Red Hot Chili Peppers - най - малко една сбъдната мечта...

Pinterest LinkedIn +

Red Hot, на живо??? Преди три години, когато не можах да намеря навреме билети за концерта им в Германия, всичко ми беше сиво и неприятно. Слушах ги по цял ден и си обещах, че ако имат следващо турне в Европа, ще отида с цената на всичко.

Така в мен се оформи една голяма мечта, да бъда на концерт на Ред Хот ... Малко смешно и подигравателно изглеждаше тя в очите на някой мои познати, но само един истински фен може да го усети.

Началото на събитието се появи много неочаквано, може би като всяко дългоочаквано и непредвидимо събитие. В средата на март случайно влязох в сайта на Red Hot да проверя докъде върви подготовката на новия албум и открих, че същия ден момчетата са обявили, че на 14.06.2006 ще свирят в Прага, зала Сазка Арена, че билетите се пускат в продажба след два дни и... много информация, която ми дойде наистина свръх, въпреки че очаквах нещо такова да се случи.

Оттам нататък всичко се случи като в истинска приказка, оказа се че един колега пътува за Прага след два дни, знае чешки, разчете всички указания за купуване на билети от автоматите на Сазка Арена, които са навсякъде в Чехия. Снабден със скица на залата и пълни указания за предпочитаните от мен места, ми звънна веднага след като беше намерил мястото, от където щеше да вземе „ценната стока”, за да ми каже, че са останали само местата пред сцената, правостоящите, към които имах най-силни предпочитания, но те ще се продават само в деня на концерта, около стотина места в сектори, от които няма никаква видимост, поне по впечатления от скицата на залата, и две места в сектор точно срещу сцената.

 Разбира се, това бяха нашите места, бях като хипнотизирана, не можех да повярвам на късмета си, в момента на получаването, както се досещате, билетите бяха прибрани в метална каса и „обгрижвани” всеки ден. Те бяха през това време  най-ценното ми нещо, не мислех за нищо друго, освен да разучавам песните от новия албум, да не пропусна да отложа някой ангажимент от седмицата 12.06-18.06 и да направя уговорка, че трябва да отсъствам от работа през този период. На всички въпроси, ...”ама откъде знаеш къде ще бъдеш тогава”...отговарях ”това е събитието на живота ми”...

Две седмици преди концерта започнах истинско броене, като при излитане, дни, часове, прекрасни емоции, правех планове в колко да тръгнем, в колко ще стигнем... единствената цел беше 14.06. 20,00 ч., Сазка Арена. В еуфорията около събитието се включиха част от колегите ми, които резервираха хотел в Прага, проучиха таксите за магистрали до там и всичко необходимо. Аз, и приятелят ми, с когото бяхме на концерта, имахме специални тениски, направени седмица преди датата, с логото на Ред Хот, в типичният червен цвят, колата също беше подобаващо обозначена с надпис.

Тръгнахме за Прага три дни преди събитието. Сега връщайки се назад към това време се сещам че много мило  приемах досадните въпроси на митничарите, всеки който е пътувал знае за тях: ”къде отивате”, ”защо”... Естествено, нашият отговор беше ”в Прага, на концерт на Ред Хот”. Единствено на границата на Австрия с Чехия, чешкият митничар попита само ”где”, в този момент погледна надписа на колата и с типичен фенски възглас каза Red Hot Chili Peppersssss... усмихна се и му пролича колко силно иска той да бъде на нашето място вечерта.

Първите три дни прекарахме в Будапеща, страхотен град, много чист и подреден, в който мога да кажа къде и колко билборда на момчетата видях, рекламираха някаква игра, при която ако си купиш мобилен телефон, участваш в томбола за билет за един от техните концерти в Европа. Тъй като в Унгария всички надписи са на унгарски, както в Чехия всички са на чешки, първоначално се заблудих и реших, че това е реклама на концерт в Будапеща за който не знам, но притеснението отпадна след третия билборд, от който вече разбрах истината.

Пътят между Зноймо /Чешкият граничен пункт с Австрия / и Прага беше най-впечатляващата отсечка като трасе, наподобяващо познатите български пътища и абсолютно различно от предходните в пътуването – тези в Австрия и Унгария, но трасе по което се движиха феновете на Red Hot, вероятно от Унгария и от Австрия. Разбира се, ние се разпознавахме отдалече, по надписа, а се съмнявам да е било и от песните, които се въртяха в колата, от новият "Stadium Arcadium",  от новите колони Bushman, монтирани специално за пътуването.
 
В Прага се загубихме, момент от този незабравим 14.06. в който от нерви и притеснения да не изпуснем концерта се разплаках, но благодарение на добрата подготовка на колегите в Плевен си намерихме хотела за два часа, а залата се виждаше съвсем наблизо. Стоях и не можех да повярвам. В един момент реших, че това не е истина, че концертът може да е отложен, че нещо необратимо с Антъни или с Джон /знаете неговите вредни навици/ може да се е случило. Към 16:30 отидохме на място да се уверим, че концерт ще има, че всичко е наред и останала без капка търпение настоях да отидем пред залата в 18:30.

Сазка Арена, нова и красива, за 18 000 посетители, построена преди 3 години за световно по хокей (знаете ги чехите, в името на хокея са готови на всичко) отвън прекрасна, но не чак толкова колкото отвътре, дворът й – широк и просторен, с паметни плочи по земята с датите, в които концерти са имали известни личности, и разбира се, не се съмнявайте, дати на хокейни мачове. Имаше също така и няколко момчета в нещо като шатра, близо до входа, които свиреха на китари отделни части от по известните парчета на Red Hot, а така също и момичета, които продаваха тези същите телефони, които рекламираха билбордовете в Будапеща, с мелодии и лога на бандата.

Минахме през 3 проверки, първата беше преди входовете на самата зала за изхвърляне на всички шишета с подкрепящи напитки - в нашия случай една бутилка с минерална вода, втората беше на самите входове, която включваше проверка на багажа и нас самите за оръжие, вероятно. Точно там обсъждайки на глас сама със себе си какво трябва да правя, къде точно да оставя чантата, момчето пред мен се обърна и каза ”а, българи!” Стана ми страшно приятно, веднага казах „ама и вие ли пътувате специално за концерта”, той каза "да”, ”ама от България?”, отговорът беше „от Бърно, ние сме четирима ИТ специалисти, които по проект на IBM работим в Чехия и дойдохме в Прага, сега специално за концерта”. Пожелахме си весело и приятно на концерта и се разделихме.

Аз, естествено, веднага се хвърлих да търся на единственият щанд за фенски стоки новият албум, оригинален, честно казано мъничко се надявах, че може и да продават такива с автограф, но това за първи път го споделям. Нямаше го заветният Stadium Arcadium /по късно го взехме от Будапеща, без автограф за съжаление/, нямаше много артикули, както и нямаше и много хора на щанда заради цените на стоките, но аз веднага се сдобих с шапка, както аз я наричам оригинална, нищо че отвътре пише China, на доста висока цена за китайска, но един път съм на концерт на Red Hot.

Фоайето на залата беше страхотно, пълно с хора, но толкова голямо и климатизирано, че не усещаш присъствието им. Голяма еуфория, както и много добра организация, имаше барове, от които можеш да си купиш нещо за пиене, а тези, които са усетили глад в този вълнуващ момент, и нещо за ядене. В 19,30 ч. вече не можех да издържам да стоя във фоайето, само 30 мин. преди момчетата да излязат, малко повече, но официално беше обявено начало в  20:00 ч.  На самият вход преди залата беше и третата проверка.

Залата отвътре надхвърли всички мои представи, визуализирани от сайта й в Интернет, страхотна, климатизирана, по едно време в началото усетих студ дори, при температура отвън около 32 градуса през деня. Ще пропусна, от съображения за запазване добрия дух на тази статия, подгряващите Red Hot /то дори звучи смешно/ рапъри, никому неизвестни, според мен. След нулев интерес и около 45 минути опити за провокиране на такъв, си заминаха.

Последваха най-дългите 15 минути в живота ми, през които екипът на бандата подреждаше сцената и апаратурата, вкл. и около 6 човека се качиха по въжени стълби в огромни колони, които се спускаха от тавана на залата.  През това време почна да се пълни и залата, по скоро да изглежда като препълнена.

Около 21ч. те се появиха...



Първи, естествено, беше Антъни, веднага след него и Чад, Флий и Джон, беше невероятно, веднага скочих на крака, още първият път отзад се опитаха да ми кажат нещо на чешки, но не ме интересуваха, това бяха Red Hot, аз бях там и никой и нищо не ме интересуваше. Малко по късно, към края на концерта, мястото ми отесня и излязох отстрани на стълбите, там бях сама и имах пространство. Момчетата започнаха с "Can’t stop" и "Dani California", и продължиха с:
"Scar tissue",
"Charlie",
"Throw away your Television",
"21 st century",
"Fortune faded",
"Me and You",
"Snow",
"Right on time",
"Wet sand",
"Don’t forget me",
"Tell me baby",
"Сalifornication",
"By the Way",
"Under the bridge" и
"Give it away".
Последните три бяха бисовете, с които ни зарадваха след дълго призоваване да излязат отново на сцената.



Целият концерт продължи около 90 мин., време през което бях с най - добрата група и музика за мен, време през което Антъни влудяваше всички пред него, като на пружини беше, не се спря, същият като в клиповете, емоционален и отдаден на 100 % на купона. Джон изпълни две от соловите си песни, уникален талант, дано успее да съхрани себе си и да го видим отново. Флий, с номият си имидж, с гола глава и ластично боди по тялото, не пропусна да остане по слип по средата на концерта.



Само Чад, сдържан, както винаги, свиреше наистина като за Гинес.

Публиката като цяло беше страхотна, пееше старите песни, на новите пеех само аз и всички ме гледаха странно, аз също им се чудех, как може да са на концерт на Red Hot и да не знаят песните. Секторът, в който бяхме ние, предоставяше страхотна гледка, но беше пълен с крайно неемоционални хора, седяха на столовете си с кръстосани крака, все едно са на кино, без грам емоция.

Ефектите, които предостави този концерт, бяха за мен невиждани, екрани, които приличат на обикновени луминесцентни лампи и които на моменти се разделят на екрани, от които можеш да виждаш близки планове и съвсем отблизо всеки един от тях. Имаше и анимации, като тези на "Californication", в които мацка върти волана на стар кадилак, косата и се вее, а отстрани се сменят фонове.

Беше невероятно събитие, нищо не можа да го помрачи, дори и глобите, с които чешките полицаи ни изненадаха (стандартна практика, както разбрахме по- късно, прилагана на всички чужденци там), нито дори новото ни загубване в Прага за нови два часа, но през нощта. Дребни неволи на фона на събитието отпреди няколко часа.

Следващите дни пътуването ни продължи в Прага, Виена, отново Будапеща и прибиране в България. Аз бях като омагьосана, пеех по улиците и не се притеснявах от хорските погледи. В Прага срещахме много фенове, които ни познаваха по тениските и основно по моята шапка.

Оказа се, че и във Виена не липсват Red Hot фенове. Пред замъка Хофбрун, докато един артист, облечен като от Моцартово време, ни канеше на концерт на Моцарт в другият замък – Шонбрун, покрай мен мина мъж на ролери, само по къси джинси, целият в тату, който като се изравни с мен и видя издайническата шапка се развика Red Hoоооооt..., нещо което смути безкрайно канещият и той попита уплашено "Do u like Mozart?" и веднага се отдалечи.

Беше страхотно, сбъднах мечтата си, тези няколко дни след концерта още трудно осъзнавам какво се е случило. Гледам снимки и си припомням какво наистина стана... Red Hot на живо и аз там!

Автор и снимки: Милена Стоева


(Материали за впечатления от концерти, и/или други актуални събития можете да изпращате на e-mail info@avtora.com. Най-интересните от тях ще бъдат публикувани в тази секция на Avtora.com)

Сподели.