Преди да кажем каквото и да е за самия филм, е нужно да направим едно бързо уточнение - водени от заглавието, не си позволявайте да направите прибързана и по-вероятно грешна преценка за това какво ви очаква на екрана. "Проповедникът с картечница" не е поредният екшън, в който куршумите или каскадите се броят на килограм, нито пък поредната потресаваща холивудска история за силата на божията воля.
Всъщност Machine Gun Preacher e от този тип филми, които се срещат рядко, но за сметка на това, умеят веднага да ни извадят от летаргията на забързаното ни ежедневие.
Създадена по действителен случай, екранизацията на мемоарите на Сам Чилдърс - Another Man’s War, разказва за удивителното преобразяване на един бивш престъпник и наркотрафикант, който след като излиза от затвора, приема христовата вяра и се превръща в защитник и спасител на стотици отвлечени и осиротели деца в Източна Африка.
Звучейки на пръв поглед твърде идеалистично, Machine Gun Preacher може би действително щеше да е далеч от настоящия краен резултат, ако не бяха десетките потресаващи сцени от войната в Уганда и Южен Судан, които не биха могли да оставят абсолютно никого равнодушен.
Няма как да подминем и изпълнението в главната роля на Джерард Бътлър, който най-сетне дава заявка, че би могъл да остави далеч по-трайна следа в света на седмото изкуство, отколкото го е сторил досега.
След като прекара първите няколко години от кариерата си в опит да се превърне в типичната холивудска звезда – мускулест красавец с пронизващ поглед - персонаж, от който очакваш да раздаде няколко запомнящи се тупаника, или да разбие сърцето на въздишащата по него главна героиня (но нищо повече от това), с Machine Gun Preacher коравият шотландец най-после получи шанс да избяга далеч от това си амплоа и да се превърне в актьор от съвсем различен калибър (същото, което преди време стори и Леонардо ди Каприо).
Без всякакво съмнение, реалният Сам Чилдърс е една иконична фигура с невероятно вдъхновяваща житейска история, но за първи път от години насам и Бътлър успява да ни убеди в правотата на образа си, при това във филм, чиято тематика е много по-сериозна и близка до суровата действителност, отколкото което и да е негово заглавие до момента.
До известна степен заслугата за това е на режисьора Марк Форстър - същото това име, което oще в самото начало на кариерата си показа, че умее да извлича максимума от потенциала на хората, с които работи - достатъчно е само да споменем, че именно с "Балът на чудовищата" (The Monster's Ball) Холи Бери стана първата тъмнокожа жена, отличена с Оскар за главна женска роля.
Филмът "Проповедникът с картечница" заслужава суперлативи и заради факта, че е създаден с ясната идея, че няма как да покори масовата публика, защото емоционалната човешка история, гарнирана с неописуемите зверства в Третия свят едва ли е точно гледката, заради която повечето от нас биха се разходили до киносалона.
И все пак, ако пренебрегнете спокойствието у дома за сметка на два часа, в които да осъзнаете, че животът не е само цветя и рози, едва ли бихте съжалявали. Най-малкото, защото това е мотив да осъзнаем, че понякога киното може да е не само изкуство, но и възможност за вдъхновение. Или казано другояче - на този свят всички ние имаме своята собствена битка... но най-често тя е със самите нас.
