително широко разпространеният буржоазен страх от краха на капитализма, са преломен момент. Противопоставянето на политическия и икономическия апарат на волята на обществото и особено намесата му за потушаването на тези революционни настроения възстановяват реда на капитала в Европа и осигуряват траекторията на политическата икономия до края на века – траектория, която продължава и до днес.
Книгата „Редът на капитала“, от Клара Е. Матеи, можете да закупите с 20% отстъпка, чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
