На 11 декември 2011 година, българската кино и театрална сцена се раздели с едно от най-големите си имена. На 63-годишна възраст, след тежко боледуване, си отиде обичаният от поколения актьор Велко Кънев.
През последните години, бившият член на музикална формация НЛО, звезда на Народен театър "Иван Вазов" и редица легендарни филми като "Оркестър без име", "Да обичаш на инат" и "Бон шанс, инспекторе" се бореше с рак на гласните струни, като на няколко пъти се подложи на операции в Германия.
Въпреки тежките дни, Велко Кънев до последно се отдаваше на любимата си професия, като поради невъзможността да говори - режисираше, а през юни постави в Бургас пиесата "Бившата жена на моя живот".
Роден на 31 юли 1948 година в Елхово, Велко Кънев още от ученик се увлича от сцената и въпреки че по-късно не успява да влезе от първия път в Театралната академия, е решен да следва призванието си. Приет е във Великотърновския университет, когато лично Апостол Карамитев се намесва и го взима по свое усмотрение в класа си.
Велко Кънев завършва Витиз през 1973 г. и веднага след това е разпределен в Народния театър. Предпочита обаче да трупа опит в Сливен, където прекарва три години. Следват още три в Сатиричния театър и през 1979 г. се завръща на сцената на Народен театър "Иван Вазов", където прави куп бележити изпълнения.
В истински популярна звезда го превръща киното – още през 1981 г. с успеха на "Оркестър без име", в който се среща с колегите си Георги Мамалев и Павел Поппандов, с които по-късно основава популярната музикална формация НЛО.
През 80-те се превръща в едно от най-любимите на публиката имена в родното кино след знаменити роли във филми като "Матриархат", "Да обичаш на инат", "13-та годениа на принца", "Маневри на петия етаж", "Мъжки времена" и много др.
Обича и да режисира, поставяйки редица пиеси в Бургаския театър, Народния и много др. Въпреки това признава: "В театъра и киното няма по-голямо удоволствие от това да играеш".
За последно се надяваше да се включи дори и за кратко в снимките на продължението на "Оркестър без име". Уви, отиде си преди да го стори, но остави в сърцата ни безспорното уважение към безкрайния му талант и обичта към онази човешка страна, до която хората, които го познаваха, имаха щастието да се докоснат. Поклон пред паметта му!
